Решение № 475 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12867/2017 г.
ВАСПетчленен състав12.01.2018 г.докладчик Сибила Симеонова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на д-р инж. Б. Н. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 10389/08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 13066/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав. ОСЪЖДА Б. Н. С. да заплати на Българска агенция по безопасност на храните съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 475 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12867/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на д-р инж. Б. Н. С. срещу решение № 10389/08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 13066/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено в сила решение № 6076/05.10.2016 г. по адм . дело № 3865/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). Развити са съображения, че решението е необосновано основателно, постановено в противоречие с българското законодателство и компрометирано. С разпореждане на Председателя на Втора колегия на ВАС от 06.10.2017 г. на жалбоподателката са дадени указания да уточни дали подадената жалба е касационна или молба за отмяна на влязло в сила решение, като обоснове на кое основание от чл. 239 АПК се прави искането. С искане от 26.10.2017 г. д-р инж. Соколова прави уточнение, че иска отмяна на решение № 10389/08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 13066/2016 г. по описа на ВАС, като се допусне повторно разглеждане на касационната й жалба срещу решение № 6076/05.10.2016 г. по адм. дело № 3865/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. Р. са доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебните актове, като постановени в противоречие на Закона за държавния служител, АПК във вр. чл. 145, ал. 3 АПК. Ответникът - изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител, оспорва искането за отмяна като неоснователно и иска отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 237 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, когато са налице едно или няколко от основанията по чл. 239, от т. 1 до т. 6 от АПК, както следва: 1. в случай, че се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В настоящия случай молителката не сочи нито едно от законоустановените основания по чл. 239 АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно, като необосновано и недоказано. По изложените съображения не са налице отменителни основания по чл. 239, т. 1- 6 АПК и искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС, като неоснователно, следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Б. Н. С. следва да бъде осъдена да заплати на Българска агенция по безопасност на храните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,