Решение № 11882 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2018 г.

Решение № 11882 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационната жалба на директор на Дирекция "Правни дейности" при Министерство на правосъдието (АО) против решение № 3827/07.06.2018 г. по адм. дело № 2098/2018 г. на Административен съд–София град (АССГ), с което е отменен негов отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 95-00-128/07.12.2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че чрез процесното писмо е указан на заявителя мястото и начина на достъп до вече публикувана информация при условията на чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗДОИ, поради което решението на АССГ се явява недопустимо, тъй като оспорваният акт не представлява по съществото си отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, респ. липсва правен интерес у жалбоподателя от търсената съдебна защита. Алтернативно се възразява, че решението е неправилно, тъй като достъпът до информация е предоставен съобразно приложимия закон. Въведен е и довод, че съдът не е отчел разликата между куриерска и универсална пощенска услуга, а от тук и не е отчел точния предмет на търсената информация, респ. наличието й и възможността на АО да я предостави. Претендират се разноски за юрисконсулско възнаграждение пред двете инстанции. Ответната страна – В. Василев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържа решението на АССГ. Посочва, че правният му интерес от оспорване е основан на обстоятелството, че АО не е зачел правата му по чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ относно предпочетената форма за предоставяне на информацията, както и от неспазването на изискванията за форма (чрез решение) на акта за достъп на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Представителят на Върховната административна прокуратура, в ход на делото по същество, дава заключение да бъде оставено в сила решението на АССГ. Според прокурора, съдът обосновано е зачел правния интерес на жалбоподателя, следващ се от факта, че не е удовлетворено искането му за предоставяне на заявената информация в писмена форма и същевременно правилно е приложен чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ спрямо отказа на АО да се съобрази със заявената форма за достъп. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, АССГ е отменил по жалба на В. Василев отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. 95-00-128/28.11.2017 г., обективиран в писмо изх. № 95-00-128/07.12.2017 г., издадено от АО, и преписката е върната за ново произнасяне на АО в 14 – дневен срок от получаването й. Съдът е приел, че със заявление вх. № 95-00-128/28.11.2017 г., подадено до Министерство на правосъдието, В. Василев е поискал достъп до обществена информация, която да му бъде предоставена на хартиен носител, а именно: "заверен за вярност с оригинала договора, на основание на който и "М иБМ Експрес" ООД извършва куриерски услуги на Министерство на правосъдието". Установено е, че с писмо изх. № 95-00-128/07.12.2017 г. АО, действащ при условията на делегация от министъра на правосъдието, учредена с негова заповед № ЛС-04-1153/03.07.2017 г., е указал на заявителя, че търсената информация е публикувана по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗДОИ във вр. с чл. 42 от ЗОП и чл. 24 и чл. 25 от ППЗОП на официалната интернет страница на МП, в рубриката "Профил на купувача" като е даден и конкретен адрес на файла, съдържащ информацията. От фактическа страна е прието, че АО не се е съобразил със заявената форма за получаване на информацията – на хартиен носител. Въз основа на тази фактическа установеност, съдът е приел, че писмото от 07.12.2017 г., издадено от АО, по своето същество е отказ за предоставяне достъп до търсената служебна информация, който е издаден в нарушение на чл. 15 и чл. 37 от ЗДОИ. Обоснован е изводът, че АО неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 15а, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като задължението му да публикува на интернет – страницата на МП информация за провежданите обществени поръчки, вкл. заявения договор, не го освобождава от задължението да предоставя тази информация, когато тя е поискана изрично. Този извод е мотивиран с тълкуване на чл. 37 от ЗДОИ, който уреждал основанията за отказ, сред които липсва публичното оповестяване на информацията по чл. 15 от ЗДОИ. Решението е неправилно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ, с цел да се осигури прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, описана неизчерпателно в т. 1-17 от разпоредбата. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗДОИ, информацията за провеждани обществени поръчки, определена за публикуване в профила на купувача съгласно Закона за обществените поръчки е установена от закона като вид обществена информация, до която всеки заинтересован трябва да бъде максимално улеснен, за да може да бъде постигната търсената "прозрачност в дейността на администрацията. Целта на чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ е да се създаде лесен и масов ред до обществена информация, която законодателят е преценил, че по своя вид ще допринесе за главната цел на правото на достъп до обществена информация, посочена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а именно да даде възможност гражданите (субектите на правото на достъп) да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Чрез установения ред за задължително публикуване на информацията по чл. 15 от ЗДОИ т. е. чрез служебното й довеждане до знанието на обществото (публиката) се привежда принципа за откритост при предоставяне на информацията и се въвежда механизъм за получаването й основан на най–достъпното и масово ползвано средства за намиране на информация от страна на същата тази публика, а именно интернет пространството. На практика и като краен резултат, достъпът до обществена информация по реда на чл. 15 от ЗДОИ е най-свободния, бърз и ефективен ред за достъп, уреден в ЗДОИ. Това е така, защото: достъпът се предоставя ex lege, респ. не е необходимата административната санкция за да бъде получена информацията; не е обвързан от заплащането на нарочни такси за предоставянето на информацията; заявителят има неограничен времеви и пространствен достъп до информацията и нейната обработка; преодоляна е обективната необходимост за административно и техническо разглеждане, характерно за индивидуално търсената информация. При така изложеното, настоящия касационен състав намира, че щом правото на достъп до информацията по реда на чл. 15 от ЗДОИ следва пряко от закона и е по отношение на всеки субект, то нарочното и индивидуално заявено търсене по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ се явява недопустимо, тъй като е безпредметно. Нещо повече, да се приеме, че задължените субекти чрез решението си по чл. 34 от ЗДОИ имат правомощието да "решават" съществували субективно и индивидуално заявено право на достъп до обществена информация, предметно съвпадаща с публикувана такава по реда на чл. 15 от ЗДОИ, при условие, че самият законодател вече е установил по презумпция наличието на такова право на конкретния заявител като част от обществото, то на практика би се допуснало задължените субекти по ЗДОИ да "пререшават" в индивидуален контекст, решението на законодателя за масов и публичен достъп до информацията по чл. 15 от ЗДОИ. В този смисъл и конкретно отнесено към настоящия казус, касационната инстанция намира, че АССГ неправилно е квалифицирал писмото от 07.12.2017 г. като отказ за предоставяне на достъп до търсена служебна информация. На практика нито пред АССГ, нито пред ВАС, заявителя Василев поддържа възражение, че му е отказан достъп до информацията. Същината на оплакванията са свързани с това, че АО не е зачел заявеното форма за достъп до информацията. В тази връзка, касационната инстанция намира, че АССГ при правилно издирена фактическа обстановка е приложил неправилно чл. 15 и неправилно се е позовал на чл. 37 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ урежда хипотезите на законосъобразен отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, поради което е неприложима в ситуация като сега разглежданата, при която спорът е за формата и начина, по който се предоставя информацията. Що се касае до въпроса, законосъобразно ли е указано от страна на АО къде и как следва да се осъществи достъп до информацията, като е посочил адресното интернет местонахождение на конкретен файл, визуализиращ търсения договор, то настоящия съдебен състав намира, че следва да се отговори положително. В ЗДОИ липсва регламентация какво е очакваното поведение у задължения орган, когато е заявена информация публикувана по реда на чл. 15 от ЗДОИ. По аналогия с правомощията на задължените субекти по чл. 32 от ЗДОИ и спазвайки основания принцип на ЗДОИ за откритост, включващ в себе си и задължението за служебно съдействие от страна на органите при намирането на търсената информация, директорът на Дирекция "Правни дейности" е действал законосъобразно като е указал конкретното местонахождението на търсената информация. В касационната жалба за първи път е направено възражение за липса на информацията на указания интернет адрес, но тъй като възражението е нововъведено, не следва да бъде обсъждано на основание чл. 220 от АПК. При горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли оспорването на административния акт. С оглед окончателния изход на спора, следва да се пререши и въпроса за дължимите разноски, като се присъдят в полза на касатора, представляван пред двете инстанции от юрисконсулт, възнаграждения по 100 лева за всяка инстанция на основание чл. 144, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,