Решение № 5330 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2018 г.

Решение № 5330 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Урумов, чрез процесуален представител адвокат К. Алексиев, против решение № 1675/19.7.2018 г. по адм. д. № 1463/2018 г. по описа на Административен съд - П.. С решението е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 317 з-1506 от 19.04.2018 г. (първоначално издадена с № 317 з-1492 от 19.04.2018 г., поправена със Заповед № 317з-1577 от 25.04.2018 г.) на директора на Областна дирекция на МВР – П., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Касационният жалбоподател твърди материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила на съдебния акт. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР – П., чрез процесуален представител, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1675/19.7.2018 г. по адм. д. № 1463/2018 г. по описа на Административен съд - П. е отхвърлена жалбата на К. Урумов против заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 317з-1506 от 19.04.2018 г. (първоначално издадена с № 317 з-1492 от 19.04.2018 г., поправена със Заповед № 317 з-1577 от 25.04.2018 г.), издадена от директора на Областна дирекция на МВР – П., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че производството по издаване на оспорената заповед е проведено при спазване на процесуалните правила по ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 и е постановена в съответствие с изискванията за форма. Развива съображения, че е налице посочената като основание за издаване на оспорената заповед хипотеза на т. 13, б. "м" от ЕКПДСМВР, както и че няма значение евентуална провокация от страна на друго лице. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения. Същата е издадена при спазване на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, от компетентен орган, при спазване целта на закона и се явява законосъобразна. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на представената административна преписка, като съдът е анализирал събраните писмени доказателства, с които са установени релевантни за спора факти. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че инспектор К. Урумов е осъществил нарушението, описано в заповедта и в изготвената справка с рег. № 2372 р-4173/20.03.2018 г. Доказано е, че между инспектор К. Урумов и младши експерт В. Димитров, и двамата служители на МВР, е възникнал конфликт -първоначално словесен, а впоследствие прераснал в размяна на удари в сградата на районното управление. Представено е съдебномедицинско удостоверение № 236/2018 г., което установява контузия на шията и причинена болка или страдание, без причиняване на разстройство на здравето на К. Урумов. Конфликтът не се оспорва, като са събрани сведения от очевидци - други служители на районното управление, които в момента на саморазправата и размяната на удари са били наблизо и са възприели случилото се. С оглед установените факти по делото съдът приема, че административният орган е постановил оспорената заповед при наличие на фактическо основание за издаването й. Инспектор К. Урумов е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з- 348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ., бр. 67 от 12 август 2014 г., изм. ДВ., бр. 47 от 21 юни 2016 г. ), като е нарушил т. 13, б. "м" и т. 67. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на задължения, произтичащи от служебното правоотношение, при което осъщественото деяние обективно не съответства на дължимото поведение на служителя. В касационното и първоинстанционно съдебно производство жалбоподателят не отрича конфликта, но развива защитна теза, че не е установена вината му и че не е налице "тормоз". Обосновано административният орган приема, че нанасянето на лека телесна повреда на В. Димитров е установена от събраните сведения и писмени обяснения на служителя. В т. 13, б. "м" от ЕК е формулирано понятието "тормоз" на работното място, а именно: недопускане и нетолериране спрямо колеги на поведение, с което се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание. В случая е причинена физическа болка на мл. инспектор В. Димитров, което по смисъла на етичните правила е "тормоз". Защитната теза за самоотбрана не е доказана в дисциплинарното производство, като в съдебното производство жалбоподателят се е отказал от събирането на гласни доказателства. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, а при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание е съобразена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като на жалбоподателя е наложено наказание "порицание за срок от 6 месеца. При постановяването на решението си Административен съд - П. не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. Такива се дължат на ответника, чието искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касаторът следва да се осъди да заплати на ОД на МВР - П. сумата от 100 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение