Решение № 9950 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2015 г.

Решение № 9950 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Светослав Александров Беловски от с. Мечово, общ. Антоново, чрез адв. Иванов срещу решение № 23 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 15/2015 г. по описа на Административен съд Търговище. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени постановения отказ на началника на РУ на МВР - гр. Омуртаг за издаване разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие и да се върне преписката на органа за ново произнасяне. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът - началникът на РУ на МВР - гр. Омуртаг, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Търговище е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател против отказ № 309 от 12.01.2015 г. на началника на РУ на МВР - гр. Омуртаг да му бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на притежавано от него огнестрелно оръжие. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че по административната преписка липсват данни за наличието на основателна причина за издаване на заявеното разрешение - няма реална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя и негови близки, както не е доказана и необходимостта от самоохрана, с оглед на което и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е постановил оспорения отказ. За да отхвърли жалбата срещу отказа на началника на РУ на МВР - гр. Омуртаг, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма, съответен е на материалния закон и е постановен при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият състав е възприел изцяло съображенията на административния орган за липсата на доказателства, които да обосноват необходимост от ползване на лично огнестрелно оръжие за граждански цели, няма данни лицето или семейството му да са били обект на конкретни заплахи, посегателства срещу личността или имуществото им, или да са били жертва на престъпления, с оглед на което постановеният на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е законосъобразен. Решението е неправилно. Върховният административен съд нееднократно е акцентирал в решенията си, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респ. липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение. В конкретния случай, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че процесният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка, по следните съображения: Видно от данните по делото - Докладна записка до началника на РУ на МВР - гр. Омуртаг (л. 9) заявителят Беловски живее заедно със семейството си в с. Мечово, което е безлюдно и няма съседи. При това положение, началникът на РУ на МВР - гр. Омуртаг преди да постанови акт по искането, с което е бил сезиран, е бил длъжен да изследва въпроса дали са гарантирани конституционно закрепеното право на живот на Беловски и семейството му, както и неприкосновеността на имуществото му, както и да събере данни налице ли са регистрирани престъпения в района. И двата повдигнати въпроса имат отношение към обосноваване на доказаната необходимост от издаване на исканото разрешение, като доводи в тази насока се съдържат в административната преписка. По изложените по-горе съображения, решението на административния съд като незаконосъобразно следва да се отмени и като се пререши спорът по същество, следва да се отмени отказ № 309 от 12.01.2015 г. на началника на РУ на МВР - гр. Омуртаг. Преписката по искането на Беловски от 23.12.2014 г. следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции, като ОД на МВР гр. Търговище следва да се осъди да заплати на Светослав Александров Беловски разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции (Договор за правна защита и съдействие - л. 26). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,