Решение № 16550 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2013 г.

Решение № 16550 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Сдружение "Шахматен клуб Шумен 2005", гр. Шумен, представлявано от председателя на управителния съвет Асен Аврамов, срещу решение № 121 от 17.12.2012 г. по адм. д. № 70/2012 г. на Административен съд Шумен, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната претенция да бъде уважена изцяло. Ответникът - кметът на Община Шумен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на Сдружение "Шахматен клуб Шумен 2005", гр. Шумен, представлявано от председателя на управителния съвет Асен Аврамов, срещу Заповед № РД-25-343/5.03.2012 г. на кмета на Община Шумен за изземване на държания без основание общински имот - частна собственост, представляващ обект "Сладкарница", разположен на първия етаж от двуетажната северна част на сградата на "Младежки дом" Шумен. Изводът, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, е обоснован и законосъобразен. При изяснена фактическа обстановка правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен по степен и материя административен орган в съответствие с чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. При издаването му е спазена установената форма - заповедта разполага със законово предвидените реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочването като адресат на несъществуващия вече правен субект не е съществено нарушение и не води до незаконосъобразност на акта, доколкото вследствие на настъпилото вливане, имуществото на прекратения правен субект, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е преминало към приемащото сдружение, явяващо се негов универсален правоприемник - жалбоподателя по делото. Не е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Писмото за започване на производството по чл. 26, ал. 1 от АПК, макар и погрешно адресирано до прекратения правен субект, е връчено лично на Асен Аврамов, представляващ сдружението - универсален правоприемник. След изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е издал заповед, която е съобразена с материалноправните разпоредби. Процесният имот е предмет на АОС № 0766/12.01.2001 г. и се държи без основание. Същият е бил предоставен за ползване за срок от три години на сдружение "Спортен клуб по шахмат - Шумен 2005" с Решение № 552 по Протокол № 30 от 24.11.2005 г. на Общински съвет Шумен. С решение от 1.09.2009 г. на Шуменския окръжен съд е вписано прекратяването на "Спортен клуб по шахмат - Шумен 2005", поради вливането му в сдружението жалбоподател "Шахматен клуб Шумен 2005". Към датата на преобразуването имотът се е държал от "Спортен клуб по шахмат - Шумен 2005" без годно правно основание. Впоследствие фактическата власт върху него е упражнявана от универсалния правоприемник "Шахматен клуб Шумен 2005", който към датата на издаване на заповедта е държал имота без да са били налице предпоставките за това. Липсват доказателства, оправомощаващи както "Спортен клуб по шахмат - Шумен 2005", така и "Шахматен клуб Шумен 2005" да продължат държането и използването на обекта, поради което правилно е прието, че липсва годно правно основание, препятстващо приложението на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Несъстоятелни са твърденията, ча заповедта е издадена в нарушение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация и в противоречие с чл. 30, чл. 31 и чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта. В тази насока са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Същата е съобразена с целта на закона доколкото е насочена към закрилата на обществените отношения, предмет на регулация от ЗОбС. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,