Решение № 16402 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2011 г.

Решение № 16402 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Параскева Ненова Петкова от гр. Луковит срещу решение № 652 от 15.02.2011 г. по адм. дело № 7232/2009 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 36 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 652 от 15.02.2011 г. по адм. дело № 7232/2009 г., Административния съд - София-град, второ отделение, 36 състав, е отхвърлил жалбата на Параскева Ненова Петкова от гр. Луковит срещу Експертно решение № 0325 от зас. № 043 от 20.03.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия. Така постановения съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил правния спор изцяло, обосновал е решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които кореспондират с доказателствата по делото и обясненията на страните. Правилно и на основание чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 ГПК, съдът служебно е назначил и изслушал разширена съдебно-медицинска експертиза. Последната е приета в съдебното заседание състояло се на 03.06.2010 г., за което жалбоподателката е била редовно призована, но не се е явила и не е оспорила заключението на вещите лица. Последващо оспорване на цитираното доказателство е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страна или служебно, когато за някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. Експертното решение на НЕЛК има двояка правна природа. Освен административен акт то представлява и експертиза на работоспособността. Несъмнено въпросите свързани със здравословното състояние на лицето към момента на издаване експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК изискват специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. Ето защо в това отношение той се е позовал на заключението на разширената съдебно-медицинска експертиза, която не е била оспорена. Последната, прилагайки действащата към момента на експертизирането Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), е дала по-малък процент на трайно намалена работоспособност, от този който е признат от НЕЛК. Оплакването на Петкова, че НЕЛК не е взел пред вид всички нейни заболявания не кореспондира с доказателствата по делото, както и със съдържанието на решение № 0325 от зас. № 043 от 20.03.2009 г. на Национална експертна лекарска комисия. Преценена е медицинската документация предхождаща цитираното решение, но наред с това експертното решение е взето след преглед и пълно освидетелстване на лицето. Административният орган правилно е приложил и материалния закон - чл. 58, ал. 1 НМЕР (отм.). Извършена е преценка на установените увреждания, стадият на тяхното развитие и обусловеният от тях функционален дефицит според Приложение № 1 към разпоредбата. Съобразен е процента ТНР със степента на установения дефицит, както и определянето на крайния процент на намалена работоспособност при спазване на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕР (отм.). Отново се посочва, че съществено за спорните правоотношения е какво е било здравословното състояние на Петкова към 20.03.2009 г., а не в по- късни периоди. Ако тя счита, че това здравословно състояние се е влошило, то пред нея съществува правната възможност отново да сезира органите на експертизата на работоспособността за ново експертизиране. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. С оглед направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на НЕЛК се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,