Решение № 2278 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Обжалвано е решение 8889 от 21.10.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. 1938/2023 г., с което е отменено по жалба на Ездул ООД, ЕИК 201305277, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, [улица], представлявано от С. Г. управител, Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗемеделие, с изх. 01-2600/6922#4 от 05.05.2023 г. и преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението, а Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Ездул ООД, разноски по делото в размер на 1 560.00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева. В жалбата си касационният жалбоподател зам. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез представляващия го юрисконсулт К. Недялкова развива съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното решение касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното в жалбата съдебното решение е необосновано и неправилно, защото не бил спазен срокът определен в чл. 18, ал. 7 от Наредба 11/2009 г., който задължава земеделския стопанин да уведоми за настъпване на форсмажорно обстоятелство административния орган в срок определен от правната норма. Представителят на прокуратурата по същество счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Първоинстанционният съд детайлно е изяснил фактическата обстановка по делото и по същество е направил правилни правни изводи, които настоящият съдебен състав изцяло споделя. При постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК, като административният орган не е уведомил жалбоподателя за започване на административното производство. На следващо място, на жалбоподателя не е дадена възможност по смисъла на чл. 34, ал. 1 от АПК да представи възражения и доказателства. Ответният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. При постановяване на оспорваното уведомително писмо е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е установена по безспорен начин и правилно адаптираната референтна площ за 2016 г., съобразно променената нормативна уредба в чл. 37и и § 15 от ЗСПЗЗ. В писмото липсват мотиви, обосноваващи приетия от административния орган размер на тази адаптирана референтна площ. Това неизясняване на релевантен за случая факт влече след себе си и необоснованост на извода за нарушение на чл. 24 от Наредба 11/06.04.2009 г. относно географското препокриване между референтните (след адаптирането) площи и заявените от земеделския стопанин площи. Оспореното уведомително писмо е и материално незаконосъобразно, щом не е установена предпоставката от чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г., за да бъде приложен чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата Наредба, имащ санкционен характер. Установено е в процеса, че жалбоподателят е действал добросъвестно, а и анализът на събраните по делото доказателства мотивира съда да приеме, че действително в конкретния случай е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б."в" от ДР на Наредба 11/06.04.2009 г. за прекратяване на поетия от Ездул ООД агроекологичен ангажимент, не само за онази част от площите, за които са налице форсмажорни обстоятелства, съобразно писмото на кмета на общ. Хисаря. Съобразно посочената норма форсмажорни обстоятелства са отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. Безспорно измененията и допълненията, направени със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/2015 г. представляват промяна в правната регламентация, която промяна е възникнала след поемането на агроекологичния ангажимент от Ездул ООД и неговия прехвърлител през 2013 година. Именно в резултат на законодателна промяна, която е предвидимо и непредотвратимо събитие от страна на жалбоподателя, се стигнало до прекратяване на сключените договори за наем на земи от общинския поземлен фонд, по отношение на които земеделски земи е поет многогодишния ангажимент, като прекратяването на наемния договор с община Хисаря следва да бъде квалифицирано като отнемане на голяма част от стопанството на земеделския производител, което отнемане не е могло да бъде предвидено в деня, в който ангажиментът е поет. Следователно, изцяло е изпълнено изискването, посочено в § 1, т. 4, б. "в от ДР на Наредба 11/2009 г. за наличие на форсмажорно обстоятелство, при което форсмажорно обстоятелство поетият агроекологичен ангажимент следва да бъде прекратен поради невъзможността за изпълнението му. Доводът за нарушение на чл.18, ал. 7 от наредбата е неоснователен. Като е прекратил агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г. ответникът е постановил един незаконосъобразен административен акт - в разрез с установеното от фактическа страна и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, който акт следва да бъде отменен. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, ал. 4 от АПК. Предвид изложеното съдът намира, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид претенциите на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, съдът намира, че такива му се следват и същите се констатираха в размер на 1000.00 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на жалбоподателя настоящият състав счита, че изплатеният размер е минимума, определен от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,