Решение № 1197 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2011 г.

Решение № 1197 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Галина Найденова, в качеството й на процесуален представител на Павел Димитров Джованов от гр. Бургас срещу решение № 209 от 16.02.2011 г., постановено по адм. дело № 428/2009 г. от Административен съд - Бургас, с което частично е потвърден ревизионен акт (РА) № 020801047/20.12.2008 г. на ТД на НАП - Бургас и на Павел Димитров Джованов са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 11 340,95 лв. и лихва за забава в размер на 1 125,15 лв. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема за установено следното: Жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 209/16.02.2011 г. по адм. дело № 428/2009 г. Бургаският административен съд е изменил ревизионен акт № 020801047/20.12.2008 г., потвърден с решение № РД-10-47/4.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на Павел Димитров Джованов за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 13 305,35 лв. - главница и 1 320,16 лв. - лихва, като вместо това е определил данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 11 340,95 лв. - главница и 1 125,15 лв . лихва, отхвърлил е жалбата срещу същия ревизионен акт в останалата й част и е осъдил Павел Димитров Джованов да заплати на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП 860 лв. разноски по делото. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, като в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. Констатирал е, че органът по приходите правилно е приел, че данъчната основа следва да се определи по правилата на чл. 122 - 124 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК, а именно: неподаване на дължима данъчна декларация за 2003 и 2005 г., както и несъответствие между имущественото състояние и декларираните доходи, изразяващо се в значително движение на парични средства по банкова сметка на Павел Джованов в ТБ "Сосиете Женерал Експресбанк", закупуване на два недвижими имота и лек автомобил, както и двукратно напускане и пребиваване извън пределите на страната с обща продължителност 21 дни през 2007 г. Съдът е приел, че жалбата срещу РА се явява частично основателна, тъй като неправилно е определена данъчната основа от органа по приходите, позовавайки се на извършената в хода на ревизионното производство експертиза за оценка на недвижимите имоти, придобити от Павел Джованов през 2007 г. След като е сравнил изводите, формулирани от експертите в ревизионното и в съдебното производство, съдът е кредитирал заключението от експертизата, извършена в съдебното производство. Съдът е мотивирал този свой извод с това, че експертизата, изготвена в хода на ревизията била схематична и пестелива, относно източниците, използвани при определяне справедливата стойност на обекта. Описанието му било направено само въз основа на посоченото в нотариалния акт, с който е придобит, а изводите на експерта не били мотивирани по съответния начин. За разлика от това експертизата, изготвена в съдебното производство била конкретна и подробно мотивирана, информационните източници били посочени изрично. Представени били и нотариалните актове, използвани при установяване на стойността на имота по метода на сравнимите неконтролирани цени. Затова съдът приел, че вместо стойността на апартамента, определена в ревизионното производство - 70 470 лв., следва да се приеме стойността, определена при оспорването на РА - 54 100 и така разходът на Павел Джованов по придобиване на имота следва да се определи на 27 050 (1/2 от пазарната стойност, тъй като е придобит в режим на СИО), вместо определената от органа по приходите 35 235 (като е от 70 470). Поради това с разликата между двете стойности, равняваща се на 8 185 лв. първоинстанционният съд е намалил размера на установеното превишение на разходите над доходите, а оттам и размера на данъчната основа за облагане доходите на Павел Джованов за 2007 г. Останалите възражения на оспорващия за незаконосъобразност на констатациите в РА съдът е приел за неоснователни. Административният съд не е кредитирал представеното от жалбоподателя писмено изявление, че престоят му в САЩ е бил за сметка на трето лице. Приел е, че се касае за частен документ без достоверна дата, който удостоверява благоприятни за Джованов обстоятелства. Относно твърденията на жалбоподателя, че е реализирал значителни доходи през 2003 и 2005 г., поради което не е налице превишение на разходите над доходите му за 2007 г., съдът е приел следното: представените като доказателство, първоначално в ксерокопие, а впоследствие и в оригинал, дневни финансови отчети от касов апарат са частни документи и имат единствено формална доказателствена сила. Те не са били представени в хода на ревизията, а едва при съдебното оспорване на РА. Представените ксерокопия не били идентични с оригиналите. Тези обстоятелства, както и фактът, че цитираните обороти са декларирани на 5.12.2008 г. (след издаването на ревизионния доклад), обуславяли извода, че твърденията на жалбоподателя са неверни и не се подкрепяли от доказателствата по делото. Съдът е приел, че същите са недостоверни. Решението е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на представения по делото доказателствен материал. Изложил е задълбочени и подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. По делото е установено, че по отношение на Павел Димитров Джованов в хода на ревизията е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от АПК, поради което данъчните задължения на лицето правилно са определени при условията на чл. 122 - 124 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при ревизия по чл. 122 от същия закон, фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно в това производство в тежест на данъчно задълженото лице е както да докаже положителните си твърдения, така и да обори констатациите на органите по приходите в актовете, издадени по повод ревизионното производство. В конкретното производство доказателствената тежест е правилно разпределена. След обширен анализ на всички доказателства, обосновано съдът е приел, че не са представени доказателства, годни да оборят констатациите в РА. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е кредитирал само тези доказателства, които обслужват тезата му. В тази връзка твърди, че по делото са представени данъчни декларации по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и вносни бележки за платен патентен данък за същите периоди. Съгласно чл. 14, т. 3 от действащия тогава ЗОДФЛ (отм.), облагаем по този закон е общият годишен доход след приспадане на доходите от дейности, обложени с окончателен годишен (патентен) данък. Следователно подаването на патентна декларация и заплащането на патентен данък не освобождава данъчно задълженото лице от задължението му за подаване на годишна данъчна декларация, независимо от това дали декларираният доход е облагаем или не. До правилни изводи е стигнал съдът и относно доказателствената сила на представените от Павел Джованов в хода на съдебното производство доказателства. Ревизионният акт, издаден в ревизионно производство по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК се ползва със законна доказателствена сила. Оборването й се състои в пълно доказване, че фактическите констатации в него не отговарят на действителността. Следователно, за да се обори РА не е достатъчно да се създаде съмнение в неговата истинност. Поради това правилно съдът е приел, че представените писмени изявления от трети лица, удостоверяващи благоприятни за Павел Джованов обстоятелства, са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с доказателствена сила и следва да бъдат преценявани с оглед на всички обстоятелства по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел за недоказани и твърденията за реализирани значителни доходи през 2003 и 2005 г. Представените дневни финансови отчети от касов апарат като частни документи, не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. При установените очевидни разлики между оригиналите и копията се създава и съмнение относно тяхната истинност. Като е приел това и е отчел фактът, че твърдените доходи за 2003 и 2005 г. са били декларирани на 5.12.2008 г. (едва след издаване на ревизионния доклад), съдът е стигнал до обоснования извод, че твърденията на жалбоподателя за наличието на допълнителни парични средства към 31.12.2006 г. са неверни. Административният съд е намалил данъчната основа единствено с разликата между разхода за закупуване на апартамента в гр. Бургас, установен от органите по приходите и разхода, установен в съдебното производство в размер на 8 185 лв. За да постанови този резултат, се е позовал на назначената в съдебното производство експертиза, като задълбочено и подробно е мотивирал това свое решение. Като е приел, че в останалата част констатациите на ревизията не са били опровергани, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, осмо отделение,