Решение № 7869 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2017 г.

Решение № 7869 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Б. А. срещу решение № 998/13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2771/2016 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се сочат бланкетно касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът изрично установява, че спор по фактите няма. Наведените съображения за незаконосъобразност са по отношение на развилото се административно производство. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на основание чл. 34- чл. 36 АПК, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се наличието на допуснато нарушение от административния орган на принципа на чл. 6, ал. 1 АПК с оглед укриване на съществена информация от касатора до 26.09.2014 г., когато последното е получено. Първоинстанционното решение се обжалва и относно размера на определените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски - възнаграждение за един адвокат. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. (ТП на НОИ - П.), чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. Б. А. срещу Решение № 2153-15-261/03.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е изменено Разпореждане № 4308154588/протокол № N 01250/28.06.2016 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ-П., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена, считано от 15.08.2008 г., отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по подадено от него заявление вх. № МП-11898/12.02.2015 г. с представени нови доказателства обр. УП-2 № 32/04.02.2015г, и на осн. чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е прието, че следва да се измени от 12.02.2015 г. отпусната пенсия на Антонов с оглед приетите нови доказателства по посочения обр. УП-2 № 32/04.02.2015г на Министерство на културата-С.. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че по делото няма спор досежно представянето от жалбоподателя на нови доказателства за наличие на осигурителен стаж, които са били приети. Предвид горното при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст размерът е определен от тригодишен базисен период от 12.11.1984 г. до 11.06.1988 г., индивидуален коефициент 1.420 и общ стаж превърнат към трета категория 21 г. 04м. 05дни. С оглед писмо изх. № 33-00-191/27.04.2017г на Министерство на културата - С. и при направеното актуализиране на част от данните за осигурителен доход, от който е изчислен размерът на пенсията за периода 01.01.1988 г. - 11.06.1988 г., посочен в анулираното удостоверение обр. УП - 2 № 52/20.03.2007 г., на база новопостъпилите данни по удостоверение обр. УП-2 № 114/24.04.2015 г., издадено от Министерство на културата - С., на жалбоподателя е определен индивидуален коефициент от 1.4170. В оспорените административни актове е посочено, че след зачитане на представения със заявлението от 12.02.2015 г. стаж на жалбоподателя, общият такъв превърнат към трета категория възлиза на 24 г. 08м. 23 дни. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че при съобразяването си с новоприетите писмени доказателства, като е приложил хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО административният орган законосъобразно е изменил разпореждането, като се е позовал на информацията получена с писмо изх. № 33-00-191/27.04.2015 г. от Министерство на културата, с което са анулирани данните, посочени в удостоверение образец УП- 2 № 52/20.03.2007 г. и са потвърдени данните, посочени в УП-2 № 32 от 04.02.2015 г., като е издадено ново удостоверение образец УП-2 № 114 от 24.04.2015 г. с помесечни данни за 1988 г. Изведено е, че при обсъждането на представените доказателства административният орган законосъобразно е изпълнил и влязлото в сила съдебно решение № 5734/14.05.2016г на ВАС-Шесто отделение. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК . Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон, в частност разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. След като е установил, че фактите във връзка с осигурителния доход на жалбоподателя и определения индивидуален коефициент не са спорни, съдът е обосновал наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО: при отпускането и при последвалите осъвременявания пенсията е била определяна в по-голям размер. Причините за неправилното определяне на пенсията са в резлутат на представени от страна на жалбоподателя документи от двама осигурители, чиято доказателствена сила не е била потвърдена по установения за пенсионните производства ред. В касационната жалба Антонов изрично заявява, че не оспорва фактите по делото. Неоснователни са доводите на касатора относно издаване на оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка. В хода на административното производство, от страна на пенсионния орган са предприети законоустановените действия по установяване на относимите факти при спазване на принципите на истинност и на служебното начало, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени в издадения административен акт и същите не се оспорват. Основното касационно възражение на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на чл. 34 - чл. 36 от АПК, в хода на административното производство, обосновано е отхвърлено от първоинстанционния съд. Дори да се приеме, че касаторът не е бил уведомен за началото на административното производство, то той е имал възможност да направи възраженията си пред непосредствено по - горестоящият административен орган - Директора на ТП на НОИ гр. П., което е довело до преразглеждане на разпореждането от 28.06.2016 г. на ръководителя на "ПО", с която е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. По време на развилото се административно производство е изясняван размерът на стажа и дохода, посочен в представените от жалбоподателя документи. Предвид гореизложеното, не се установява наличието на допуснато съществено нарушение на сочените разпоредби на чл. 34- чл. 36 АПК. Нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не е допуснато, би могло да се стигне и до друг извод от страна на административния орган. В конкретния случай правото на защита на лицето не е било нарушено, жалбоподателят е имал процесуална възможност да изложи всички доводи и възражения, както и да ангажира, и да поиска събирането на относими доказателства във връзка с тях. Доказателства, опровергаващи направените от органа констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани както в хода на административното, така и в съдебното производство. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно накърняване правото му на защита. По делото не се установява наличието на недобросъвестно упражняване правомощията от административния орган в разрез с принципа, установен в чл. 6, ал. 1 АПК. Наведените от касатора доводи са бланкетни и не сочат конкретни нарушения, обосновани с доказателства. Основателни са възраженията на ответника досежно неотносимостта към настоящия спор на наведените от касатора доводи относно заявление с вх. № 2121-15-3/10.01.2017 г., ведно с приложено УП - 3№ 19/20.12.2016 г., по което видно от Решение № 1040 - 15-49/15.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П. е спряно административното производство до влизане в сила на Разпореждане № 4308154588/протокол № N01250/28.06.2016 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ-П.. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По наведените от касатора възражения относно неправилно определения размер на присъдените в първоинстанционното съдебно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение въз основа на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с искане за редуцирането им, касационната инстанция не дължи произнасяне. В чл. 248, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, е предвиден специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай претенцията е следвало да бъде заявена пред съда, постановил обжалваното решение, при условията и сроковете на закона. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, В. Б. А. следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,