Решение № 11906 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2010 г.

Решение № 11906 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2/26.02.2010 г., постановено по адм. д. № 452/09 г. Административен съд гр. Враца е отхвърлил жалбата на ЕТ "Румелия Миткова" гр. Мездра, представлявана от д-р Румелия Миткова Тошева, против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание извън разрешените надвишения и задължения за компенсиране за трето тримесечие на 2008 г. на директора на РЗОК гр. Враца, отправена чрез писмо, рег. № 29-07-1225/14.08.2009 г. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Тончева е подадена касационна жалба от ЕТ "Румелия Миткова" гр. Мездра, представлявана от д-р Румелия Миткова Тошева с оплакване, че е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на РЗОК гр. Враца, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество за неоснователна, не са налице сочените в жалбата основания за ревизия на решението. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество, за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора и достигнал до верни изводи за неоснователност на оспорването. Съгласно трайно установената съдебна практика, изразявана многократно в съдебни решения, отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ (ИМП), се извършва също по административен ред. За да се осигури защита на правата на ИМП, в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК се прилага установеният ред от чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП не е обвързано непременно и с прилагане на санкция, в какъвто смисъл са изложени мотиви в обжалваното решение. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти. Този въпрос е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. Същото е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно- осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и др.). Съдът е анализирал основният релевантен факт, че броят на направленията за извършване на специализирана медицинска дейност и на медикодиагностични дейности е строго определен от РС за III тримесечие на 2008 г., който е ревизираният период за ЕТ "Румелия Миткова" гр. Мездра, представлявана от д-р Румелия Миткова Тошева. В случая с финансов протокол за извършване на контрол по изпълнението на договора № 99/27.05.2009 г. на РЗОК гр. Враца, Протокол за неоснователно получени суми № 100/27.05.2009 г. на РЗОК - Враца и Съвместен протокол на основание чл. 224, ал. 3 от НРД 2006 г., страните са установили параметрите на извършеното превишение на утвърдените за ИМП регулативни стандарти за III тримесечие на 2008 г. - 97 броя направления бланка МЗ-НЗОК № 3, отчетени и заплатени по договора с НЗОК на стойност 1212,50 лв., извън възможностите за компенсация. В тези рамки ИМП е причинил щета в посочения размер от писмената показа и същата подлежи на възстановяване. В случая не се касае за прилагане на санкция или за прекратяване на сключен договор, а за неоснователно получени суми, установени двустранно, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 233 от НРД 2006 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата касационна отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,