Решение № 3013 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4817/2016 г.

Решение № 3013 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4817/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Е. И. Р. от гр. гр. С. срещу решение № 1370 от 29.02.2016 г., постановено по 1 по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-352/27.05.2014 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № № 2-352/27.05.2014 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Е. Р. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, Е. Р. се явява лично и с адв. Владимиров, който поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Табакова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-352/27.05.2014 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Е. И. Р. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - агент с псевдонима ""Валери". За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Е. Р. е лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно: директор на департамент "Информатика" в УНСС от 19.05.1993 г. - 27.09.1995 г. и ръководител катедра "Информатика" в УНСС за периода: 27.09.1995 г. до 30.06.2008 г., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картон обр. 4, съставен на името на Е. Р., съдържащ данни за лицето, датата на вербуването му; името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му, извлечение от регистрационен дневник, в който под № 36318 е посочена категорията на секретен сътрудник- агент, псевдонима "Валери" и датата на вербовката му, както и Протокол № 76/18.06.1990 г. за унищожаване на досиета на СС, сред които е и досие арх. № 22953 с псевдоним" Валери" и рег. № 36318. АССГ е приел, че документите, изброени в чл. 25, т. 3 от Закона са посочени алтернативно, а не кумулативно, поради което наличието на само един от тях / а в случая са налични три различни документа, попадащи в обхвата на чл. 25, т. 3 и неоспорени от жалбоподателя / е достатъчно основание да бъде обявена принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от Закона. По тези съображения съдът е приел за неотносими към материалната законосъобразност на административния акт възраженията на жалбоподателя за липса на собственоръчно подписани от него документи, установяващи реална дейност като агент, както и твърденията му, че в професионалния си път е бил по-скоро репресиран, отколкото закрилян, както би следвало да бъде, ако действително е бил секретен сътрудник. АССГ се е позовал и на друго основание, за да приеме атакувания пред него административен акт за законосъобразен - наличието на влязло в сила след съдебна проверка предходно решение на Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА, с което спрямо Е. Р. е установена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на база същите три документа и в същото негово качество - секретен сътрудник- агент с псевдоним "Валери", с единствената разлика че при това първо произнасяне на К. Р. е бил обследван в друго качество по чл. 3 от Закона - като чл. на Комисията за защита на личните данни в периода: 01.06.2002 г. - 30.12.2007 г. АССГ, базирайки се на влязлото в сила решение № 159/15.09.2010 г. на Комисията, е приел, че спорът за принадлежността на Е. Р. като секретен сътрудник към органите по чл. 1 от Закона вече е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решение № 4381 от 23.12.2010 г. по адм. д. № 7454/2010 г. по описа на АССГ и пререшаването на този спор е невъзможно, предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдебното решение на АССГ е неправилно по следните съображения: Видно от представените по делото доказателства, както и от приетото за установено в мотивите на първоинстанционното съдебно решение, по отношение жалбоподателя Е. Р. вече е постановено решение от Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА № 159/15.09.2010 г., с което е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания -секретен сътрудник - агент с псевдоним "Валери". Правилен е изводът на административния съд за това, че, доколкото това решение № 159/15.09.2010 г. на Комисията е обжалвано пред съд и жалбата срещу него е отхвърлена с решение № 4381/23.12.2010 г. по адм. д. № 7454/2010 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 7483/30.05.2011 г. по адм. д. № 2443/2011 г. по описа на ВАС, III отделение, въпросът за принадлежността на Е. Р. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е решен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Правилно административният съд е приел, че цитираното по-горе, влязло в сила решение № 159/15.09.2010 г. на Комисията е постановено при обследване на Е. Р. в качеството му на чл. на Комисията по защита на личните данни- т. е. на основание чл. 3, ал. 1, т. 6 от Закона / в относимата към постановяване на административния акт и съдебните решения редакция /. Неправилно обаче административният съд е приел, че при обследване на Е. Р. в друго негово качество по смисъла на чл. 3 от Закона - като ръководител катедра и/или департамент в УНСС/ чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона/ Комисията е имала материалноправното правомощие да се произнесе повторно по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, след като вече е установила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество - секретен сътрудник -агент с псевдоним "Валери". Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по см. на чл. 3 от Закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Доколкото конкретният случай не е такъв - т. е. при вече установената принадлежност на Е. Р. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в едно и също качество на сътрудничество - агент "Валери" и на база документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с документите, въз основа на които е установена принадлежността на Р. към тези органи и с процесното решение, Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с второ решение, обявяваващо същата принадлежност към органите по чл. 1 на база същите доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като такова. Вместо него настоящият състав на ВАС следва да постанови друго такова, с което да обяви нищожността на решение № 2-352/27.05.2014 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,