Решение № 536 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Димитрова-Манчева, чрез адв. Христова като процесуален представител, против решение 1610 от 13.03.2023 г., постановено по адм. дело 5366/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед РА-30-427 от 19.04.2022 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - М. Димитрова не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение са отхвърлени жалбите на А. Димитрова-Манчева и М. Димитрова против заповед РА-30-427 от 19.04.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж: Изпълнена ВиК инсталация в чужд имот, която обслужва санитарен възел, изграден в съседно сутеренно помещение Aтелие, без разрешение за строеж и одобрени проекти, находящ се в сутерена на сграда в УПИ III-8, кв. 28 по плана на гр. София, м. ГГЦ, зона Г-14, с посочен административен адрес, като приведат сутерена на сградата и ателието във вид съгласно одобрен за сградата на 30.08.1935 г. проект и одобрени за ателието на 29.12.2020 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж 1 от 18.01.2021 г. на главния архитект на район Оборище. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му от кмета на Столична община правомощия, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличието на строеж - четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д ЗУТ, изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приема, че същият е извършен след издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация 566 от 21.06.2021 г. поради това, че в одобрените за обекта инвестиционни проекти на ниво -2,38 м няма предвиден санитарен възел, чието изграждане е констатирано на място, а изпълнената за обслужването му ВиК инсталация е в съседно избено помещение, прилежаща част към чужд обект с идентификатор 68134.401.253.1.5. Предвид времето на изграждане през 2021 г. обосновава извод, че констатираният незаконен строеж е извън хипотезите за търпимост, поради което подлежи на премахване. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Фактическите констатации на съда се основават на събраните по делото доказателства писмени и гласни доказателства, вкл. и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Изложени са аргументирани съображения за неоснователност на направените от оспорващите възражения. Противно на доводите в касационната жалба приетите доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установените по делото факти са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. По делото безспорно е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, представляващ изпълнена ВиК инсталация в чужд имот, която обслужва санитарен възел, изграден в сутеренното помещение на ателие, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че обект с идентификатор 68134.401.253.1.19 по КККР на гр. София, собственост на А. Димитрова-Манчева и М. Димитрова, е разположен на три нива, най-ниското от които е сутеренно на кота -2,38 м, като в северозападния му ъгъл е изграден санитарен възел баня с тоалетна. За сградата има одобрен проект от 30.08.1935 г., одобрен проект за промяна предназначението на магазин в ателие, издадено разрешение за строеж 1/18.01.2021 г. от главния архитект на район Оборище-СО и удостоверение за въвеждането му в експлоатация 566/21.06.2021 г. на главния архитект на Столична община. В представените за обекта строителни книжа във връзка с промяната на неговото предназначение е предвидено запазване на съществуващ санитарен възел на партерното ниво, като над него се изгражда втори такъв. Не е предвиден изграденият на кота -2,38 м санитарен възел. По делото е безспорно установено, че ВиК инсталацията е изпълнена в съседното на обект Ателие сутеренно помещение, прилежащо към апартамент с идентификатор 68134.401.253.1.5 по КККР на гр. София. Състои се от монтирани водопроводни тръби по източната тухлена стена на помещението, обща с ниво -2,38 м на ателието, по тавана и по пода. Констатирана е единична полипропиленова тръба, която влиза в същата стена на около 1 м от пода на помещението. Полипропиленови тръби за топла и студена вода са монтирани и на тавана до северната стена на помещението. Подът срещу входната врата на същото помещение е разкопан и в него са прокарани видими канални тръби, като едната излиза от тоалетната на санитарния възел на ателието, а другата - от канала за мръсна вода от чешмата, двете преминават по разкопания канал в сутеренното помещение и се включват в шахта. Така констатираната ВиК инсталация обслужва единствено санитарния възел на самостоятелния обект с идентификатор 68134.401.253.1.19, изграден на кота -2,38 м. Вещото лице описва видими ПВЦ тръби Ф110, включена в тръба Ф50, която излиза от източната тухлена стена на около 60 см от пода на помещението. Според него вертикалният клон на канализационната тръба Ф100 в близост до северната стена на помещението е подновен на височина около 1 м от пода и в него са включени два броя нови канализационни клона Ф50, като изрично посочва, че канализационната тръба и подменените тръби са общи за сградата и не касаят санитарния възел в ателието, по отношение на което касационната жалбоподателка притежава собственически права. При така установените параметри и разположение на строежа, съответстващи на описанието му в оспорената заповед, правилно съдът приема за неоснователно възражението за неяснота относно обема на разпоредената за премахване ВиК инсталация. Твърдението, че изграждането й предхожда въвеждането на обекта в експлоатация с удостоверение от 21.06.2021 г., не се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните по делото свидетели. Според свидетеля Колев е извършена подмяна на водопровод, обслужващ цялата сграда, което не противоречи на заключението на вещото лице, констатиращо подменени общи вертикални тръби и в което е направено разграничаването им от тези, обслужващи санитарния възел в сутеренното ниво на обекта на жалбоподателката. Обстоятелството, че в издадените за обект с идентификатор 68134.401.253.1.19 строителни книжа не е предвидено изграждането на такъв на ниво -2,38 м обосновава извод, че обслужващата го ВиК инсталация е изпълнена след въвеждането на строежа в експлоатация с промененото му предназначение на ателие, както правилно приема съдът. От показанията на свидетелката Грозданова не се установява да има непосредствени възприятия за състоянието на обекта преди 2020 г. Дори да се приеме за вярна тезата, че процесната ВиК инсталация е изградена по-рано, то не отпада задължението по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на строително разрешение, каквито в случая не са налице. С оглед липсата на данни за изпълнение на процесния строеж като разположение и във вида, в който е установен от административния орган нито към годината на построяване на сградата, нито в последващ период преди 31.03.2001 г., е законосъобразен изводът на съда за неприложимост на хипотезите за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разглеждането на присъединената жалба на другия съсобственик на имота, който също е адресат на административния акт - М. Димитрова и нарушаване правото на тази страна на участие в първоинстанционното производство. Лицето е конституирано от съда като жалбоподател с определение 9534/05.12.2022 г. В проведеното на 13.02.2023 г. съдебно заседание са приети представените с оспорването му писмени доказателства. Подадената от тази страна касационна жалба срещу постановеното по делото решение е върната с разпореждане от 17.07.2023 г. На разглеждане в настоящото производство подлежи единствено касационната жалба на А. Димитрова-Манчева. Същата не е легитимирана да упражнява и защитава чужди процесуални права. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение