Решение № 15677 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10564/2018 г.

Решение № 15677 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10564/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 129, ал. 7 и чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. срещу Решение № 1206/20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1142/2018 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02002018009355-004-001/26.01.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 81/16.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Б. при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на декларирания от "К. Анастасиу- 98" ЕООД, с. М. ДДС за възстановяване по СД за м. 12/2017 г. в размер на 546, 02 лв. с изискуемите публични вземания за корпоративен данък по РА № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че последващото спиране на изпълнението на РА е "нов факт" по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който рефлектира върху законосъобразността на оспореното АПВ. Счита, че на преценка подлежи законосъобразността на обжалвания АПВ към момента на неговото издаване. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяването на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспореното АПВ се отхвърли, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "К. Анастасиу-98"ЕООД, с. М., О. Н. З., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Б. е законосъобразността на Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02002018009355-004-001/26.01.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Б., с който на дружеството е извършено прихващане на декларирания ДДС за възстановяване по СД за м. 12/2017 г. в размер на 546, 02 лв. с изискуемите публични вземания за корпоративен данък по РА № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017 г. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден в противоречие с материалния закон. Този краен извод е формиран след като от фактическа страна е установено, че ревизионният акт, с който са определени задълженията, с които е извършено прихващането по оспорения АПВ, е обжалван по съдебен ред и неговото изпълнение е спряно. Решаващият състав е приел, че спорът между страните е правен и се концентрира върху въпроса законосъобразно ли е извършено прихващането с част от установените с РА задължения за корпоративен данък, след като този РА е обжалван и впоследствие изпълнението му е спряно. След подробен анализ на приложимите правни норми, първоинстанционният съд е счел, че обжалването на РА не препятства извършването на прихващане, тъй като обжалването не спира изпълнението на РА. Посочил е, че към момента на издаване на АПВ са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането, но по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК следва да се съобрази настъпилият след издаването на АПВ "нов факт", а именно- спирането на изпълнението на РА. Поради това е приел, че след спиране на изпълнението на РА, установените с него задължения не са изискуеми, поради което оспореният АПВ е незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно касаторът поддържа, че спорът между страните е правен и се концентрира върху въпроса представлява ли последващото спиране на изпълнението на РА "нов факт" по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който да рефлектира върху законосъобразността на оспореното АПВ. В тази връзка в своята практика ВАС е имал възможност да уточни, че нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са само такива, които установяват незаконосъобразността на акта, но не и новосъздадени факти, които променят съобразения при издаването му фактически състав. В случая, към датата на издаване на оспорения АПВ изпълнението на процесния РА не е било спряно, поради което са били налице всички законоустановени предпоставки за извършване на прихващането. По аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, съдът е следвало да съобрази съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, без да отчита новосъздадения в последствие факт на спиране на изпълнението на РА, с част от задълженията по който е извършено прихващането. Като не е сторил това и е отменил оспореното АПВ като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство в общ размер от 600 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение