Решение № 9306 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2015 г.

Решение № 9306 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против Решение № 6389/27.10.2014 г. на Административен съд-София град, постановено по адм. дело № 12213/2013 г., с което е отменено негово Решение № 404 по Протокол № 43/18.07.2013 г. за одобряване на ПУП - план за регулация и режими за застрояване за преструктуриране на ж. к. "Борово", в частта относно УПИ I - "за озеленяване в режим на Тго" от кв. 286б. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна "Грийнфилд България" ООД оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУП в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени с наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ, които се урегулират на ПИ. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. ПИ, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ, се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване. Следователно, условие за урегулиране на имотите за озеленяване е да не може да бъдат предвидени за застрояване по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ- при спазване на определените с плана параметри за съответната устройствена зона и на показателите за отделните квартали в зоната. Това е материалноправно условие за законосъобразност на плана по чл. 22 ЗУТ за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс и е част от съдебния контрол при оспорване на плана. При оспорване на актовете, издадени при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, вкл. и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В случая по делото е установено от неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение на в. л. арх. Владимиров, че съгласно Общия устройствен план на Столична община, УПИ I-1748 от кв. 286б и УПИ I - "За озеленяване в режим на Тго" от кв. 286б от процесния план попадат в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване - Жк. С оспорения план в УПИ I-1748 от кв. 286б не е предвидено никакво застрояване, а предвидената площ за озеленяване в кв. 286б е 100 % (цялата площ на квартала). Правилно и обосновано съдът приема, че с това предвиждане с процесния ПУП не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 7, предл. 2 ЗУТ и чл. 20, т. 3 вр. с чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. Нарушен е чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. Като е достигнал до верни правни изводи в съответствие с приложимия материален закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.