Решение № 52 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2009 г.
ВАСI отделение04.01.2010 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 85 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 350 от 2008 г. на Административния съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 8000-0759 от 19.09.2008 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0378 от 29.10.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на "Метал корпорейшън" ООД решение № 8000-0759 от 19.09.2008 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0378 от 29.10.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. ОСЪЖДА Митница - Свиленград, да заплати на "Метал корпорейшън" ООД сумата 1715 (хиляда седемстотин и петнадесет) лева - съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 52 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Метал корпорейшън" ООД със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Койкова, срещу решение № 85 от 26.05.2009 г., постановено по адм. дело № 350 от 2008 г. по описа на Административния съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 8000-0759 от 19.09.2008 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0378 от 29.10.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница - Свиленград, в подадена до съда молба чрез процесуалния му представител юрк. Зафирова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Хасково, е било решение № 8000-0759 от 19.09.2008 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0378 от 29.10.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. При решаването на спора първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 27.10.2007 г. е подаден ЕАД № 07BG003100H0036023/27/10/2007 г. за оформяне на митнически режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление в Република България" за стока № 1 - "безшевни тръби от желязо с диаметър, непревишаващ 168, 3 мм", с произход Русия и код по TARIC 7304399299, като е заплатен ДДС в размер на 5617, 67 лева. За целите на тарифното класиране на стоката на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2913/92 г. относно създаване на митнически кодекс на Общността е извършена последваща проверка на цитирания ЕАД в Митница - Свиленград, в резултат на която и въз основа на приложения към митническата декларация сертификат за качество № 1574 е установено, че съставът на тръбите е с въглероден еквивалент (CEV), определен чрез формулата и химичните анализи на Международния институт по заваряване (IIW), непревишаващ 0, 86 мм. В тази връзка митническият орган е преценил, че стока № 1 следва да бъде класирана в тарифен номер, различен от декларирания, а именно 7304399230-А999, и е определил размера на нововъзникналото вносно митническо задължение, както следва: антидъмпингово мито - 2146, 41 лв., и ДДС - 429, 28 лева. Основанието за определяне на антидъмпингово мито за стоката (безшевни тръби от желязо), на което се е позовал административният орган по обсъждания ЕАД, е Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна. Съдът е приел, че административният орган правилно е приложил разпоредбите на чл. 78, чл. 201, т. 1, б. "а", чл. 214, т. 1 и на чл. 232, т. 1, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. В мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал на Регламент (ЕО) № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна. За да обоснове приложимостта на този регламент, той се е позовал на чл. 5 от него, според който правилата му се прилагат пряко от всички страни членки в своята цялост от следващия ден на обнародването му в "Официален вестник" на Европейския съюз, или от 30.06.2006 година. Съдът е обосновал приложението на регламента към процесния внос с аргумента, че въпреки че към датата на влизането му в сила България не е била член на ЕС, съгласно чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз: "От датата на присъединяване разпоредбите на Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването (съобразно чл. 1, ал. 1), са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в Конституцията, в Договора на ЕОАЕ и в настоящия протокол." Според съда това правило е императивно и не изисква наличие на превод на български език за съответните актове, за да породят действието си. От 1.01.2007 г. те са част от действащото вътрешно право на Република България и са пряко приложими на територията й, без това да зависи от други обстоятелства. Така постановеното решение е неправилно. Основателно е възражението на касатора, че неправилно съдът се е позовал на Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна, тъй като в конкретния случай този регламент не може да бъде правно основание за определяне дължимостта на митни сборове. От доказателствата по делото се установява, че Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна със Celex номер 32006R0954, публикуван в "Официален вестник" на Европейските общности на 29.06.2006 г., не е бил публикуван на български език в "Официален вестник" на Европейските общности към 27.10.2007 г., когато е осъществен вносът на процесната стока. Това се установява както от служебната проверка, извършена от настоящия състав на Върховния административен съд, така също и от обстоятелството, че митническите органи не са ангажирали доказателства за публикуването на регламента на български език в "Официален вестник" на Европейските общности, въпреки че носят доказателствената тежест за това въз основа на общия принцип, възприет в чл. 170, ал. 1 от АПК. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл. 2 и 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Рeпублика България и Румъния в ЕС налага извода, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от европейските институции преди присъединяването на България, се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 254, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност следва да се приеме, че актовете, приети от европейските институции преди присъединяването на Република България, са задължителни за изпълнение от техните български адресати след публикуването им на български език в "Официален вестник" на ЕС. В посочения по-горе смисъл се е произнесъл и Съдът на ЕО, който в решението си по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус, изрично е постановил, че чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС) не допуска задължения, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в "Официален вестник" на ЕС на езика на дадената нова държава членка, т. е. на един от официалните езици на ЕС, какъвто безспорно е и българският език, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Към момента на осъществяването на процесния внос на стоки - 27.10.2007 г., Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна към 5.10.2007 г. не е публикуван на български език в "Официален вестник" на Европейския съюз, съответно той не е приложимо право, т. е. не може да породи каквито и да било задължения за касатора към посочената дата. В подкрепа на изложеното е и приетото в решението по дело № С-38/07 Р от 20 ноември 2008 г. на СЕО, а именно: т. 61 - Общностните разпоредби, приложими в областта на митническата тарифа, задължително се публикуват в "Официален вестник" на Европейските общности. Считано от датата на това публикуване, те представляват единственото позитивно право в тази област - право, което всеки трябва да познава; т. 62 - Регламентът, който е надлежно публикуван в посочения "Официален вестник" на Европейските общности и който следователно е пряко приложим и задължителен в своята цялост, описва по недвусмислен начин стоките, които следва да бъдат класирани в съответната позиция; т. 63 - От горепосоченото следва, че жалбоподателят не може да твърди, че е можел добросъвестно да счита, че този регламент не се отнася до внасяните от него стоки; т. 64 - Допускането на обратното би било равнозначно на насърчаване на операторите да се възползват от грешките на техните митнически власти. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за две инстанции общо в размер на 1715 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - първо отделение,