Решение № 15247 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2011 г.

Решение № 15247 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христина Динкова Тенева от гр. Чепеларе срещу решение № 98 от 16.03.2011 г. по адм. дело № 32/2011 г. на Административен съд - гр. Смолян. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна на инвокираните с нея доводи, но оспореното съдебно решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Христина Динкова Тенева е родена 1985 г. от първа нормално протекла бременност, но непосредствено след раждането била оперирана по повод окципитално менингоцеле (херния на мозъчните обвивки в окципиталния или тилен дял на главния мозък). Три месеца след операцията развива вътрешна хидроцефалия (патологично състояние, характеризиращо се с повишено вътречерепно налягане вследствие на абнормно натрупване на гръбначно-мозъчна течност в мозъчните пространства), поради което е направено ветрикулно-атриално (към сърдечната кухина) шънтиране или с други думи казано чрез операция е поставена връзка, отвеждаща гръбначно-мозъчната течност от черепната кухина към сърдечната кухина. Поради гноене в областта на шията през 1992 г. шънта (връзката между двете кухини) е премахнат, но през 1997 г. отново е направена ликводренираща операция с клапна система. С експертно решение № 1486 от 08.09.2001 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ - Смолян е определила 72 % трайно намалена работоспособност (60 % за вътрешната хидроцефалия по ч. 7, т. 19 и 30 % за левостранна долна монопареза - лека степен по ч. 7, т. 4.6.1.). Същите изводи ТЕЛК прави и в експертно решение № 1715 от 03.08.2004 г., но при последващо преосвидетелстване с експертно решение № 1239 от 02.07.2007 г. е определила 30 % ТНР за отпадна неврологична симптоматика по ч. 7, т. 2.4.1 (латентна хемипареза). Сезирана с жалба от Христина Динкова Тенева Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с решение № 697 от 09.06.2008 г. отменя решението на ТЕЛК по оценка на работоспособността и определя отново 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР), обусловена от заболяванията: а) вродена вътрешна хидроцефалия (хемипареза - лека степен) - 50 % ТНР по т. 2.4.2. на ч. VII по НМЕР (Наредба за медицинската експертиза на работоспособността), б) лек дизкоординационен синдром - 40 % ТНР по т. 3.2. на ч. VII от НМЕР и в) органично - мозъчна промяна на личността при лице с вродена хидроцефалия - 50 % ТНР по т. 2.1., р. I, ч. II от НМЕР. При преосвидетелстване на жалбоподателката през 2010 г. с експертно решение № 1659 от 24.09.2010 г. ТЕЛК Смолян е приела за водеща диагнозата "Други психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматична болест", за която специализирана ТЕЛК по психични болести - гр. Пловдив е определила 50 % ТНР по ч. 2 р. 1, т. 2.1. от НМЕ (Наредба за медицинската експертиза), т. е. повторила е решението на НЕЛК в тази му част - виж б. "в" от предходния абзац. От своя страна ТЕЛК Смолян допълнително определя 30 % ТНР за отпадна неврологична симптоматика по ч. 7, т. 2.4.1. (латентна хемипареза, т. е. ТЕЛК повтаря изводите си от ЕР № 1239 от 02.07.2007 г., отменено от НЕЛК), също 30 % ТНР за дизкоординационен синдром по ч. 7, т. 2.4.1. (т. 2.4.1. визира латентна хемипареза; за дизкоординационен синдром преди това НЕЛК е определила 40 % ТНР по ч. 7, т. 3.2. - виж б. "б" от предходния абзац) и за вродено еквино-варусно ходило (pes equino-varus congenitus) - 10 % ТНР. При така определената ТНР за всяко от посочените заболявания ТЕЛК е определила общо 58 % ТНР по правилото на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ). Последното експертно решение на ТЕЛК Смолян (ЕР № 1659 от 24.09.2010 г.) е било съобщено на Христина Динкова Тенева на 24.09.2010 г. и не е било оспорено нито от нея, нито от останалите заинтересовани лица и органи, посочени в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), поради което е влязло в сила. Затова с разпореждане № 11 от 15.10.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е прекратило получаваната до този момент от Христина Динкова Тенева лична социална пенсия за инвалидност - според чл. 90, ал. 1 КСО (преди да бъде отменена тази разпоредба - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г.) право на такава пенсия имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто, а при Христина Динкова Тенева трайно намалената работоспособност е вече 58 на сто. С този процент трайно намалена работоспособност тя има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако има и една година осигурителен стаж (чл. 74, ал. 2 КСО), но правото й на социална пенсия за инвалидност е отпаднало. При служебната проверка за валидност и допустимост на оспореното с касационната жалба съдебно решение (чл. 218, ал. 2 АПК) настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че то е процесуално недопустимо. Според чл. 112, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за здравето решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), а не пред съда. Пред съда подлежат на обжалване решенията на НЕЛК и затова законодателят изрично е посочил единствено компетентния (по правилата на местнвата подсъдност) съд - Административен съд - София град. С тези разпоредби законодателят императивно е постановил, че единственият акт на медицинската експертиза, който подлежи на пряк съдебен контрол, е експертното решение на НЕЛК. Решенията на ТЕЛК не подлежат на пряк съдебен контрол дори когато срещу тях е подадена жалба за нищожност. Поради това постановеното от Административен съд - гр. Смолян решение следва да бъде обезсилено и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо АПК делото следва да бъде прекратено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,