Решение № 4333 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2011 г.

Решение № 4333 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на министъра на образованието, младежта и науката срещу решение № 15273 от 13.12.2010 г. по адм. д. № 3194/2010 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отменено издаденото от него решение № 06-00-646-2009 от 13.01.2010 г. и преписката е изпратена (върната) за произнасяне по заявлението на Ани Маргаритова Андреева от гр. Плевен. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна на 20.12.2010 г. в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за съдебното решение на 14.12.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че не се установява твърдението на органа за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Наредбата), т. е. дипломата да не е издадена от Международния университет в Москва. Изложени са мотиви, че в хода на административното производство и в хода на съдебното производство административният орган не е ангажирал доказателства, установяващи неавтентичността на представената от жалбоподателката диплома за завършено висше образование. Посочено е, че следва да се разграничи хипотезата по § 4 - забрана чужди висши училища да разкриват поделения на територията на страната, от задочната форма на обучение, чрез която жалбоподателката твърди, че е провела обучението си и която органът не оспорва. Задочната форма на обучение е форма на организация на учебния процес, а не форма на организационната структура на съответното училище. Решението е правилно. С оспорваното решение министърът отказал признаване на висше образование на жалбоподателя по специалност "мениджмънт" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Международния университет в Москва (хуманитарен), Руската федерация. Органът е приел, че хипотезата на т. 3 е налице, тъй като Международният университет е разкрил поделение на територията на страната, въпреки забраната на § 4, ал. 1 ЗВО. До този извод органът достигнал въз основа на посоченото от жалбоподателката, че мястото на обучение е в страната. Правилни са изводите на съда, че правното основание на което е издадено оспорваното решение не съответства на установените факти. Въпреки, че в становището на комисията се е твърдяло, че е извършена проверка на автентичността на документите, по делото няма доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесната диплома не е издадена от Международния университет в Москва. При положение, че комисията, респективно компетентният орган, е считал, че е налице основание за съмнение в автентичността на дипломата, е следвало, да упражни правомощията си по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата и да събере релевантните за това доказателства, каквито в случая не са представени и не са и събирани. Не са налице посочените в жалбата касационни основания. Неоснователни са доводите, че представеният за признаване документ не е издаден от висшето училище, провело обучението, поради обстоятелството, че обучението не е проведено в Международния университет в Москва (хуманитарен), Руска федерация. Дипломата не е издадена от филиал на този университет, а от университета в Москва при задочна форма на обучение. Жалбоподателката не се обучавала във висше училище или филиал на висше училище в страната за да се приеме, че не са налице изискванията на чл. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Установената с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО забрана за чуждестранните висши училища да откриват свои поделения на територията на Република България не е равнозначна на забрана на задочна форма на обучение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав,