Решение № 16052 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2012 г.

Решение № 16052 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Варна, срещу решение № 911 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 4290/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, тринадесети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Радослав Димитров Димитров, от с. Константиново, Варненска област, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 911 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 4290/2011 г., Административен съд - гр. Варна, първо отделение, тринадесети състав, е отменил решение № 83 от 31.10.2011 г. на ИД директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Варна, с което са оставени в сила Разпореждане № 5905110960 от 03.09.2011 г. и Разпореждане № 5905110960 от 09.09.2011 г., и двете на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване", гр. Варна. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че с експертно решение № 2421 от 11.10.2006 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна, на Радослав Димитров Димитров е била призната 74% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.10.2009 г. С разпореждане № 5905110960 от 07.08.2009 г., въз основа на цитираното експертно решение, на лицето са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, и двете считани от 03.05.2006 г. Цитираното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия при РУСО - гр. Варна, пред НЕЛК. Едва с експертно решение № 0787 от 24.09.2009 г. НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване. След решението на НЕЛК, ТЕЛК - гр. Варна, издава две експертни решения: № 4578 от заседание № 165 от 10.12.2009 г. и № 4599 от заседание № 166 от 14.12.2009 г. Тези две експертни решения са с почти еднакво съдържание, но под различни номера, от различни заседания и различни дати. И в двете е определен 50% трайно намалена работоспособност, като срокът на инвалидността е различен. В първото решението той е 01.10.2009 г., т. е. към датата на издаването на това експертно решение, този срок е изтекъл, независимо, че е признат процент на трайно намалена работоспособност и срок на инвалидността три години. Във второто решение като срок на инвалидността е посочен 01.12.2010 г. И в двете експертни решения е отразено, че Димитров се е явил за преосвидетелстване. Освен това и в двете решения е посочено, че той е получил решението на 10.12.2009 г. Видно от съдържанието на второто експертно решение в него липсва отбелязване, което да е в смисъл, че с него се отстраняват очевидни фактически грешки. Данни за такава поправка липсва и до приключване на устните състезания, както пред първоинстанционния съд, така и пред ВАС. Видно от писмо изх. № 7211 от 21.07.2010 г., председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при РУСО, гр. Варна, е обжалвал пред НЕЛК и двете решения на ТЕЛК. От писмо изх. № 4240-а от 02.08.2010 г. на НЕЛК става ясно, че пред нея е образувано производство по второто експертно решение на ТЕЛК. С експертно решение № 0566 от 26.11.2010 г., НЕЛК е отменила само експертно решение № 4599 от 14.12.2009 г. на ТЕЛК Липсва произнасяне по експертното решение от 10.12.2009 г. Това е било задължително, предвид сезирането му и с двете решения. Наред с това, с оглед съдържанието на тези решения и изложено по-горе в настоящите мотиви в тази връзка, съществени остават въпросите относно истинността на тези официални документи, респ. датите на издаването им и заседанията на ТЕЛК, в които са произнесени. При така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че няма данни постановеното от ТЕЛК експертно решение № 4578 от 10.12.2009 г. да е било отменено от НЕЛК, а с него на жалбоподателя е определена 50% трайна намалена работоспособност. Наред с това настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че при неявяването на лицето за преосвидетелстване и при отмяна на предходното експертно решение, ТЕЛК - гр. Варна, е трябвало да се произнесе по документи, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Вместо това, тя е избрала предоставената й с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от същият правилник възможност да не се произнесе. При това положение експертизирането на лицето не е приключило, а органите на РУСО не са компетентни да преценяват трайно намалената работоспособност на лицата. Компетентни са ТЕЛК и НЕЛК, които са органи на медицинската експертиза на работоспособността. След като към момента на издаване на разпореждането от 03.09.2011 г. е било в сила експертно решение на ТЕЛК, определящо на Димитров 50% трайно намалена работоспособност, то не са били налице предпоставките за прекратяване на пенсията му за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. По първоначалното дело е било установено, че единственото нарушение на Димитров през цитирания период от време е било, че не се е явил на 09.06.2011 г. за освидетелстване пред ТЕЛК - гр. Варна, въпреки че е бил надлежно уведомен. Независимо от това, с разпореждането от 09.09.2011 г. се иска възстановяване на сумата 5963,27 лв., представляваща главница за периода от 03.05.2006 г. до 01.10.2009 г. в размер на 4222,08 лв. и лихва за периода 09.09.2009 г. до 09.09.2011 г. в размер на 1741,19 лв. Ето защо и изводите на първоинстанционния съд за добросъвестност при получаване на пенсиите са правилни и законосъобразни. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,