Решение № 10803 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2010 г.

Решение № 10803 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Антонов Стефанов от гр. София, срещу решение № 6425/17.05.2010 г. постановено по адм. д. № 12787/09 г. по описа на ВАС, III отд., с което е отхвърлена жалбата на Стефанов подадена срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление с вх. № Ж-3691/13.07.2009 г. с направено искане на основание чл. 51, ал. 1, т. 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 6 и 8 от ЗМВР. Позовава се на прогласена от ВАС нищожност на Инструкция МЗ-11/05.06.2007 г. на Министъра на вътрешните работи Ответникът по жалбата Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Йовчева оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото намира, че касационната жалба е подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е бил мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление с вх. № Ж-3691/13.07.2009 г. с направено искане на основание чл. 51, ал. 1, т. 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че от приетата по делото кадрова справка, изготвена по информация от система АИС-"Кадри" МВР, се установява, че подполковник Румен Ан. Стефанов е освободен от служба в МВР със заповед № К-508/09.12.1998 г. на основание чл. 253, ал. 1, т. 2, поради пенсиониране. С писмо, рег № 5257/20.07.2009 г. САД "Човешки ресурси" - МВР жалбоподателят е уведомен, че "съгласно действащата нормативна уредба, касаеща реда за подбор и изпращане на служители от МВР в международни мисии, за участие в такива мисии могат да кандидатстват само лица, които са държавни служители. При така установеното съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 176а ППЗМВР служителите на МВР могат да участват в мисии извън територията на РБългария при условия и по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи, като съгласно ал. 2 за срока на изпълнение на длъжност в международна организация на служителя се разрешава неплатен отпуск. Позовава се на разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗМВР съгласно която служители на МВР са държавните служители - т. е. лицата, които имат статут на държавни служители по ЗМВР на основание валидно служебно правоотношение. Набиране на служители от МВР за изпращане за участие в мисии на международни организация, съдът е приел, че се осъществява на основание действащата към момента на постановяване на съдебния акт Инструкция № МЗ-11/05.06.2007 г. за подбора, подготовката и преминаване на службата на служителите от МВР за участие в мисии на международни организация и обявен конкурс от министъра на вътрешните работи с определени изисквания към кандидатите за участие в мисиите, а не с издаване на нарочна заповед по подадено заявление с изразено желание за участие в мисии на международни организации извън територията на РБългария. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството и се установява от доказателствата по делото, че касаторът е подал заявление с вх. № Ж-3691/13.07.2009 г. с направено искане на основание чл. 51, ал. 1, т. 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, както и че е освободен от служба в МВР със заповед № К-508/09.12.1998 г. на основание чл. 253, ал. 1, т. 2, поради пенсиониране. Както правилно е приел тричленният състав на ВАС съгласно разпоредбата на 176а, ал. 1 от ППЗМВР служителите на МВР могат да участват в мисии извън територията на Република България или да заемат длъжности в международни организации при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи, като в ал. 2 и 3 на същата разпоредба е посочено, че за периода на участие в мисии на служителите се разрешава ползването на неплатен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, и за времето на участието им, на техните длъжности може да бъде назначен друг държавен служител по реда на чл. 192 от ЗМВР. От анализа на посочени разпоредби на ЗМВР е видно, че те касаят само и единствено държавните служители в МВР, т. е. лицата по чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не лицата работещи по трудово правоотношение. В конкретният случай касаторът няма качеството на служител /както държавен, така и по трудово правоотношение/ на министерството, с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон при постановяване на оспорваното решение. Неоснователно е оплакването на касаторът свързано с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 6 и 8 от ЗМВР, в насока, че министърът на вътрешните работи е нормативно задължен да изпраща граждани на мисии в международни организации, като аргументира тезата си с аналогични разпоредби, съдържащи се в чл. 70, ал. 3 от ЗОВС, чл. 81в от ЗДСл. и чл. 120а от КТ. Дейностите по чл. 51, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ЗМВР са посочени независимо една от друга и обвързването на едната дейност с другата от касатора противоречи на волята на законодателя. В чл. 51, ал. З от ЗМВР законодателят е определил реда по който се осъществява дейността по участие в мисии извън страната - в съответствие с националното законодателство, международните договори в сила за Република България и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането. Доказателство за отделните и независими дейности по чл. 51, т. 6 и т. 8 от ЗМВР е и текста на ал. 4 от същата разпоредба, съгласно която Министърът на вътрешните работи с наредби определя реда за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 4 и за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 6. Действително към настоящият момент с Решение № 14946/08.12.2009 г. на ВАС е обявена за нищожна Инструкция за подбора, подготовката и преминаване на служба на служители от МВР, изпращани за участие в мисии на международни организации, но това обстоятелство не променя изхода на спора, тъй като не е свързан с подбора, а с допустимост на искане на касатора да участва в извън територията на Р. България. След като касаторът е освободен от служба в МВР със заповед № К-508/09.12.1998 г., то към момента на подаване на заявление, последният не отговаря на изискванията на чл. 176а, ал. 1 от ППЗМВР, а именно да е служител в МВР. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав