Решение № 16676 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2013 г.

Решение № 16676 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, срещу решение № 41 от 28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 415 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 041102051 от 2.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. В. Търново, и потвърден с решение № 155 от 26.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, при ЦУ на НАП, с който на за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г. е начислен ДДС общо в размер на 26 452.61 лв. за недоказани ВОД на стоки, отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2040 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 477.87 лв. Със същото решение е осъдена приходната администрация да заплати на дружеството сумата 2 600 лв. - разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касатора, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са налице всички законови предпоставки, визирани в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, за да бъдат признати доставките по процесните фактури, издадени от "Ипекс- ДП" ЕООД на гръцките дружества за вътреобщностни такива и съответно да бъде приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Счита за неправилно позоваването от страна на съда на Решението на СЕС по дело № С-409/2004 г., тъй като същото било изцяло неприложимо към настоящия казус- фактическата обстановка по цитираното решение не е идентична с настоящия казус. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 2040 лв. за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Ипекс - ДП" ЕООД", гр. Павликени, представлявано от управителя Цветан Димитров Нефтелимов, чрез пълномощника си адв. Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробно се мотивира в писмен отговори и писмени бележки, депозирани по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, както и предвид доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Велико Търново, е бил РА № 041102051 от 2.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. В. Търново, и потвърден с решение № 155 от 26.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, при ЦУ на НАП, с който на за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г. е начислен ДДС общо в размер на 26 452.61 лв. за недоказани ВОД на стоки, отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2040 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 477.87 лв. Със същото решение е осъдена приходната администрация да заплати на дружеството сумата 2 600 лв. - разноски. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че ВОД на процесната стока (трици) действително е осъществена по повод издадените от ревизирания субект 33 броя фактури на "TRJANTAFILLOU BROSS" S. A., "ANAGNOSTU AGAPI", "KYPYAKOE КОФIDОНЕ 3 EIA O. E", "SAMOLADAS IOANNIS KSENOTROFOS" и "IOANNHS TEODORIRHS & SIA" О. Е. Съдът е приел за безспорно по делото, че страните по доставките са с регистрация по ДДС. Анализирайки доказателствата по делото е приел за установен факта на транспортирането на стоките от ревизираното дружество до Гърция и в подкрепа на това е представените по делото ЧМР-товарителници с оглед разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Налице е позоваване в съдебното решение и на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според чл. 9 от която, договорът за превоз на товар се установява с товарителница, която трябва да бъде подписана и от изпращача и превозвача. Относно подписа на получателя, според разпоредбите на конвенцията, съдът е приел, че наличието му в ЧМР няма доказателствено значение по отношение на самия транспорт - арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от конвенцията. Налице е позоваване в съдебното решение на делото "Teleos", С- 409/2004 г. За да отмени ревизионния акт, съдът е кредитирал и заключенията на вещите лица по назначената съдебно-икономическа и съдебно-графологична експертизи, като в мотивите на решението подробно са описани констатациите на експертите и относимостта им към спора. За да отмени РА в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 17 фактури, издадени от "Дипекс ДП" ЕООД, съдът е счел, че посоченият доставчик на транспортни услуги притежава валидни лицензи за международен автомобилен транспорт, договори за експлоатационен лизинг за лизингово имущество, трудови договори, заповеди за командировка, осчетоводил е разходи за командировка, съставил е и процесните фактури с приложени към тях международни товарителници, като е извършил и счетоводни записвания в счетоводните си регистри. Приел е още, че за процесните периоди същият притежава както кадрова, така и материална обезпеченост за изпълнение на услугите, което е аргумент в подкрепа на извода за реалност на осъществените доставки. Решението е правилно. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основно възраженията на касатора са, че съдът е направил опит за съвкупна преценка на събраните доказателства по делото, която, обаче, е неправилна, тъй като доказателствата са ценени едностранчиво и превратно, без съобразяване на техния характер и доказателствена стойност, както и при игнориране на очевидни противоречия между тях. Направените оплаквания са неоснователни. Съдът правилно е очертал основният спорен момент по делото, а именно дали е реализиран данъчният състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, според който вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Обосноваването на извода за наличие на вътреобщностни доставки по делото е свързан с установяване на една от кумулативно изискващите се предпоставки по цитираната разпоредба, а именно транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Несъмнено документите, които доказват извършването на вътреобщностната доставка формират две групи и са конкретно посочени в чл. 45 от ППЗДДС. Първата група са документи, съставени по повод извършване на доставката - фактура за нея, като в нея следва да се посочи идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от държавата членка на получателя, под който номер е извършен транспорта. В конкретния спор те са налице. Втората група документи са доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. По делото е налице спор именно по повод установяване изпращането или транспортирането на процесните стоки. Изложените от съда съображения относно извършеното изпращане на последните следва да бъдат споделени, поради следното: В случая не се спори, че транспортът е за сметка на доставчика и се осъществява чрез трето лице - "Дипекс ДП" ЕООД, и приложимата хипотеза е тази на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, според която доставчикът следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Правилно в тази връзка съдът е приел, че за доказване транспортирането на триците са ангажирани международни товарителници, които, въпреки предприетото им оспорване, са автентични и верни по своето съдържание документи. Съдът обосновано се е позовал на заключението на съдебно-графологическа експертиза и на показанията на свидетелката Стойкова, като е аргументирал извод за автентичността на подписите за изпращач и превозвач във всички международни товарителници. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници. Допълнително потвърждение, че подписът за получател, положен в товарителниците, е автентичен е обстоятелството, че и процесиите инвойс фактури носят подпис и печат на гръцките получатели. Последните не са оспорени от ответника досежно автентичността им, и освен, че кореспондират с ЧМР, по същество материализират същия факт на получаване на стоките. В конкретния случай не се оспорва обстоятелството, че гръцките дружества към датата на сделките са с валиден VIN номер и са получили стоката. Изложените в тази насока подробни мотиви от първостепенния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. В реда на изложеното следва да се посочи, че административният съд обосновано е формирал извода, че получаването на процесните стоки от гръцките дружества за м. 12.2010 г. се подкрепя и от други косвени доказателства в тази насока, най-вече от информацията, предоставена от гръцката приходна администрация, обективирана в приетия по делото като писмено доказателства SCAC 2004 реф. № E_BG_EL_20110202 006768 41К2011_R, видно от който е, че гръцкото дружество с VAT № EL040812936 е декларирало вътреобщностно придобиване от жалбоподателя за второто и четвъртото тримесечие на 2010 г., в който период попада и ревизираният м. 12.2010 г. Потвърдено е транспортирането на стоките чрез българската фирма "Дипекс ДП" ЕООД с камион СА 0530НВ и името на шофьора - Мирослав Атанасов. Декларирано е плащане в брой и доставяне на стоката в седалището на гръцкия контрагент - Kilkis. За тези обстоятелства са приложени фактури, транспортни и платежни документи. Всички тези обстоятелства са намерили отражение в мотивите на първоинстанционното решение и след задълбоченото им обсъждане административният съд е формирал правилни изводи. Още повече, че за останалите ревизирани периоди - м. 01 и 02.2011 г. нито приходният, нито решаващият орган са представили данни за предприети действия по обмен на информация и изискване на съответните формуляри SCAC, а относимият към настоящото производство е приобщен от друга ревизия, извършена на жалбоподателя. В този контекст следва да бъде посочено още, че, независимо от твърденията на касатора в противния смисъл, при фактическата обстановка, установена по делото, изводите на първостепенния съд, са и в съответствие на позицията на Съда на Европейските Общности (СЕО) в решението му по дело С-409/04 Teleos и др., който случай е аналогичен с процесния. СЕО приема, че когато даден доставчик е действал добросъвестно и е представил изискваните доказателства, удостоверяващи правото на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка от ДДС, Европейското законодателство и в частност Директива 2006/112 (заменила Директива 77/388) не допуска органите по приходите да задължат същия доставчик да плати ДДС за тези доставки, дори ако тези доказателства се окажат с невярно съдържание. В горепосочения смисъл е и трайната практика на ВАС по редица дела. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД са облагаеми с нулева ставка. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази негова част. Обжалваното решение е правилно и в частта, с която е отменен РА досежно отказаното на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 040,00 лева по 17 броя фактури, издадени от "Дипекс ДП" ЕООД за данъчните периоди от м. 12.2010 г., м. 01 и 02.2011 г. с предмет транспортни услуги на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е приел и първостепенният съд, в хода на ревизията и в съдебното производство са събрани доказателства за наличието на необходимия персонал и материална база при "Ипекс ДП" ЕООД, позволяващи му да извърши процесния транспорт, а именно Лиценз № 3338 за международен автомобилен транспорт и Договори за експлоатационен лизинг № LD/E 45-2009 от 3.07.2009 г. за лизингово имущество - седлови влекач и самосвално полуремарке, счетоводни извлечения за сметка "Персонал". Обосновано съдът е релевирал представените в хода на съдебното производство командировъчни заповеди и пътни листи за товарен автомобил, извършващ международен превоз до Гърция, чиято автентичност е доказана с прието заключение на съдебно-графологическа експертиза и изслушаните свидетелски показания. Позоваването от страна на съда на заключението на съдебно-икономическата експертиза досежно следните констатации: редовното осчетоводяване на транспортните услуги както при доставчика, така и при получателя, наличието на осчетоводени разходи за гориво, надлежно изписвано по пътни листи ежемесечно, на разходи за лизингови вноски, както и за заплати, осигуровки и командировки, установеността на документално обосновани разходи на "Дипекс ДП" ЕООД по реализиране на спорните доставки с пътни листи, фактури за закупено гориво, наличието на доказателства за платени винетни такси, както и пътни такси в България и Гърция, наличието на заверени заповеди за командировка, са все аргументи за правилността на решаващите изводи в обжалваното решение. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение и в тази част, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на делото на ответника по касация се следват претендираните разноски за касационната инстанция в доказания размер от 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,