Решение № 14883 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2011 г.

Решение № 14883 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу решение № 5535 от 20.04.2011 г. по адм. дело № 9327/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. От ответника по касационната жалба е изразено становище за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ЛС-04-719/01.06.2010 г. на министъра на правосъдието, а делото като административна преписката е върнато на същия министър за ново произнасяне по заявление рег. индекс № 05-00-361/25.03.2010 г. на Сдружение "Бизнес център - Марица", гр. Хасково. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство факти. Установява се, че процесното Сдружението е вписано като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), осъществяващо дейност в обществена полза, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Хасковския окръжен съд (ХОС) с Решение № 117/27.08.2009 г. по ф. д. № 34/2009 г. по описа на същия съд. Със заявление регистрационен индекс № 05-00-361/25.03.2010 г. юридическото лице е направило искане за вписване в ЦРЮЛНЦ за общественополезна дейност при МП на обстоятелствата по чл. 45, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на министъра на правосъдието, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е постановен отказ за вписване на Сдружението в ЦРЮЛНЦ в МП. В мотивната част на заповедта се излага, че някои от посочените в чл. 6 от Устава на сдружението цели и част от предмета на дейност, уреден в чл. 8 от същия, са преимуществено стопански и търговски дейности, присъщи повече на стопанско или търговско предприятие и противоречат на духа на ЗЮЛНЦ. Същите стопански цели и предмет на дейност са подкрепени от средствата и предмета на допълнителната стопанска дейност, която Сдружението има намерение да извършва. При контрола за законосъобразността на административния акт, съдът е изложил обосновани мотиви за неговата незаконосъобразност. Материалният закон правилно е приложен. Прието е от съда, че обжалваната заповед на министъра е издадена от компетентен орган в съответствие с правомощията на министъра, предоставени му с чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна - издадена в нарушение на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. В чл. 6 от Устава на Сдружението са формулирани неговите основни цели, а в чл. 7 са посочени средствата за постигането им. Съгласно чл. 9, Сдружението извършва стопанска дейност, която е допълнителна, свързана е с основния нестопански предмет и изцяло изразходва резултатите от тази дейност за постигане на целите, определени в Устава. Определянето на тази стопанска дейност е в чл. 10 от Устава. Министърът на правосъдието е съпоставил посочените в чл. 6 от Устава цели на сдружението с предмета на дейност, посочен в чл. 8, а именно: да предоставя професионални консултации и съвети в областта на предприемачеството; да разработва, организира и провежда специализирани курсове и програми за обучение, включително чрез центрове за професионално обучение, в съответствие с потребностите на бизнеса в региона; да разработва, кандидатства и управлява проекти за развитие на региона и общините, подпомага предприемачите да установят делови контакти в страната и чужбина; да подпомага настоящи и бъдещи предприемачи в района при сключване на договори за заем с банки и други финансови институции", и е изложил мотиви в издадения от него акт, че те са преимуществено стопански и търговски дейности, присъщи на стопанско или търговско предприятие и противоречащи на духа на ЗЮЛНЦ. Обсъждайси фактическите и правни основания в заповедта съдът е приел противно на изложените мотиви в оспорената заповед. Съдът е обсъдил основанията за отказ съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ за вписване в регистъра, според който, вписване в РЮЛНЦ за общественополезна дейност се отказва, ако ЮЛНЦ не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. В случая вписването на Сдружението в регистъра на ЮЛНЦ към Хасковския окръжен съд е факт, който не се оспорва. Министърът обаче е приел, че предвидената допълнителна стопанска дейност, която ще се осъществява от Сдружението съгласно чл. 10 от Устава, противоречи на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, което го е мотивирало да издаде оспорения акт, както и че допълнителната стопанска дейност на Сдружението прикрива търговска дейност с цел печелба, като противно на изложеното съдът е приел, че фактическите основания не съответстват на посочените правни такива. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, министърът не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на ЮЛНЦ. В охранителното производство по вписване на юридическото лице, регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства в изпълнение на задълженията си по чл. 602 от ГПК, като предметът на дейност на ЮЛНЦ е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като Хасковския окръжен съд като регистърен съд е преценил, че предметът на дейност на Сдружението е в съответствие с изискванията на закона, този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в ЦРЮЛНЦ по чл. 45 от закона. Това означава, че министърът е осъществил административен контрол върху съдебно решение, каквито правомощия той не притежава, а също така извършеното е в противоречие на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България. В ЗЮЛНЦ липсва легално определение на понятието "стопанска дейност". Член 3, ал. 3 от него посочва, че ЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4, предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и ред, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. По силата на специалния закон е предвидена при определени условия възможността ЮЛНЦ да извършват и стопанска дейност. За да е допустима такава стопанска дейност, тя трябва да е допълнителна, а не основна, да е свързана с предмена на основната дейност, за осъществането на която е регистрирано лицето, а приходът от тази допълнителна дейност трябва да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, като тези изисквания са въведени в законовата норма при условията на комулативност. В случая съдът след като е обсъдил относимите за спора доказателства е стигнал до обоснования извод за комулативност на посочените в закона условия. Правилно съдът като е анализирал относимите за спора факти е приел, че в конкретния случай разпределението на печалба не е сред целите на Сдружението, съгласно изричната норма на чл. 4, изр. 2 от Устава, а приходите от допълнителната му стопанска дейност се използват само за постигане на уставните му цели. Изводът на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция, поради което настоящият петчленен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав