Решение № 913 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 794/2008 г.

ВКСIII гражданско отделение26.11.2009 г.докладчик Надя Зяпкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, VII състав № 1842/9.11.2007 г., постановено по гр. д. № 2109/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд, III бр. с-в № 160/1.06.2007 г. по бр. д. № 1202/2006 г., с което семейното жилище в гр. П., ул. "Б" № 34, ет. 2, ап. 5 е предоставено за ползване на В. С. Г..

Мотиви

Решение № 913 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 794/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. С. Г. чрез адвокат-пълномощник Р. И. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VII с-в № 1842/9.11.2007 г., постановено по гр. д. № 2109/2007 г. в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на бившата съпруга В. С. Г.. Ответник по касация В. С. Г. е оспорила жалбата по съображения, изложени с писмено възражение от адвокат О. Претендира присъждане на разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да предостави ползването на семейното жилище след развода на страните на бившата съпруга въззивният съд е посочил, че ответникът /касатор в настоящото производство/ е напуснал семейното жилище през м. февруари 2006 г., от когато страните са във фактическа раздяла. Оттогава и досега ответникът живее в негово собствено жилище, намиращо се в същото населено място и е със задоволена жилищна нужда. Семейното жилище се ползва от ищцата /сега ответник по касация/, която е останала да живее в жилището след фактическата раздяла. Пълнолетната дъщеря на страните, която живее и учи в София е със запазени права върху една стая от жилището. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че жилището е с площ 150 кв. м., при положение, че не е заявено от страните искане за съвместното му ползване, а и данни за съвместно ползване не са налице. Решението е правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства, закона и съдебната практика. Още с ППлВС № 12/28.11.1971 г. по задължителен за съдилищата начин е постановено, че при решаване на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище след развода преди всичко се преценява жилищната нужда на двамата съпрузи. Жилището се предоставя на съпруга, който към момента на раздялата е с незадоволена жилищна нужда. Ако единият съпруг има друго собствено жилище жилището се предоставя на другия съпруг. Няма пречка семейното жилище да бъде предоставено на виновния за развода съпруг, когато невиновният притежава друго собствено жилище, което е достатъчно да задоволи жилищните му нужди. Такъв е конкретният случай. Доводът в касационната жалба да се постанови съвместно ползване на семейното жилище от бившите съпрузи е заявен за първи път с жалбата. Независимо от това доводът е неоснователен с оглед установената по делото нетърпимост в отношенията между бившите съпрузи. Искането на процесуалния представител на ответника по касация В. С. Г. за присъждане на разноски не е подкрепено с доказателства. Обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Цитирани разпоредби

1