Решение № 1902 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2007 г.

Решение № 1902 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2007 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Милена Илиева - Михайлова от гр. Габрово срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 7.1 и 7.3 по протокол № 30 от 26.09.2007 г., с което по т. 7.1. е прието за установено, че е извършено дисциплинарно нарушение от Михайлова по чл. 168, ал. 1 ЗСВ (отм.) и по т. 7.3 е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 170, ал. 1, т. 4 ЗСВ (отм.) В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът по жалбата Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага да бъде отхвърлена изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Милена Илиева - Михайлова е по реда на чл. 168 и следващите от ЗСВ (отм.) и е образувано на основание чл. 172, ал. 1 от ЗСВ (отм.) по предложение с вх. № 11-03-481/13.04.2007 г. на административния ръководител-районен прокурор на Районна прокуратура гр. Севлиево. С обжалваното протоколно решение по т. 7.1 по протокол № 30 от 26.09.2007 г., ВСС с 16 гласа "за" и 1 "въздържал се Д е приел за установено, че на 2.04.2007 г. прокурор Михайлова от РП - Севлиево се е явила на работа, вкл. и в редовно съдебно заседание по нохд в "нетрезво" състояние, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 168 ЗСВ (отм.). С последващо протоколно решение по т. 7.3 е наложено на Михайлова дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 170, ал. 1, т. 4 ЗСВ (отм.) с 14 гласа "за" и 3 "против", след като е било подложено на гласуване първото наказание по предложението на Дисциплинарния състав "порицание" и същото е отхвърлено с решение по т. 7.2. ВСС, в обсъжданията на внесеното предложение от Дисциплинарния състав е възприел изцяло фактическата обстановка и мотиви по решение от 19.09.2007 г. на Дисциплинарния състав по дисц. дело № 2/2007 г., по което след обсъждане на събраните гласни и писмени доказателства и при изрично отчетена йерархична зависимост на свидетелите от вносителя на предложението, е установено, че на 2.04.2007 г. прокурор Михайлова се е явила на работа в нетрезво състояние. Същото е било възприето, с оглед особености в поведението й от служителите в прокуратурата, колеги и граждани и е регистрирано с дрегер. Михайлова не се е явила за вземане на кръвна проба, видно от извлечението от медицинския журнал. Така изяснената от дисциплинарния състав и възприета от ВСС фактическа обстановка не е оборена в съдебната фаза на производството. Приетата по делото комплексна токсикологично-психиатрична експертиза установява по безспорен начин, че констатираната с дрегер алкохолна концентрация в промили дава допустими отклонения, но факта на наличие на алкохол е безспорен. Експертите сочат, че медикамента "ревотрил", който е приела предишната вечер Михайлова не може да има ефект до сутринта, тъй като е в малка доза, т. е. установеното състояние, окачествено като "нетрезво" не се дължи да медикамента, а на употребен алкохол, без точни данни за времето на употребата и количеството. При определяне вида на дисциплинарното наказание по реда на чл. 171 ЗСВ (отм.), с оглед съответността му на извършеното дисциплинарно нарушение, ВСС е игнорирал от обсъждане неустановените по безспорен начин други нарушения (предходни), описани в предложението и е съобразил вида на предложените наказания от административния ръководител, като същите са предложени за гласуване от по-лекото (по т. 7.2) към по-тежкото (по т. 7.3). Обжалваното решение на ВСС е законосъобразно и обосновано, постановено в унисон с изискванията на § 15 от ПЗР на ЗСВ (нов, в сила от 11.08.2007 г.). Спазена е регламентираната в чл. 168 и сл. от ЗСВ (отм.) процедура по образуване на дисциплинарното производство. Същото е било образувано по предложение с вх. № 11-03-481/13.04.2007 г. на административния ръководител-районен прокурор на Районна прокуратура гр. Севлиево, поради което е висящо по смисъла на § 15 от ПЗР на ЗСВ към 11.08.2007 г. и правилно Дисциплинарния състав е приложил процесуалните и материални изисквания по отм. ЗСВ. Спазена е процедурата за налагане на дисциплинарното наказание, като е осъществен предвидения от ЗСВ (отм.) сложен фактически състав, предхождащ решението на ВСС, а именно: налице е надлежно предложение чл. 172, ал. 1 за налагане на дисциплинарно наказание и валидно взето решение на Дисциплинарния състав с предложение пред ВСС, както и валидно взето решение на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на магистрата. Решението на ВСС е взето при спазване на срока по § 15 от ПЗР на ЗСВ, а именно: до 31.12.2007 г., като е съобразена и действащата редакция на разпоредбата на чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, пресъздаваща регламентираното наказанието по отм. чл. 170, ал. 1, т. 4 "дисциплинарно уволнение" като "дисциплинарно освобождаване от длъжност" (вж. обсъждания на предложения алтернативен вариант по решението на дисциплинарния състав). В тази връзка се явява неоснователен доводът по жалбата за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради липса на предложение за конкретно наказание в решението на Дисциплинарния състав. Неоснователно е и възражението за немотивираност на решението на ВСС, съгласно изискванията на чл. 181, ал. 2 ЗСВ (отм.), тъй като, видно от доклада на председателя на Дисциплинарния състав пред ВСС на заседанието, проведено на 26.09.2007 г., членовете на ВСС изрично и изцяло са приели текстовата част на решението от 19.09.2007 г. на Дисциплинарния състав по дисц. дело № 2/2007 г., т. е. мотивите на обжалваното решение се съдържат в предхождащ акт, съставен с оглед предстоящото издаване на крайния административния акт. В случая това е решението на Дисциплинарния състав на ВСС, който събира и преценява доказателствата, изслушва страните, взема становище относно наличието или липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага наказанието. Приетото от Дисциплинарния състав решение, заедно с преписката се представя на председателстващия ВСС за внасяне в заседание. Следователно решението на ВСС е издадено въз основа на подготвителния документ - решението на дисциплинарния състав, поради което изложените в него съображения са такива и за издаване на обжалваното решение (Вж. : в този смисъл т. 7 от ППВС № 4/1976 г. и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, вкл. мотивите по т. 4 на ТР № 1/2006 г. на ОС на II колегия на ВАС). В този смисъл е и новата редакция на закона - чл. 320, ал. 4 ЗСВ. Неоснователно се явява и оспорването на вида на наложеното наказание, тъй като при преценката на установените и доказани фактически обстоятелства, какво по вид дисциплинарно наказание следва да се наложи, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, съобразявайки се с установеното виновно поведение на дисциплинарно отговорното лице, съгласно критериите по чл. 171 ЗСВ (отм.). В случая, след преценка по целесъобразност, ВСС е наложил на прокурора Михайлова най-тежкото наказание - "уволнение", с оглед тежестта на нарушението, поведението на нарушителя, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и вредните му последици, преценявайки, че с това наказание се постига целта на ЗСВ за освобождаване от системата на съдебната власт на съдии, прокурори и следователи, които допускат поведение, рефлектиращо върху авторитета на магистратите и вреди на обществото, накърнявайки престижа на съдебната власт и уронвайки доверието в нея. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение на ВСС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - отхвърлена като неоснователна. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 323, ал. 4 и 5 ЗСВ