Решение № 9262 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2012 г.
ВАСVI отделение27.06.2012 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1994 от 21.11.2011 г., постановено по административно дело № 691 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9262 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, против решение № 1994 от 21.11.2011 г., постановено по административно дело № 691 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е: 1) отменил издаденото от касатора решение № 96/24.02.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 264/02.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО, с което е разпоредено възстановяване на сумата по РА за начет вх. № 444 от 25.01.2011 г. общо в размер на 347,04 лева, от които 254,10 лева главница и 92,94 лева лихви за забава, и 2) осъдил РУСО - Пловдив да заплати на "Поделение товарни превози" (ПТП) при "БДЖ" - Товарни превози" ЕООД - София направените по делото разноски в размер на 400 лв. Исканията са за отмяна на съдебния акт поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Ответникът - "Поделение товарни превози" (ПТП) при "БДЖ" - Товарни превози" ЕООД - София, чрез процесуалния си представил юрк. Райчева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С постановеното решение Административният съд гр. Пловдив е отменил атакуваните актове, след като законосъобразно е приел, че дружеството осигурител било изпълнило задължението си и е подало коректно декларация обр. 1 за м. декември 2008 г. относно данните, въз основа на които е изчислен размера на паричните обезщетения. Приел е още, че компетентното длъжностно лице не е упражнило нужния контрол и не е отчело повторното отразяване на осигурителния доход за м. декември 2008 г. в информационната система, за което са били издадени задължителни предписания. Позовал се е на приетата и неоспорена съдебна експертиза, съгласно която подадените и приети записи по брой и стойност съответствали на данните по разплащателните ведомости на дружеството. От фактическа страна е установено, че трудовите възнаграждения за м. декември 2008 г. са изплатени на 31.01.2009 г. Дублираните записи за м. декември 2008 г. са подадени на 30.01.2009 г. година. Корекциите за м. декември 2008 г. са извършени на 01.02.2011 г. При извършване на годишното преизчисление по чл. 26 НИИПОПДОО на вече изплатени парични обезщетения за 2009 г. са установени разликите, включени в справка № 1 към РАН. От заключението на съдебната експертиза се установява, че в документацията на осигурителя няма данни за подадена декларация обр. 1 за м. декември 2008 г. с други коригирани данни за лицата Николай Атанасов Русенов и Расим Расим Раиф от персонала на дружеството към дата 30.01.2009 г. По представените болнични листове са извършени плащания на парични обезщетения за временна неработоспособност от 08.04.-09.09.2009 г. Безспорно е установено, че в системата на ТД на НАП - Пловдив, в електронната система на Регистъра на осигурените лица към дата 30.01.2009 г. за двамата служители от персонала на дружеството са отразени, въведени, два пъти данните - подробно описани в раздел III на заключението по дни осигурителен доход и час на въвеждане в системата на Регистъра на осигурените лица. Действително единствената констатация на осигурителния орган е, че осигурителят е дублирал данните, подадени до Регистъра на осигурените лица в ТД на НАП - Пловдив, поради което неправилно са изплатени процесните суми за обезщетение. Заключението на вещото лице обаче опровергава това твърдение като посочва, че осигурителят е изпратил коректно данните за процесните лица по електронен път, въпреки че в електронната система на НАП фигурират два записа. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (редакция - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" - за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. Декларациите образец № 1 се подават в писмена форма (хартиен носител) чрез попълване на утвърдените образци съгласно указанията за попълването им или на електронен носител или по интернет за сертифицирани клиенти. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (изм., бр. 13 от 2009 г. и бр. 67 от 2009 г.) изисква изчисляването на паричните обезщетения и помощите да се извършва не само въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, но и при използване на данните от Регистъра на осигурителите, регистър "Приходи", Регистъра на трудовите договори, регистър "Пенсии", раздел "Данни от осигурителя/самоосигуряващото се лице" на болничния лист, от заявлението-декларация по чл. 4, 4а, 4б, 5, 6 и 7 и др. Осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху законосъобразността на болничния лист, правото на лицето на отпуск по КТ и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 КСО. Когато прецени, че няма право на обезщетения органът по социалното осигуряване издава разпореждане за отказ. Право и задължение за органите на НОИ е при липсващи или нередовни документи да изпратят уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, указвайки им в срок от 7 работни дни да отстранят нередовностите. В случая е безспорно установено, че изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност над дължимите им размери не е резултат от подадена от осигурителя два пъти една и съща информация, въпреки че в системата на ТД на НАП - Пловдив, в Регистъра на осигурените лица към 30.01.2009 г. за двамата служители са отразени въведени два пъти данните. Неизпълнението на визираните контролни функции е сред основните фактори, обусловили настъпилата щета. Сумите за въпросните парични обезщетения са изплатени от ТП на НОИ - Пловдив на осигурените лица. Компетентният административен орган не е извършил цялостна проверка и контрол с оглед нормативните изисквания по КСО и наредбата, поради което е било извършено неправомерно плащане на парично обезщетение за въпросния период. В резултат на дублиране на осигурителния доход за м. декември 2008 г. са изплатени парични обезщетения над дължимите им размери, но както беше посочено, осигурителят е изпратил коректно данните за процесните лица по електронен път, въпреки че в електронната система на НАП фигурират два записа. Претърпяната от ДОО щета от неправилното изчисляване и изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на осигурените лица Николай Атанасов Русенов и Расим Расим Раиф не е в доказана причинна зависимост с действията на осигурителя "Поделение товарни превози" (ПТП) при "БДЖ" - Товарни превози" ЕООД - София по подаването на декларации обр. 1 за съответния календарен месец на 2009 г. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и като ги е отменил, Административният съд - Пловдив, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,