Решение № 4594 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2012 г.

Решение № 4594 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Василева Дачева, представена от адв. Владимир Стойков, срещу решение № 1375/07.06.2012 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 982 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Дачева против ревизионен акт № 161003992/06.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив и определящ в тежест на касатора задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Без да са изрично заявени, инвокират се трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Отричат се предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК с довод за ясен произход на средствата за разходите на физическото лице по данъчни периоди и липса на отрицателен баланс на приходите и разходите, който да се презюмира като доход. Иска се отмяна на оспореното решение и на РА. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на Елена Василева Дачева задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1 676.49 лева и лихва 1 226.01 лева; за 2005 г. данък в размер на 18 038.35 лева и лихва 10 969.16 лева; за 2006 г. в размер на 3 763.32 лева и лихва в размер на 1 786.98 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6 269.64 лева и лихва за забава в размер на 2 099.41 лева и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 024.28 лева със закъснителни лихви в размер на 556.56 лева при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа: за 2004 г. - 6 605.36 лева, за 2005 г. - 75 627.42 лева, за 2006 г. - 16 320.08 лева; за 2007 г. - 26 737.92 лева и за 2008 г. - 30 242.77 лева. Данъчната основа е изчислена като превишение на разходите над приходите. Ревизията е обхванала данъчни периоди 2004 - 2008 г. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект/. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект и семейството му, както и средствата за извършени плащания към предприятието на съпруга на ревизираното лице ЕТ "Паралел - Димитър Дачев" и към "Телестар" ООД, в което съпругът е съдружник; за покупката на имот за 1 950 лева и автомобил за 8 200 лева през 2005 г., плащания на погасителни вноски по кредит и застраховки. Размерът на издръжката на семейството е определен по данни от НСИ. По критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК общо са изчислени приходите и разходите на съпрузите, след което отрицателните разлики в баланса по данъчни периоди са разделени поравно с позоваване на факта на брачната връзка и презумпцията за съвместен принос. Администрацията е отказала да приеме като източник на средствата за извършените разходи сумата 400 000 лева по сключен между Димитър Дачев и Муйевич Ибрахим договор за паричен заем от 03.12.2001 г., приемайки, че липсва икономическа логика да се предостави такава голяма сума за дълъг период от време /10 г./ и то без обезпечение и без изгода за заемодателя. АС Пловдив е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Изцяло е възприел подхода на администрацията при определяне на данъчната основа, като е изключил убедителността на доказването с договора за заем от 03.12.2001 г. на източника на средствата за извършените плащания заради липсата на конкретен имуществен интерес за заемодателя. Фактическите изводи на съда не са разколебани от представеното като доказателствено средство копие от присъда № 98/28.03.2000 г. на Сливнишкия районен съд, с която Муйевич е признат за невиновен за това, че на 10.10.1999 г. на Митница Калотина е нарушил Закона за митниците - недеклариране на валута и е разпоредил връщане на сумата 900 000 германски марки на подсъдимия. Съдът е разяснил понятията за предмет на облигационното правоотношение, за ревизия и за отделни видове доказателствени средства по ДОПК. Решението е неправилно. Неправилен е подходът на приходната администрация и на съда при определянето на данъчната основа за облагане с подоходен данък на ревизираното лице, при който се вземат предвид общо приходите и разходите на семейството на касатора и разделената на две отрицателна разлика се квалифицира като облагаем доход. На националната позитивна прана уредба не е познат института на семейното подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по приложимият по време Семеен кодекс от 1985 г. /отм. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./. При действието на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) СИО като съпритежаване на права са разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). За права вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Пак при действието на отменения СК общност на разходите и задълженията на съпрузите възниква само, ако са за нуждите на семейството - чл. 25 от СК (отм.). Отнесено към конкретния спор горното разбиране предполага общност на разходите за придобиване на движими и недвижими вещи, както и тези за издръжката на семейството. Не може да се обоснове тезата за общност на разходите за вложените в предприятието на съпруга едноличен търговец пари /вж. ТР № 2/2001 г. на ВКС/, тъй като правата в търговското предприятие не са СИО. Не е СИО и дружественият дял в ООД, поради което и финансирането на дружеството "Телестар" ООД от Дачев не е разход за съпругата му. В контекста на горното е неправилна тезата на приходната администрация основана на идеята за равенство на правата на съпрузите в приходите и разходите. Възприемането на тази теза от първостепенния съд е опорочила постановения от него заключителен съдебен акт. Неправилно е извършена и оценката на доказателствените средства от инстанцията по същество. Не може да се използва икономическата логика и интереса на страните по сделката като критерий за оценката на убеждаващото въздействие на писменият акт, в който е обективирано съгласието на страните по нея. По хипотеза договора за заем е безвъзмезден. Задължението на заемателя по договора е да върне заетите родово определени вещи - чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Уговарянето на възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и обезпечаването на дълга е в пределите на договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД. При и по повод на оценката на доказателствените средства съдът не може да обсъжда упражняването на субективните права като средство за задоволяване на определен материален интерес /чл. 8, ал. 2 от ЗЗД/. Вън от съмнение е качеството на документа като доказателствен източник и възможността с него да се установяват всякакви доказателства /вж. чл. 49 от ДОПК/. Интензитета на убеждаващо въздействие на конкретното доказателствено средство се определя при преценката му наред с другите източници на познание за релевантните за спора факти /чл. 236, ал. 2 от ГПК/ и при съобразяване на правилата на формалната логика и опитните правила. При ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК установяването на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е в тежест на приходната администрация и е условие за презумптивната доказателствена сила на РА /вж. чл. 124, ал. 2 от ДОПК/. Отказът на администрацията a priori да цени събрано доказателствено средство, за да обоснове условията за особения ред на ревизията, изключва правомерното провеждане на ревизията при различна оценка на този доказателствен източник от съда. По разбирането на настоящия съдебен състав с договора за заем и разписката към него е установен източника на средства за разходите на Дачева, които според чл. 25 от СК (отм.) са общи за нея и съпруга й. Разпореденото с посочената по-горе присъда на Сливнишкия районен съд на 900 000 германски марки предмет на престъплението предхожда предоставянето на заема и очертава убедителността на тезата на касатора за произхода на средствата. До същия фактически извод е стигнал и друг състав на Върховния административен съд по спора относно установени задължения за подоходен данък на съпруга на касатора в решение № 12850/17.10.2012 г. по адм. д. № 341/2012 г. Отхвърляйки оспорването срещу незаконосъобразен утежняващ административен акт АСП е постановил неправилно решение. Дължима е отмяната му, както и тази на РА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение