Определение № 572 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2014 г.

Определение № 572 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК. Образувано е по частна жалба на Димка Колева Нейкова с адрес за призоваване в гр. София, чрез адвокат Чобанова, срещу определение № 273/30.09.2014 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 323 по описа за 2014 г. Според жалбоподателката неоснователно е отречено правото й на иск. Иска се отмяна на съдебния акт. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата и е разпоредено връщане на исковата молба на Нейкова насочени срещу кмета на Община Мъглиж прекратено е и производството по делото. Съдът е приел, че е сезиран с иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу кмета на Община Мъглиж. Вземайки предвид уточненията на именуваната от Нейкова жалба/исковата молба съда приема за свързващо увредата /имуществена и неимуществена/ - със заповед № РД-09-576/3.09.2012 година на кмета на Община Мъглиж за временното отстраняване от работа и липсата на отмяна на този акт, в контекста на изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК - съдът е изключил допустимостта на съдебното производство. Определението е правилно. При действието на чл. 204, ал. 1 от АПК, правилото е, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск за вреди от незаконосъобразни административни актове е вредоносният акт да е отменен. Изключения са общият процес по чл. 204, ал. 2 от АПК при предявяване на иска едновременно с оспорването на административния акт; заявяването на притезание за обезщетение за вреди от нищожен или оттеглен акт /чл. 204, ал. 3 от АПК/ и за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията /чл. 204, ал. 4 от АПК/. Пред административния съд са представени доказателства за отхвърлено съдебно оспорване срещу заповедта на кмета на общината, т.е. верен е изводът на първоинстанционния съдебен състав, че условието на чл. 204, ал. 1 от АПК не е осъществено. Правилно съда сочи,че за част от съединените искове е предвиден друг ред: искането за възстановяване на заеманата длъжност- е допустимо едва при оспорване на заповед за уволнение; за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа - Нейкова разполага със специален иск,предвиден в разпоредбите на Закона за държавния служител - т.е. недопустимо е ангажиране на отговорност по специалния закон. Не може да бъде споделен довода на частния жалбоподател, че отхвърляне оспорването на Заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на Община - Мъглиж - не е пречка законосъобразността на административния акт отново да бъде ценена, на различно основание в нарочно производство по ЗОДОВ. С решение № 234/22.01.2012 година, постановено по адм.д. № 383/2012 година ,оставено в сила при касационно оспорване, жалбата на Нейкова срещу заповедта на кмета на Община - Мъглиж за отстраняването й от работа- е отхвърлена като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК - съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Ето защо-прекратяването на недопустимото съдебно производство е дължимо и правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение