Решение № 7689 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2009 г.

Решение № 7689 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на "Ценструмстрой" ЕООД, гр. София, представлявано от Велизар Милчев Величков за отмяна на влезлите в сила решения съответно - Решение № 10732/20.10.2008 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9139/2008 г. и на оставеното с него в сила Решение № 147/19.03.2008 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 3191/2007 г. В молбата се излагат доводи за наличието на основанията по точки 1 и 4 на чл. 239 АПК. Ответникът Столична РДНСК не е депозирал възражение по молбата в срока по чл. 242, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения. С атакуваното решение № 147 Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Ценструмстрой" ЕООД срещу Заповед № ДК-23-112/17.07.2007 г., с която е забранено ползването на "неприет по установения ред строеж "Бетонов възел - Административно-складова сграда", находящ се в ПИ № 1688, 1689 и 1971 от кад. лист № 572, м. "Витоша-Хладилника", адм. адрес: ул. "Йордан Стубел" № 1, гр. София.Решаващият съд е приел, че макар и придобит чрез приватизационен договор през 1997 г. в качеството на "сгради - временно строителство" - процесният обект функционира като бетонов възел и административна сграда, която го обслужва, повече от десет години, което изключва квалифицирането му като "временен строеж" към момента на издаването на обжалваната заповед. Приема също и, че административният акт е издаден със социална цел (обективирана в правна норма) - недопускане ползването на строежи преди въвеждането им в експлоатация по законовоустановения ред - чл. 178, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 222, ал. 1 т. 6 и т. 7 ЗУТ. ВАС е потвърдил решението на АССГ като е приел, че несъстоятелен е аргументът на касатора, че обектът е изграден и въведен в експлоатация много време преди да премине в собственост на касатора. Видно от доказателствата по делото е, че процесният обект е бил изграден от ГУСВ и продаден на "Ценструмстрой" ЕООД с приватизационен договор от 20.12.1997 г. като "сгради временно строителство". За същият обект, на същото основание и между същите страни през 1999 г. е била издадена Заповед № 602/08.09.1999 г. от ДНСК, с която се забранява ползването на неприетия по установения ред строеж, определен е срок за доброволно изпълнение и е наредено прекъсването на електрозахранването и захранването с вода. Състав на Софийски градски съд, Административна колегия, III-Г, с влязло в законна сила Решение от 11.07.2000 г., постановено по адм. д. № 3831/1999 г. е отменил като незаконосъобразна заповедта и е приел, че се касае до обект - временно строителство, който по силата на чл. 164, ал. 2 ЗТСУ не подлежи на въвеждане в действие. Въпреки обстоятелството, че процесният обект е от типа, неподлежащи на специално приемане във връзка с пускането му в експлоатация (чл. 164, ал. 2 ЗТСУ (отм.) - налице са доказателства по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, представляващи "ново обстоятелство", а именно протоколи от 27.06.1986 г. и от 29.10.1986 г., съгласно които бетоновият възел е бил приет от нарочна комисия, макар и това да не е било императивно законово задължително, както по отменените, действали към момента, така и по сега действащите законови разпоредби.Налице са условията на чл. 244 АПК и атакуваните решения следва да бъдат отменени, а делото върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се вземе предвид и обстоятелството, че втората заповед ДНСК е издала в нарушение на чл. 27, ал. 2 т. 1 АПК. Досежно наведеното в молбата основание по чл. 239 т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено, преди него, друго влязло в сила решение, което му противоречи.За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела (чл. 168, ал. 1 АПК) са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание молбата, в частта й касателно т. 4 на чл. 239 АПК следва да не бъде уважена. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че в конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 239 т. 1 АПК, изискваща отмяна на влезлите в сила решения.Налице е ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. На основание на горното и предвид чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав