Решение № 5228 от 1.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Б. Данешвар, гражданин на Иран, подадена чрез адвокат В. Иларева, против решение 37 от 05.01.2022 год., постановено по адм. дело 7942/2021 год. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение 1951/09.07.2021г. на заместник председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се подържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител юрк. Пешев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъда оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.211, ал.1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 37 от 05.01.2022 г. постановено по адм. дело 7942/2021 год. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Б. Данешвар, гражданин на Иран, срещу решение 1951 / 09.07.2021 год. на зам. -председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗУБ, вр. с чл.52 ЗУБ, зам. - председателят на ДАБ при МС. Приел, че е спазена предвидената в закона форма, решението съдържало всички изискуеми реквизити, не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ и АПК. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и установил, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Правилно съдът е установил, че решението на административният орган не е нищожно като издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Същото е издадено в съответствие с указанията на съдебното решение 4792/08.09.2020г. по адм.дело 11484/2016г. по описа на АССГ, което е оставено в сила с Решение 1966/16.02.2021г. постановено по адм. дело 12011/2020г. по описа на ВАС. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от Б. Данешвар твърдения, не попадат в хипотезата на чл.8 ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно съда е възприел извода на административният орган, че изложените от лицето причини не представляват основание за обсъждане приложението на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Б. Данешвар е заявил, че е бил осъден на наказание с налагане на физическо изтезание. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че решението на председателя на ДАБ е обосновано тъй като е разгледал твърдяното от жалбоподателя осъждане. Проведено е повторно интервю с чужденеца, на което са изяснени въпросите относно двете съдебни решения и проблемите с официалните власти в страната по произход. Правилно е прието от съда, че представените две съдебни решения се отнасят до криминални случаи, до деяния, които нарушават обществения ред и са криминализирани в наказателния кодекс на страната по произход. Чужденецът не е съден и не е задържан за проповядване или практикуване на [вероизповедание], за да се приеме, че спрямо него е упражнено преследване по причина на религиозна принадлежност, поради което е обоснован и законосъобразен извода на съда, че липсват убедителни доказателства за смяна на религията. От събраните по делото доказателства се установява, че чужденецът не познава [вероизповедание], ритуали, празници, не участва в такива, не посещава [заличен текст]. Правилно съдът е приел, че чужденецът не е бил обект на преследване от официалните власти в страната по произход поради изповядваната от него религия в нарушение на правото му на религиозна свобода. Правилно съдът е приел за обосновани изводите, свързани с правилността на преценка на административния орган относно липсата на материалните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, съдът правилно е приел, че не са налице доказателства Б. Данешвар да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател, че решаващият орган и съдът не са извършили задълбочена оценка дали има основателни причини да се смята, че чужденецът е изправен пред реален риск да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. От събраните доказателства по делото се установява, че в оспорения административен акт е направена преценка на ситуацията в страната на произход, като за това е представена справка с вх. КП-920/08.06.2021г. на дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, от която е видно, че в Иран не е налице въоръжен конфликт по смисъла на заложен в международното право и правото на ЕС. Не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009г. по дело С-456/07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30.01.2014г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. На следващо място, видно от съдебните решения, наложените наказания са заменени с парична глоба, която е платена. От представената справка за Иран се установява, че няма конкретен риск за лице, което е променило религията си, но не я проповядва и упражнява публично. Правилно съдът е приел, че няма основание за предоставяне на хуманитарна закрила и по причина на здравословното състояние, тъй като представените медицински документи удостоверяват заболявания с временен характер - [заличен текст], което се подобрява. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град, като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение