Решение № 12795 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2018 г.

Решение № 12795 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. В. Мирчев. Жалбата е против решение № 87 от 18.09.2018 г., постановено по адм. дело № 80/2018 г. на Административен съд Видин. С него по жалба на Община Белоградчик е обявено за нищожно решение изх. № 01-0800/1004/6.02.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Община Белоградчик срещу обжалвания административен акт. Ответникът – Община Белоградчик, чрез процесуален представител адв. Н. Стойнов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Видин е обявено за нищожно решение изх. № 01-0800/1004/6.02.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното решение е издадено при липса на компетентност. За да се обоснове съдът е обсъдил приложените по делото заповед № 03-РД/189/2.02.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и заповед № 03-РД/204/5.02.2018 г., подписана по заместване от изпълнителния директор на ДФЗ. Приел е, че с първата заповед изпълнителния директор на ДФЗ е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да го замества само за дата 5.02.2018 г. А с втората заповед съдът е приел, че е недопустимо заместник изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на изпълняващ функциите изпълнителен директор на ДФЗ да се преупълномощава да замества изпълнителен директор на ДФЗ през периода 6.02.2018 г. – 9.02.2018 г., респ. на 6.02.2018 г. да издаде решението за определяне на финансовата корекция. Административният съд е приел, че издателя на акта не е имал правомощия да се овластява сам с компетентност, тъй като в рамките на служебното заместване не е имал правомощие да изземва правомощията на титуляра на длъжността сам да определи кой ще е овластен да го замести. Като резултат от това съдът е приел, че административния акт е издаден от некомпетентен орган, който не е бил надлежно овластен от титуляра на длъжността с правомощия, което налага да се приеме, че обжалвания административен акт е нищожен. Освен установената нищожност, първоинстанционният съд за пълнота е изложил и мотиви за незаконосъобразност на обжалвания акт. В тази насока е приел, че при налагане на финансовата корекция не са спазени процесуалните изисквания на закона, като са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а от там и до незаконосъобразност на наложената финансова корекция. Съдът е изложил подробно мотиви в тази насока. Обжалваното решение е правилно. Оспореното Решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), съгласно която разпоредба финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е посочено, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Съгласно разпоредбите на чл. 20 а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ /чл. 69-77 от ЗУСЕСИФ/. От анализа на посочената нормативна уредба е видно, че компетентността да издаде процесното решение за налагане на финансова корекция е на изпълнителния директор на ДФЗ. В случая е установено, че изпълнителният директор на ДФЗ е бил в платен годишен отпуск на 5.02.2018 г. За тази дата той със заповед № 03-РД/189/2.02.2018 г. (л. 2020 от делото) е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ И. Мизова да го замества. Това е в съответствие с чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ, според който при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Следователно за 5.02.2018 г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ И. Мизова е била овластена да изпълнява по заместване функциите на изпълнителен директор на ДФЗ. От представените в касационното производство доказателства се установява, че междувременно изпълнителния директор на ДФЗ е изпаднал във временна неработоспособност /представен болничен лист/ за периода от 5.02.18 г. до 9.02.18 г. Така заместник изпълнителния директор на ДФЗ И. Мизова като изпълняваща по заместване функциите на изпълнителен директор на ДФЗ е издала заповед № 03-РД/204/5.02.2018 г. (л. 2019 от делото), с която си е възложила да замества изпълнителен директор на ДФЗ и за периода от 6.02.2018 г. до 9.02.2018 г. включително, през който период - на 6.02.2018 г., е постановено процесното решение за налагане на финансова корекция. Административният съд правилно е приел, че по тази заповед липсва редовно овластяване за заместване. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Посочената разпоредба не предвижда възможност за овластяване от заместващия, за презаместване или за удължаване на заместването от заместващия административния орган. Според посоченото в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на съдиите на ВАС по т. д. №ТР-4/2002 г. заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. От това е видно, че по силата на акта за заместване заместващият изпълнява правомощията на замествания като административен орган в пълен обем. Но това се отнася само до правомощията на административния орган. Нито нормативната уредба, нито задължителната съдебна практика предвиждат възможност тези правомощия да се разпрострат върху овластяване на друг или същия заместващ както за периода на заместване, така и за удължаване на заместването извън периода, през който титуляря е овластил заместващия. С оглед на изложеното заместник изпълнителния директор на ДФЗ е бил редовно овластен за замества изпълнителния директор на ДФЗ само на 5.02.2018 г. Като е издал процесното решение за налагане на финансова корекция на 6.02.2018 г., заместник изпълнителния директор на ДФЗ е направил това при липса на компетентност. Това винаги води на нищожност на административния акт, както правилно е приел административния съд. В този смисъл е и установената съдебна практика на ІV отд. на ВАС по идентични казуси - решение № 2784 от 25.02.2019 г. по адм. д. № 10540/2018 г. на настоящия съдебен състав, решение № 6451 от 30.04.2019 г. по адм. д. № 9431/2018 г. и решение № 8309 от 4.06.2019 г. по адм. д № 9784/2018 г., решение № 11125 от 17.07.2019 г. по адм. д. № 8607/2018 г. При наличие на посоченото основание за нищожност на обжалвания пред административния съд административен акт, касационния съд не следва да обсъжда второто посочено от административния съд основание – за незаконосъобразност на процесното решение. Така е, защото при липсата на компетентност на издателя на процесното решение не следва да се обсъжда неговото съдържание. Същевременно неоснователно е възражението на касатора за противоречивост на съдебното решение, тъй като съдът е обявил нищожността на оспорения акт, а същевременно изложил мотиви и по неговата незаконосъобразност. В изпълнение разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът правилно се е произнесъл и по наведените основания за отмяна на акта, обосноваващи неговата незаконосъобразност. Това е необходимо, тъй като ако касационната инстанция счета, че административният акт не е нищожен, то не би могла да осъществи касационен контрол относно законосъобразността на административния акт както поради липсата на мотиви от първоинстанционния съд, така и поради забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Също неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 173, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК, не е изпратил преписката на компетентния административен орган. Доводите в тази насока са неоснователни, тъй съдът прилага чл. 173, ал. 2 от АПК, като изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, когато административното производство е започнало по искане за издаване на административен акт. Това е видно от съдържанието на чл. 173, ал. 3 и ал. 4 от АПК и е необходимо, за да приключи образуваното от заинтересовано лице административно производство. Но в случая решението за налагане на финансова корекция е образувано служебно от административния орган. Компетентният административен орган разполага с правомощие сам да прецени дали и какъв акт за издаде. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. По него съдът съобрази искането по приложения на л. 23 списък и доказателствата към него, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 4440 лв. Съдът съобрази и направеното в представеното писмено становище на касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая делото е по ЗУСЕСИФ, по който закон спорът е с материален интерес. В този смисъл решение № 6014 от 19.04.2019 г. по адм. д. № 5054/2018 г. на ВАС, IV отд. С оглед на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е 3700 лв. С оглед невисоката фактическата и правна сложност на спора и размера на осъщественото процесуално представителство, съдът счита възражението за прекомерност за основателно, като адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на минималния му размер от 3700 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,