Решение № 3745 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2016 г.

Решение № 3745 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от К. И. И., с. Ж., общ. Ч., обл. М., чрез процесуалния представител адв. Д. К. против решение № 147 от 09.03.2016 г. постановено по адм. дело № 520/2015 г. по описа на Административен съд М., с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-120-6500/3719 от 29.09.2015 г. (погрешно посочено в решението 29.09.2014 г.) на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Х., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С.-област е образувано по жалбата на настоящия касационен жалбоподател, срещу уведомително писмо изх. № 02-120-6500/3719 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано изцяло подпомагане по Схема за единно плащане /СЕПП/, Схемата за преразпределително плащане /СПП/ и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1632,33 лева. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и целта на закона. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел, че са налице основанията за отказ от финансово подпомагане, тъй като от представеното уведомително писмо и таблиците към него се установява за кои площи и на какво основание е направен отказът. Прието е, че административният орган е обвързан с данните от одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., на база на който е извършил кръстосана проверка на подаденото заявление и е установил недопустимите за подпомагане площи. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е възприето от съда като обективно и компетентно дадено. Постановеното решение е правилно. На първо място неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и проверки на място, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. С посочване на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП и отразяването, че земеделският стопанин е заявил площи, които не стопанисва и това, че попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", са пояснени причините за постановения отказ по СЕПП. По СПП е посочено като правно основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 112/2009 на Комисията и във вр. с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане. По отношение на НР1 е посочено като правно основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. и е уточнено, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, на стр. 6 от административния акт са отразени размерите на финансовото подпомагане; определена е ставката по трите схеми, като данните в таблицата са пояснени словесно на страници 6 и 7. Посочените са наложените санкции за бъдещ период на стр. 8, а оторизацията на сумите е представена в първата таблица на стр. 9 от писмото, а във втората таблица на същата страница - извършеното плащане. В този смисъл, писмото, обективираните в него таблици и пояснения към тях на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това и необосновано е твърдението на касационния жалбоподател за липсата на изложени от органа фактически и правни основания за атакувания отказ. Не намират основание и доводите на касатора, че извършването на теренни проверки като начин на актуализиране на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., е незаконосъобразен способ, който влече отмяната на процесното уведомително писмо. Към момента на издаване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой в ЗПЗП не е разписано изрично, че той може да бъде актуализиран и чрез извършване на теренни проверки, но това не значи, че министърът, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност в областта на селскостопанската политика на държавата е лишен от правомощието да издаде акт на база извършени теренни проверки. Това правомощие му е делегирано от нормативните актове, приети от Европейския съюз, задължителни за изпълнение от Р. Б. като държава-членка и регламентиращи условията и правилата за директно подпомагане на земеделските стопани, а именно - Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор /отм., но действащ за кампания 2014 г./. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета всяка държава-членка е задължена да създаде и да прилага интегрирана система за администриране и контрол (интегрирана система), която съгласно чл. 15 се състои от следните елементи: компютъризирана база данни; система за идентификация на земеделските парцели; система за идентификация и регистрация на правата на плащане; заявления за подпомагане; интегрирана система за контрол; единна система за регистриране на самоличността на всеки земеделски стопанин, който подава заявление за подпомагане. Съгласно чл. 17 Системата за идентификация на земеделските парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски документи. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, която е желателно да включва въздушни или сателитни ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографско изображение с мащаб 1:10 000. Най-общо, задължението за създаване и прилагане на ИСАК лежи върху държавата, като по силата на принципа на процесуалната автономия, всяка държава-членка сама решава с какви правно-технически средства да извърши това. Именно в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се създава специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", който се обновява и представлява геореферентна графична база данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото или сателитни изображения на територията на страната за съответната година. Актуализирането се извършва с използване на сателитни или самолетни изображения, и отразяването на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. Специализираният слой се използва за извършване на административните проверки и подпомага (ориентира) земеделските производители при заявяване на площите за подпомагане. Така, за кампания 2014 г. със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 46-287/06.03.2015 г., на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" като на ДФЗ са предадени цифрови географски данни за "физически блокове" и специализирания слой. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че понятието "теренни проверки", което се съдържа в чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК е отменено с решение на Върховния административен съд, поради което извършените специализирани теренни проверки са незаконосъобразни. Вярно е, че посочените норми от Наредба № 105 са отменени, но отмяната им е обнародвана в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. Отмяната действа занапред, а в конкретния случай четирите теренни проверки са извършени през 2014 г. и както бе посочено по-горе същите са законосъобразни. Следва да се посочи и това, че с изменението и допълнението на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. е създадена нова ал. 4 на чл. 33, в която на законно нива е закрепено извършването на специализирани теренни проверки и в тази връзка се явява неоснователно твърдението в касационната жалба, че към момента на издаване на процесното уведомително писмо теренните проверки са били незаконосъобразни. По подаденото от К. И. заявление за подпомагане за кампания 2014 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФЗ - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на И. са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП и теренни проверки. Теренните проверки се извършват на база заповед на министъра на земеделието и храните като резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, служещи за обновяване на информацията в СИЗП. Теренните проверки не са проверки на място и при тях за административния орган не съществува задължение да уведомява земеделския производител за извършването им и да му връчва протоколи от извършването на проверките. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В чл. 16в, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При подаване на предложения и възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на парцели на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от министъра на земеделието и храните заповед № РД09-807/05.12.2014 г., в чиято точка II е разпоредено публикуването й, и едновременно с това, публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2014 г., могат да подадат възражения срещу конкретни части от него. Това в пълна степен е важало за жалбоподателката, доколкото при извършените автоматични проверки на въведените данни при последното стартиране на 14.10.2014 г. е установена излизаща площ и парцели под допустимата големина. Видно от положения от нея подпис, тя е запозната с протокола и че още при подаване на заявлението са констатирани съществени части от парцелите, излизащи извън допустимия слой за 2013 г., послужил при подаването на заявления за подпомагане през 2014 г. Така, с оглед необходимостта от изясняване на несъответствията, жалбоподателката е подал възражение по чл. 16в, ал. 3 от наредбата, при което с писмо изх. № 94-2758/29.05.2015 г. министърът на земеделието и храните я е уведомил за резултата, касаещ парцелите, фигуриращи във възражението му и площта, излизаща извън допустимия слой "Площи, допустими за подпомагане". В същото писмо изрично е посочено, че на обжалване подлежи общият административен акт - заповед № РД 46-287/06.03.2015 г., в 14-дневен срок от получаване на съответния отговор по възражението. С последната заповед министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., но жалбоподателката не я е оспорил, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Заповедта несъмнено засяга правата на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата редакция/ именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на доказателства по делото, че заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от К. И. в законоустановения 14-дневен срок, правилно първоинстанционният съд е приел, че тази заповед е влязла в сила в частта отнасяща се до заявените от нея имоти и РА е обвързана от постановеното в този акт. В тази връзка неоснователно е твърдението за неприложимост на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 1/2015 г., тъй като било постановено след подаване на жалбата. Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема тълкувателно решение при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Следователно с тълкувателното решение се дава задължително тълкуване на съдържанието на закона, което следва да бъде съобразявано при разрешаването на правни спорове /чл. 130, ал. 1 ЗСВ/, но не може да се приеме, че действа само занапред, както се твърди в касационната жалба, защото с него не се отменят или изменят нормативни разпоредби, а само се тълкуват и тези разпоредби са едни и същи както преди постановяването му, така и след това. При извършените кръстосани проверки на заявлението по отношение на 5 броя БЗС е констатирано застъпване, за отстраняване на което е създаден национален правен ред. В тази връзка на земеделския стопанин е изпратено писмо изх. № 02-120-6500/3784 от 23.08.2014 г., с което са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. В законоустановения срок К. И. е потвърдила един парцел, а от други се е отказала. След решаване на застъпванията въз основа на представените документи за ползване от жалбоподателката, както и от другите кандидати, с чиито парцели е имало застъпване, застъпването е разрешено в полза на Иванова и за нея не са останали застъпени площи. Това е видно от таблиците в процесното уведомително писмо и от заключението на вещото лице. От данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5/2009 г. в приложимата редакция, в т. ч. са извършени проверките, визирани от чл. 17 от Наредбата, и за жалбоподателката не са установени застъпени площи, които да дадат основание за отказ. Неоснователно е твърдението на касационната жалбоподателка, че заключението на СТЕ не е следвало да бъде кредитирано напълно. Същото не е оспорено и правилно е прието от съда за обективно и компетентно. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" такова възнаграждение, в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение