Решение № 916 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2008 г.

Решение № 916 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2008 г., III г. о., докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. В. С. и И. Б. С., двамата от гр. И., срещу решението от 16.01.2008 г. по гр. д. № 368/2007 г. на Софийски окръжен съд, за оставяне в сила на решението от 22.01.2007 г. по гр. д. № 371/2005 г. на Ихтимански районен съд, за отхвърляне на предявените от Е. В. С. и И. Б. С. срещу Община И. искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за разликата над уважения размер 1000 лв. до пълния предявен размер 13 300 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представят писмени бележки. Претендират за разноски. Ответникът по жалбата Община И. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният Софийски окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния Ихтимански районен съд за отхвърляне на предявените от Е. В. С. и И. Б. С. срещу Община И. искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на стойността на извършени подобрения в апартаменти № 6 и № 17 в гр. И., в частта за разликата над уважения размер 1000 лв. до пълния предявен размер 13 300 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни по отношение на строително-монтажните работи, претендирани като подобрения и извършени в периода 1983 г. -1999 г., тъй като към този момент ищците са се легитимирали като собственици на апартаментите. Решението е правилно. Претендират се направени по време на брака на ищците подобрения върху два апартамента, получени от ищцата по време на брака й с ищеца, в обезщетение срещу отчуждения й по реда и условията на чл. 98 от ЗТСУ недвижим имот, като част от цената на апартаментите е изплатена със семейни средства. Установено е, че строително-монтажните работи са извършени преди отмяната на отчуждаването и възстановяване на собствеността на ищцата върху отчуждения й недвижим имот, по реда и условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ... с влязло в сила на 17.02.2000 г. решение по адм.д. № 3344/1999 г. на ВАС. С влязло в сила решение по гр.д. 475/2003 г. на Ихтимански районен съд са отхвърлени исковете на С. срещу Община И. за признаване за установено, че са собственици на 5133/11740 ид.ч. от апартамент № 17 и на 7000/9397 ид.ч. от апартамент № 6 в гр. И. Отмяната на отчуждаването има вещно действие: възстановява се собствеността на отчуждения собственик, респ. на неговите наследници, върху отчуждения му имот, а отстъпените в обезщетение жилище и други обекти стават държавна собственост по силата на заповедта на кмета, като орган по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ..., респ. на решението на съда при отказ на този орган /чл.5, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, .../. Собствеността се възстановява върху имота в състоянието, в което той се е намирал към момента на отчуждаването, без законът да прави разлика дали имотът съществува при отмяната на отчуждаването във вида, в който е бил отчужден. Същото се отнася и за полученото имотно обезщетение. Реституцията на одържавени по благоустройствените закони недвижими имоти не настъпва по силата на закона, а по искане на отчуждения собственик, респ. на неговите наследници. Преценката да иска или не отмяна на отчуждаването и последиците му по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ... е предоставена изцяло на правоимащия. Този законодателен подход е предизвикан от спецификата на отчужденията по благоустройствените закони и предназначението им, в резултат на които отчуждените за благоустройствени мероприятия недвижими имоти може да са заварени от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ... във вид, различен от вида им при отчуждаването, при който в изчерпателно изброени в чл. 1 и чл. 2 законови хипотези може да бъде отменено отчуждаването, като се изхожда от разбирането, че стойността им дори и в този им вид към момента на реституцията е значително по-висока от стойността на обезщетението, включително и ако е имотно, като се има предвид стойността му при реституцията. Направените от обезщетения собственик разноски за подобрения на имота, получен в обезщетение, до отмяната на отчуждаването, са направени от него в собствения му имот, който той лично или чрез другиго е ползвал. Дори да се е обогатила общината, чиято собственост стават тези имоти по силата на закона /чл.5, ал.3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, .../ с влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването, със стойността на разноските към момента на извършването на тези подобрения, това е последица от основателното искане за реституция. ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ... е специален закон, който урежда изцяло материята на реституцията на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти. Обстоятелството, че за разлика от останалите реституционни закони в него няма изрична уредба на облигационните правоотношения, се обяснява с главната му отлика от останалите реституционни закони, че реституцията настъпва не по силата на закона, а по искане въз основа на преценката на правоимащите дали да поискат реституция или не. Поради това като е приел, че претенцията е неоснователна по отношение на строително-монтажните работи, претендирани като подобрения и извършени в периода 1983 г. -1999 г., тъй като към този момент ищците са се легитимирали като собственици на апартаментите, въззивният съд е постановил законосъобразно решение. Неоснователни са доводите на касаторите, че след подаване на молбата за отмяна на отчуждаването следва да бъдат приети като владелци, а не като собственици на имота. Отмяната на отчуждаването и възстановяването на собствеността върху отчуждения имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ... не се предпоставя единствено от подаването на молба за отмяна, а и от успешното провеждане на административно производство за реституция и като последица от нея - връщането на полученото имотно обезщетение. Неоснователни са и доводите на касаторите, основани на последващите отношения между страните по договор за замяна. Неоснователни са доводите за неправилност на решението и относно размера на приетата за основателна претенция за заплащане разходите за обшиване с дървена ламперия на антрето на ап. 17. С исковата молба тази претенция е предявена за сумата 1000 лв. и тя е уважена с въззивното решение в пълния й предявен размер. Обстоятелството, че по делото е установен по-голям размер на тези разходи с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, е правно ирелевантно за изхода на делото. С оглед диспозитивното начало в процеса съдът дължи произнасяне по предявения иск и не може да присъди по-голям размер от претендирания. В разглеждания случай с исковата молба претенцията за това вземане е предявена за сумата 1000 лв. и не е изменена по реда на чл. 116, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което неоснователно се поддържа неправилност на въззивното решение по размера на тази претенция. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивният съд ще следва да даде правната квалификация на иска въз основа на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си. На ищеца следва да бъдат дадени указания и срок за уточняване на исковата молба, като изложи твърденията си дали е подобрявал имота със съзнанието, че е негов собственик, както и да индивидуализира процесните строителни работи по време на извършването им. При новото разглеждане на спора на съдебно-техническата ще следва да бъде поставен въпрос по отношение на претендираните подобрения като извършени след придобиването на имота от ответника по иска: кои от процесните строително-монтажни работи увеличават обективно стойността на процесния апартамент, правят го обективно годен трайно да задоволява нужди, които той в досегашното си състояние не е задоволявал. Въз основа на експертно заключение по делото ще следва да се определи към момента на съдебното решение увеличението на стойността на апартамента, предизвикано от подобренията, като на вещото лице бъде поставена задача да даде заключение за средната пазарна цена на апартамента към момента на изготвяне на заключението в състоянието на апартамента с извършените подобрения след придобиването на собствеността върху него от ответника по иска, и средната пазарна цена, която апартаментът би имал по същото време, ако тези подобрения не биха били извършени. По отношение на извършените разходи за подобренията въззивният съд ще следва да съобрази, че релевантни за спора са действително извършените разходи. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение