Решение № 6435 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13933/2008 г.

Решение № 6435 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13933/2008 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от адв. Георги Жеков, в качеството му на процесуален представител на Никола Георгиев Георгиев, управител на "Конвой" ЕООД, срещу решение № 866 от 8.08.2008 г. по адм. дело № 1923 по описа за 2007 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София-град е бил РА № 1778 от 18.01.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Благоевград, потвърден с решение № 396 от 28.03.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период м. юли 2006 г., в резултат на което не е признато право на данъчен кредит в размер на 7 900.00 лв. по фактура № 266 от 3.07.2006 г., издадена от "Ка Строй" ЕООД, в размер на 5 002.29 лв. по фактура № 848 от 31.07.2006 г., издадена от "Металкар 2002" ЕООД и в размер на 18 587.84 лв. по фактура № 279 от 3.07.2006 г., издадена от "Пал Трейдинг" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.) и е начислена лихва за забава. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, направени са съответни на нея правни изводи и е обоснована преценка за законосъобразност на обжалвания РА. По повод отказаното право на данъчен кредит в размер на 7 900.00 лв. по фактура № 266 от 3.07.2006 г., издадена от "Ка Строй" ЕООД, с предмет на доставката 5 т анкерни болтове и 5 т свързващи болтове, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, като е съставен ПИНП от 29.05.2006 г. на ТД на НАП -гр. Монтана. В дадения срок същият не е представил доказателства, след което е извършена служебна проверка в базата данни на НАП. Впоследствие с писмо от 8.01.2007 г. на ТД на НП - гр. Монтана са представени допълнително доказателства, но същите са депозирани след издаване на ревизионния акт, като са обсъдени в административното производство пред горестоящия административен орган. При съдебното разглеждане на спора е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като е осъществена проверка в счетоводството на жалбоподателя и доставчика, като е установен фактът на начисляване на данъка, внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика и разплащането на данъчната основа в брой, за което е издаден фискален бон. Експертът е установил, че дружеството-доставчик е регистрирало плащания по сметка 421 "Персонал" на лица, наети по граждански договор, във връзка с дейността на фирмата, но няма данни тези лица да са наети конкретно във връзка с процесната доставка. Фактурата, издадена по повод на нея, е осчетоводена като "приходи от продажба на услуги, а не от стоки". Липсва счетоводство по сметки от гр. 30, което представлява нередовност на воденото от доставчика счетоводство. Стоката, предмет на доставката, е заведена в материалната книга на жалбоподателя по ръчния способ за целия годишен период на 2006 г., а не помесечно. Със стоката предмет на доставката е извършен износ и реализация на вътрешния пазар. При тази фактическа обстановка в тази част на спора съдът е направил правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Първият е относно счетоводното отразяване на доставката при прекия доставчик във връзка с правнорелевантния факт на реалността й, което според експерта, съответно според съда е в нарушение на счетоводните норми затова. Поради това не може да се установи вида и количеството стока налична при доставчика и вида и количеството стока, продадени на ревизираното лице "Конвой" ЕООД. Липсват доказателства за транспортирането на стоката, предмет на доставката, за предаването й на получателя, респ. за съхранението й. Не може да се установи също идентичност между стоката предмет на същата и предмета на износ, понеже в ЕАД те тя е описана на бройка, а във фактурата е по тонове. При липса на месечно завеждане на стоката не може да се констатира тази идентичност към момента на износа. Касационното възражение е насочено към неправилно отчитане на факта на допуснатото счетоводно отразяване на доставката при доставчика, което не следва да рефлектира върху реалността й, след като е реализиран и доказан износ на предмета й. Същото е неоснователно доколкото разпоредбата, на която се позовава ревизиращият орган, чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) изисква представяне и на доказателства относно предходни доставчици, каквито не са ангажирани в проведените производства. По повод отказаното право на данъчен кредит в размер на 5 002.29 лв. по фактура № 848 от 31.07.2006 г., издадена от "Металкар 2002" ЕООД, с предмет на доставката метални тръби втора употреба 10 т и елементи за метална конструкция 13.32 т, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). На дружеството пряк доставчик е осъществена насрещна проверка, като е съставен ПИНП от 4.10.2006 г. на ТД на НАП - гр. София. Констатирано е, че данъкът е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), внесен е по "ДДС-сметката" на доставчика на 10.08.2006 г., като данъчната основа е платена в брой. Доставчикът има складова база в гр. Видин, наети по трудов договор лица, както и лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Констатира се, че дружеството е притежавало в наличност придобитата от предходния доставчик стока, идентична с процесната. Предходният доставчик е "Си-Славчев 2002" ЕООД, който е издал на прекия три броя опростени фактури, същите са осчетоводени, разплащането е било в брой, като са издадени фискални бонове. Предметът на фактурите е метални тръби, втора употреба и елементи за метална конструкция. Прието е, че този търговец има материална и техническа обезпеченост за осъществяване на доставките, респ. складова база в гр. Видин и работници се наемат при необходимост. Доставката е осъществена на база сключен договор за покупко-продажба между същите страни. Предшестващи доставчици са физически лица, по списък, от които са изкупувани елементи за метални конструкции и тръби втора употреба. Това търговско дружество има също лицензия за осъществяваната търговска дейност. От назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че не е необходима специална техника и квалифицирана работна ръка за привеждането на металните отпадъци от предходните доставчици във вида, в който са продадени на ревизираното лице "Конвой" ЕООД. Решаващият съд излага подробно тази фактическа страна по спора, като приема че фактическите твърдения от страна на жалбоподателя са доказани. За да обоснове преценката си за законосъобразност на обжалвания акт, решаващият съд приема, че не са ангажирани доказателства относно транспортирането на стоката от гр. Видин до гр. Петрич, което според отношенията между страните по доставката е задължение на жалбоподателя. Съдът се аргументира и с факта, че предмет на износ са металните конструкции, които той е придобивал през различни периоди и не може да се установи идентичност на износа по отношение на тях във връзка с обсъжданата доставка. Обосновава се и със заключението по ССчЕ в тази й част относно неправилното заприходяване на стоката при ревизираното лице, в нарушение на счетоводните норми. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е неправилно постановено. Съдът е изложил подробни аргументи, които не биха могли да бъдат споделени доколкото правнорелевантните факти по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.) се явяват установени, а именно доказва се начисляването на данъка и осъществяването на доставките по т. н. стокова верига. Липсата на доказателства за транспорт само между получателя и предходния доставчик не може да обоснове преценка за липса на доставка, още повече че посочените търговци имат за един и същ предмет на дейност, съответна лицензия за това, между тях доставките са реални, а и задълженото лице осъществява износ в резултат от нея. Обжалваното решение в тази част на спора следва да се отмени като неправилно и се постанови решение по съществото му. По повод отказаното право на данъчен кредит в размер на 18 587.84 лв. по фактура № 279 от 3.07.2006 г., издадена от "Пал Трейдинг" ЕООД с предмет на доставката елементи за метална конструкция 80.120 т., на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). По делото не е бил спорен фактът, че ДДС е начислен, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като от ССчЕ се установява също, че данъчната основа е платена в брой и има издаден фискален бон, а данъкът е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. Предходен доставчик е "Металкар 2002" ЕООД, а негов предходен доставчик е "Си-Славчев 2002" ЕООД. По отношение на тези двама доставчици по т. н. стокова ревизия и в тази част на спора съдът е приел изложените по-горе фактически констатации и в тази част на спора. В хода на административното производство е съставен ПИНП на прекия доставчик от 26.10.2006 г. на ТД на НАП-гр. София. Прието е, че прекият доставчик няма кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на доставката, като не са ангажирани и доказателства относно осъществяване на превоза на предмета й до получателя по нея. Представени са приемо-предавателни протоколи между прекия и предходния доставчик "Пал Трейдинг" ЕООД и "Металкар 2002" ЕООД, които не са приети като годни доказателства от съда, понеже същите са от следващи дати по отношение датата на издаване на процесната фактура. Между същите страни има договор за покупко-продажба на елементи за метална конструкция и представени фактури, като относима е само една от тях с дата 30.06.2006 г., понеже е преди датата на процесната. Съдът прави преценка за нереалност на доставката, поради липса на приемо-предавателен протокол между страните по доставката, липса на доказателства за съхранение на предмета на същата, разминаване в количеството на стоката между прекия и предходния доставчици, както и за транспортни разходи във връзка с нея. Той не приема като годни доказателства, въпреки че не са оспорени фактура за разходи за транспорт и три броя товарителници по маршрути Видин-Петрич, Елин Пелин-Петрич и Враца - Петрич, понеже са представени едва в съдебната фаза на производството. Според тях разходът за транспорт е платен в по-късен период, не е посочено количеството на превозваната стока. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора следва да се приеме като неправилно постановено. От събраните доказателства следва да се приеме, че не са налице препятстващите обстоятелства за признаване на правото на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.), понеже по делото са ангажирани доказателства относно спорните факти - начисляването на ДДС и реалността на доставките, вкл. процесната по т. н. стокова верига. Следва да бъдат изложени и тук аргументите по повод доставката от "Металкар 2002" ЕООД по отношение на предходните доставчици, да се отчете реалността на т. н. междинни доставки, доказателствата за транспортиране на предмета на процесната доставка, независимо в кой етап от производството са представени, след като не са и оспорени, осъщественият износ на част от същия и преди всичко предмета на дейност на всички посочени търговци, за което по делото няма спор. Обжалваното решение в тази част на спора следва да бъде отменено и се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер общо на 730.00 лв. за двете инстанции, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 , чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение