Решение № 13184 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1/2016 г.

Решение № 13184 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1/2016 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. Т., чрез процесуалния му представител юрисконсулт М., срещу решение № 407 от 12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 567/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. Т.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - А. Е. Б. - редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - гр. В. Т. е отменил решение № РеДир-1040-04-5 от 20.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. Т. и потвърденото с него разпореждане № РПС-44 от 15.06.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - гр. В. Т.. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно и обосновано. От данните по делото се установява, че с разпореждане № РПС-44 от 15.06.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - гр. В. Т., потвърдено с решение № РеДир-1040-04-5 от 20.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. Т., е постановено да се извърши прихващане от изискуемо вземане на А. Б. от ДОО представляващо наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, с месечен размер 226,76 лева, отпусната пожизнено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореденото прихващане е незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО е посочено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая, административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага, предвид, естеството на вземането на А. Е. Б., което представлява такова, произтичащо от наследствена пенсия. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО, се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължима от него сума, в случая парична помощ за профилактика и рехабилитация, със суми от ДОО, представляващо наследствена пенсия. Вземането на държавата за извършени осигурителни разходи, представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания, следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на физическото лице от ДОО представляващо наследствена пенсия, представлява частно вземане и по общо правило, за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите. В чл. 114, ал. 5 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като в закона е използван израза "когато могат да бъдат прихванати". Условието на закона, следва да се обвърже с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане. Така в чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение не може да се насочи върху пенсии в раземр до 250 лева месечно, какъвто е настоящия случай. След като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Същевременно и в чл. 105 ЗЗД, е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение. Изменението на текста на чл. 114а, ал. 1 КСО, обн. ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 1.01.2014 г., не води до различни изводи. В разпоредбата е предвидено, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Следователно, за да е допустимо извършването на удръжки от паричните обезщетения, помощи и пенсии, трябва преди това да е допустимо извършването на прихващане на суми по реда на чл. 114, а както се обоснова по-горе, такова прихващане в случая, не е допустимо. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд - Решение № 10843 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13770/2015 г., VI отделение; решение № 3574 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2014 г., VI отделение, решение № 3177 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2014 г., VI отделение, решение № 9313 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 16431/2011 г., № 10558/2011 г., № 239/2012 г. От гореизложеното се установява, че тезата на касатора за неправилност на решението не може да бъде кредитирана. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,