Решение № 5615 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2011 г.

Решение № 5615 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Съби Калчев Бончев против решение № 3393 от 01.11.2010 г. по адм. дело № № 6883/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ). Прави се оплакване за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът - председателят на Държавната агенция по горите (ДАГ), редовно призован, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Събев против заповед № 2010/02.12.2008 г. на председателя на ДАГ, с която на основание чл. 37а, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) председателят на ДАГ е наредил за осъществяване на дейностите по чл. 37 от ЗЛОД лицата, придобили право на ловуване, да заплащат в ловните сдружения, в които членуват, годишна вноска за стопанисване на дивеча за 2009 г. в размер на 50 лева. В заповедта е посочено също така, че за ловци, навършили и над 65 годишна възраст, годишната вноска за стопанисване на дивеча за 2009 г. е в размер на 25 лева. Като фактическо основание за издаване на цитираната заповед е посочено предложение на Ловния съвет и Председателя на Управителния съвет на Националното ловно-рибарско сдружение - "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС - СЛРБ). Безспорно е по делото, че обжалваната заповед е издадена на 02.12.2008 г., а законоустановеният срок за издаването й, съгласно чл. 37а, ал. 2 от ЗЛОД, е до 01.12.2008 г.. Спорът е дали неспазването на срока е порок, водещ до нищожност на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 37а, ал. 2 от ЗЛОД, в действащата към момента на постановяване на акта редакция, годишната вноска за стопанисване се определя ежегодно до 1 декември на предходната година от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите по предложение на Ловния съвет и председателя на Националното ловно сдружение. За да отхвърли жалбата на Събев, АССГ е приел, че заповедта не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Обосновал е този извод, като е изследвал компетентността на председателя на ДАГ по материя, по степен и по място и е направил законосъобразния извод, че административният орган е постановил оспорената заповед при наличие на изрично законово оправомощаване. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и възражението за нищожност на административния акт като постановен след изтичане на срока по чл. 37а, ал. 1 от ЗЛОД, направено и пред настоящата инстанция. Правилни и обосновани са изводите за неоснователността му, тъй като срокът по чл. 37а, ал. 2 от ЗЛОД е инструктивен и постановяване на акта един ден след изтичането му не е порок, който води до нищожност. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при липса на посочения в касационната жалба порок и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение