Решение № 6314 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2017 г.

Решение № 6314 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Н. К. К. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. обжалва решение № 6486/09.11.2017 г. на Административен съд, С. град постановено по адм. дело № 12383/2016 г., с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500004412/26.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за игнориране на обстоятелството, че в хода на проверката по издаване на оспорения акт за дерегистрация, органът по приходите е установил системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. С., че са изпълнени условията на чл. 176, т. 3 ЗДДС за прекратяване регистрация на Е. Ф. ЕООД по ЗДДС. И. е за отмяна на решението. Претендират се разноски по чл. 161 ДОПК. Ответникът - Е. Ф. ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ц. К. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил акт за дерегистрация по ЗДДС, с който е прекратена регистрация на Е. Ф. ЕООД по ЗДД, считано от датата на връчване на акта - 08.07.2015 г. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 13526/12.12.2016 г. по адм. дело № 7712/2016 г. Върховният административен съд, състав на осмо отделение е отменил предходно решение № 1935/21.03.2016 г. на Административен съд, С. град по адм. дело № 9678/2015 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Дадени са указания са изясняване на въпроса относно погасяването на задълженията по ЗДДС чрез издаден на задълженото лице акт за прихващане и възстановяване. С обжалваното решение административният съд е отменил акта за дерегистрация, като е приел, че преди датата на дерегистрация - 08.07.2015 г., задълженията по ЗДДС, за чието системно неизпълнение е обосновало издаването на акта, са погасени чрез прихващане към 31.05.2015 г. От фактическа страна съдът е установил, че дружеството е подало искане за прихващане на непогасени задължения от 20.02.2015 г. с вземането му в размер на 20 993.07 лева, представляваща освободено обезпечение по чл. 121а, ал. 3 ДОПК. При така установените факти съдът е обосновал краен извод, че атакуваният акт за дерегистрация е издаден в нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 176, т. 3 ЗДДС изисква системност на неизпълнението на задълженията по ЗДДС, а от съдебно - счетоводната експертиза е установено, че Е. Ф. ЕООД няма задължения по ЗДДС към 08.07.2015 г. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, по следните допълнителни съображения: Предмет на оспорване пред административния съд на основание чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал. 4 ДОПК е актът за дерегистрация по ЗДДС на Екстра фреш ЕООД, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден при обжалването му по административен ред. Надлежен ответник по делото съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК е решаващият орган В конкретния случай в диспозитива на решението, макар и непрецизно формулиран, е постановена отмяна на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500004412/26.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С. (а не офис С.), потвърден с решение № 1330/26.08.2015 г. при обжалването му по административен ред, при участието на надлежния ответник - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С., поради което следва да се приеме, че е допустимо, въпреки изложеното в мотивите, че ответник е ТД на НАП. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС предвижда, че регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите когато е налице обстоятелство по чл. 176 ЗДДС. В конкретния случай органът по приходите е приел наличието на обстоятелство по чл. 176, т. 3 ЗДДС. С. тази норма компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не неизпълнява задълженията си по този закон. Релевантно е неизпълнението на задълженията по ЗДДС, не и неизпълнението на други публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е спазил указанията на горната инстанция, които са задължителни на основание чл. 224 АПК при по-нататъшното му разглеждане и е изяснил въпроса относно наличието или липсата на прихващане на задълженията по ЗДДС, чието неизпълнение е послужило като фактическо основание за издаване на оспорения акт. От представените по делото писмени доказателства - уведомление изх. № 20-00-3946/17.06.2015 г. за освобождаване на представено по реда на чл. 121а, ал. 3 ДОПК обезпечение, протокол от 22.05.2015 г. и заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че Екстра фреш ЕООД е имало вземане към НАП в размер на 20 993.07 лева, което е послужило за погасяване на задължения му по четири от описаните в оспорения акт справки - декларации по ЗДДС чрез прихващане, съгласно искане вх. № 53-06-1037/20.02.2015 г. По силата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на прихващането настъпва от деня, в който то е могло да се извърши. В случая условията за погасяване на задълженията по ЗДДС чрез прихващане са изпълнени към 22.05.2015 г., когато е изготвен протокол № 22221915075523-073-01/22.05.2015 г. и предхождат издаването и връчването на акта за дерегистрация съответно на 26.05.2015 г. и 08.07.2015 г. От данните по делото е видно, че към момента на издаване на оспорения акт е налице задължение в размер на 1 737.66 лева и лихва от 5.80 лева само по една СД № 22191166382/12.95.2015 г., поради което не е изпълнено изискването по чл. 176, т. 3 ЗДДС за системност при неизпълнение на задълженията по този закон. По изложените съображения, следва да се приеме, че крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС съответства на доказателствата по делото и на материалния закон. Решението, с което е постановена отмяната му следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 1050 лева - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 17.04.2018 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед на минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представително и защита по административни дела без определен материален интерес - 500 лева и фактическата сложност на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,