Решение № 11882 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници (правоприемник на директора на ТД Северна морска" в Агенция "Митници"), чрез юрк. А. Шулева, срещу решение 1749/17.03.2022 г., постановено по адм. д. 4188/2021 г. по описа на Административен съд София град. С него по жалба на УОН ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. България 1, НДК- Административна сграда, ет. 12, е отменено решение с рег. 32-110355/06.04.2021 г., към митнически декларации 18BG002002H0114777/17.08.2018 г. с рег. 32-113371/08.04.2021 г., издадено от директора на ТД Северна морска" в Агенция Митници", с което са установени публични задължения за досъбиране, както следва: вносни мита в размер на 2 692, 67 лв. и ДДС в размер на 538,54 лв. или общо 3 231,21 лв. и ответната страна е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски на дружеството в размер на 450 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Според съображенията, изводите на съда по отношение на събраните в хода на административното производство доказателства и извършената лабораторна експертиза са изцяло погрешни. Застъпва позицията, че митническите инспектори правилно са приложили ТАРИК код 1518 00 99 90 със ставка на митото за трети страни 7,7%, вместо декларираното от представителите на дружеството. В тази насока са останалите развити аргументи в касационната жалба касаещи приложението на методологията при класирането на вносните стоки. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - УОН ЕООД, чрез управителя И. Стефанов, оспорва същата по съображения, развити в постъпил писмен отговор по делото. Позицията се поддържа от процесуалния представител адв. Чакалов в проведеното съдебно заседание на 06.12.2022 г., който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на осмо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267, § 3 ДФЕС. Формулираните от касатора въпроси в писмено становище от 25.11.2022 г. са следните:

1. Наличието на остатъчни продукти от животински произход, дори да са оставили примеси от животински произход в процесната стока - пържилни мазнини, достатьчно основание ли е такъв продукт да се класира в код по КН 15180095? Приложимо ли е правило 3 а от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, т.е. позицията която най-специфично описва стоката съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това?

2. По какъв критерий процесната стока отработени масла за технически цели, представляваща използвани масла от пържене следва да се класира в позиция 1518, подпозиция 1518 00 99 на КН? Във връзка с горното, как следва да бъде приложено понятието, посочено в Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1518, код 1518 00 99? В случай, че в едно растително масло са пържени продукти от животински произход, достига ли се до промяна на класирането в код по ТАРИК на процесната стока отработено масло за технически цели и с оглед прилагането на правило 3 а" следва ли да се класира процесната стока, съгласно материала или компонента, който им придава основния характер. Следва ли да се приеме, че стоката следва да се класира в код по ТАРИК 1518009990 или в декларирания код 15180095 на КН по процесната митническа декларация?

3. С оглед гореизложеното, следва ли продукти, описани в придружаващите документи като употребявано готварско масло изцяло от растителен произход, без умишлено смесване с лой да се класират в позиция 1518 и по-специално в подпозиция 1518 90 99 (Други) от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/1577 НА КОМИСИЯТА от 21 септември 2020 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа?

Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като съгласно чл. 628 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. При така отправеното искане решаващият съд намира, че посочените от касатора разпоредби не пораждат съмнение и не е налице необходимост от тълкуване. От начина на формулиране на въпросите може да се направи заключение, че с тях се цели разрешаване на делото по същество и преценка на събраните доказателствени средства в хода на процеса, което е в противоречие с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК.

Преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на Европейския съюз тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, § 3 ДФЕС следва да бъде отхвърлено, тъй като значението и смисълът на посочените норми на общностното право са ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз. Също така следва да се посочи, че митническото законодателство на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз.

По съществото на спора:

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение към митнически декларации МРН 18BG002002H0114777/17.08.2018 г. с рег. 32-113371/08.04.2021 г., издадено от директора на ТД Северна морска в Агенция Митници (сега ТД Митница Варна), с което на основание чл. 29 и чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 56, чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 59 АПК, е коригиран обявения в кл. 33 от дружеството тарифен код 1518009590 за стока отработено масло от растителен произход за технически цели, като е определен код 1518009990, водещо съответно до увеличение в размерите и са установени публични задължения за досъбиране на мито (А00) в размер на 2 692,67 лв. и ДДС (В00) в размер на 538,54 лв., ведно с лихва за просрочие.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 03.05.2018 г. и на 14.06.2018 г. от името на УОН ЕООД са подадени две митнически декларации. Към тях са приложени посочените в съдебния акт документи. На 17.08.2018 г. с МРН 18BG002002H0114777 дружеството е декларирало в режим "допускане на свободно обращение" за стока, описана като: отработено масло от растителен произход за технически цели, с код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни - 2 %, държава на изпращане/износ Тайван, произход Тайван. Към митническата декларация са приложени фактура за покупко-продажба, опаковъчен лист, коносамент за шест броя контейнери, сертификат за анализ, сертификат за съответствие с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и анекс към него, договор, фактури за извършени разходи и митническо представителство и пълномощно.

В решението на съда са отразени резултатите от извършената лабораторна експертиза в хода на административното производство. Съгласно протокол 3/MPP18BG2000M030112 е взета проба за проверка на тарифно класиране от стоката отработено масло от растителен произход за технически цели по митническа декларация с МРН 18BG002002H0114777/17.08.2018 г. от контейнер CAIU6283050. Пробата е изпратена до Централна митническа лаборатория с писмо с per. 32-22362/21.08.2018 г. Лабораторна експертиза за анализ с 21_22.08.2018/25.01.2021 г. е получена в ТД Северна морска с писмо рег. 32-26259/25.01.2021 г.

След извършена проверка на валидността на процесния административен акт решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен митнически орган и при спазване на изискването за мотивираност на съдържащите се в него фактически констатации и правни изводи като в хода на производството не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи неговата отмяна на това основание.

По делото е прието заключение на съдебно-химическа експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че вземането на пробата е извършено от неакредитирана фирма за стоков контрол по БДС EN ISO/IEC 17020:2018, в протокола също не е отбелязано количеството, от къде точно от флекси-танка е взета пробата и с какъв инструмент. При нееднородни продукти е необходимо да се вземат по-голям брой точкови проби, за да се гарантира представителността на анализа. Според отговорите на СХЕ, в съдържанието на процесната стока е доказано наличие на растителни мазнини, но не е категорично доказано липсата на животински мазнини. По въпрос 8 вещото лице е посочило, че на база останалите отговори категорично може да се приеме заключението, че процесната стока е негодна за консумация смес от използвани животински и растителни мазнини.

За да отмени обжалвания акт, Административен съд София град е приел, че спорът по делото се концентрира до определянето на правилния код по ТАРИК на процесната стока, в зависимост от нейния състав. Посочено е, че единственият довод на административния орган да не приеме декларирания при вноса на стоките код 1518 00 95 е резултатът от извършената лабораторна експертиза след повече от две години от декларирането на стоката. Като мотиви за формиране на крайното заключение на съда са отчетени множество пропуски и нарушения на експертните практики във връзка с вземането на проби и тяхното изследване лицето, взело пробата е служител на дружество, което не е в регистъра на акредитираните от Изпълнителна агенция Българска служба по акредитация, пробата е взета само от дъното на контейнера при положение, че става въпрос за нееднороден продукт, липсва информация с какъв инструмент е извлечена и др. При обсъждане на фактите по делото и заключението на СХЕ е направен изводът, че административният орган не е установил по безспорен и категоричен начин липсата на животински мазнини в стоката. Вследствие от това обстоятелство, към момента на подаване на митническата декларация на 17.08.2018 г. стоките са класирани правилно, а оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така постановеното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Спорният въпрос по делото се свежда до преценката относно правилното приложение на материалния закон и спазването на доказателствените правила в процеса.

В подкрепа на оплакванията си касаторът излага отново хронологията на събитията и извършените процесуални действия в хода на административното производство, без обаче да обосновава конкретни отменителни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. По делото не се оспорва, че с писмо 32-44549/09.02.2021 г. дружеството-адресат е било уведомено за мотивите на решението на митническия орган в съответствие с нормата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013), като му е била предоставена възможност за отговор. Вследствие на депозираното възражение от страна на дружеството и доводите срещу тълкуването на резултатите от лабораторната експертиза, административният орган неправилно е пристъпил към издаване на процесното решение за корекция при неизяснена фактическа обстановка.

С оглед на обстоятелствата в случая не може да бъде споделено безкритично твърдението на касатора, че митническа лабораторна експертиза с 21_22.08.2018/25.01.2021 г. дава ясен и категоричен отговор по главния въпрос за делото. Ангажираните доказателства в тази насока, включително приетото заключение на СХЕ и възраженията на ответника на този етап са разгледани последователно и обективно от съда. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, не е налице задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Твърдените от касатора отменителни основания не се установяват при съвкупната оценка на доказателствения материал.

След запознаване с доказателствата по делото, настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на административния съд относно съмнителния начин на вземане на пробата от процесната стока и анализа в рамките на лабораторната експертиза, извършени в административното производство. Твърденията в касационната жалба и писменото становище от 25.11.2022 г. за спазване на всички изисквания на нормативната уредба при вземането на контролна проба от вносната стока са неоснователни. В тази насока касаторът не оспорва констатацията на административния съд, че вземането на контролната проба в случая по протокол 3/MPP18BG2000M030112 е извършено през 2018 г. Не се оспорва и обстоятелството, че резултатите от изследването на отработено масло от растителен произход за технически цели са обективирани в Митническа лабораторна експертиза 21_22.08.2018/25.01.2021 г. В цитираните разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 не са посочени и в действителност същият не въвежда условия относно времевите граници за извършване на лабораторните изследвания. Това обаче не означава, че с цел класиране на стоките митническият орган може да се позове на предвидените в Регламента основания, без да докаже по категоричен начин изразените от негова страна предположения в хода на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно и не са допуснати процесуални нарушения в тази връзка. В съответствие с гореизложеното, обосновано съдът е кредитирал и заключението на СХЕ, според което не е извършен необходимия качествен анализ, чрез който да се установи със сигурност има ли или не животинска мазнина в процесните стоки. Събраната от митническия орган в процесния случай информация не е достатъчна, за да обоснове основателни съмненията в декларирания код по ТАРИК 1518009590 в МРН 18BG002002H0114777/17.08.2018 г., както е прието и в обжалваното решение.

Крайните изводи на решаващия съд се споделят от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на съда, довели до отмяна на процесния административен акт.

Обжалваното съдебно решение на Административен съд София - град, с което оспореният административен акт е отменен и са присъдени разноски, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Ответникът по касация не претендира разноски в касационното производство, поради което такива не му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,