Решение № 16921 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2010 г.

Решение № 16921 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Сливен, представлявана от нейния началник, и от адв. Г. Мавродиев, процесуален представител на Стоян Василев Бахчеванов и Сабина Василева Кондева - двамата от гр. Сливен, срещу решение № 85 от 17.06.2010 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 18/2010 г. С него е отменен мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - Сливен, по заявление с Вх. № 1717 от 11.12.2009 г., подадено от Стоян Василев Бахчеванов и Сабина Василева Кондева в качеството им на наследници на Вярка Стоянова Бахчеванова, за издаване на решение по обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ и делото е изпратено като преписка на Общинска служба по земеделие - Сливен за произнасяне по това заявление при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и Общинска служба по земеделие - Сливен е осъдена да заплати на оспорващите деловодни разноски в размер на 367, 50 лева. В първата касационна жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснован извод на съда, че ОСЗ, а не кметът на Общината е компетентна да се произнесе по искането на оспорващите, и за неправилно присъждане на разноските за двете експертизи, при положение, че тази страна не е искала възлагането им - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор оспорва втората касационна жалба Във втората касационна жалба са развити доводи за неправилност на решението в частта му за разноските, като касаторите считат за неправилно неприсъждането на възнаграждение за правна помощ в размер на 250 лв. Молят решението да бъде "допълнено в тази насока" от ВАС. В откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез адв. Мавродиев и в писмена защита, поддържат своята, оспорват първата касационна жалба и молят за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на първата, макар и не по изложените съображения, и неоснователност на втората касационни жалби. Излага съображения, че решаващият съд е следвало да приложи чл. 159, т. 1 АПК, вместо да се произнесе по недопустима жалба, поради което е постановил недопустимо решение. Предлага решението да се обезсили, производството да се прекрати и делото да се изпрати като преписка на кмета на общината по компетентност, а втората жалба да се отхвърли като неоснователна, тъй като оспорващите в първоинстанционното производство не са представили доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По повод на първата съдът извърши служебна проверка на постановеното решение, при която констатира, че същото е недопустимо, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, по следните съображения: Видно от доказателствата по делото, със заявление Вх. № 1717 от 11.12.2009 г, адресирано до ОСЗ - гр. Сливен /л. 18/, Стоян Василев Бахчеванов и Сабина Василева Кондева, в качеството им на наследници на Вярка Стоянова Бахчеванова, поискали да бъдат обезщетени за два конкретно посочени новообразувани имоти, попадащи в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/. Административният съд приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима, като подадена от лица с право и интерес от обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Разгледал жалбата по същество и приел за незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - Сливен. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът установил, Стоян Василев Бахчеванов е подал заявление с вх. № Я0843 от 30.10.2007 г. до ОСЗГ /сега ОС "Земеделие"/ гр. Сливен за възстановяване собствеността върху земеделска земя - лозе от 1,4 дка в м. "Андреева чешма" в землището на гр. Сливен, предвид влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1276/2007 г. на Сливенски районен съд, както и че с решение № 1439/30.10.2007 г., постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие и гори е признала правото на собственост на наследниците на Вярка Стоянова Бахчеванова върху горепосочените земи, като е отказала възстановяването им в съществуващи (възстановими) стари реални граници тъй като имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът приел, че по това заявление до ОСЗ, обективиращо искане за обезщетяване съответно за имот с идентификатор 67338.405.11 и площ 405 кв. м. и имот с идентификатор 67338.405.12 и площ 1000 кв. м. в местността Андреева чешма по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г., които имоти попадали в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, оспорващите не получили отговор, откъдето приел, че е налице мълчалив отказ на ОЗС - Сливен. Съдът приел жалбата срещу него за основателна с мотиви, че Общинска служба по земеделие - Сливен е била компетентният да се произнесе по искането административен орган. По тези съображения отменил мълчаливия отказ на Общинска служба по земеделие - Сливен и я задължил в едномесечен срок да издаде административен акт по посоченото заявление, при спазване на указанията в мотивите на решението. При тези данни следва да се приеме, че подадената до АС - Сливен жалба е била недопустима. Съдът не съобразил, че съгласно § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на право на собственост върху новообразувани имоти се извършва със заповед на кмета на общината, а не на ОСЗ. В чл. 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ са регламентирани процедурите за трансформиране на право на ползване в право на собственост върху земя в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато е процесната, включително и начините на обезщетение - § 4ж ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези норми изрично са определени и компетентните административни органи, между които не е ОСЗ. В тази смисъл практиката на ВАС е константна - така напр. решение № 5506/2009 г. по адм. д. № 14946/2008 г. на ВАС. Без значение е в случая обстоятелството, че в конкретния случай ОСЗ е следвало на основание чл. 31, ал. 2 АПК да изпрати преписката на кмета на общината, а няма данни да е изпълнила това задължение. От значение е в случая, че тя не е могла да се произнесе по заявлението в поискания смисъл, поради което и няма формиран мълчалив отказ. Правната фикция на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е създадена като възможност и гаранция за правото на защита на гражданите от бездействието и мудността на администрацията. Мълчалив отказ възниква при неизпълнение на задължението на административния орган да действа, тоест тогава, когато в образуваното административно производство компетентният да издаде акт административен орган, не може да бездейства. Мълчалив отказ според законовата фикция е налице когато административният орган е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаде изричен административен акт и не е изпълнил това задължение в съответния срок. В настоящия случай не е налице такава хипотеза. Посоченото е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно. Съдът не е съобразил изложеното по-горе, а е следвало, на основание чл. 159, т. 1 АПК, да прекрати производството. Приемайки, че жалбата е процесуално допустима, административният съд е допуснал нарушение на закона - произнесъл се е по недопустима жалба, поради което и постановеното от него решение също е недопустимо и следва да бъде обезсилено. След обезсилване на решението, производството по делото пред Сливенския административен съд следва да бъде прекратено, като процесуално недопустимо, а делото да се изпрати като преписка на кмета на общината - по компетентност за произнасяне по заявлението. Не следва да се разглеждат касационните доводи по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени в касационната жалба на ОСЗ, тъй като е налице по-тежкият порок по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост на постановеното решение, за което основание, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС следи и служебно. Втората жалба е неоснователна, предвид следното: При положение, че оспорващите действително не са представили доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, представянето на списък на разноските не е достатъчно основание за присъждането им. В тази връзка правилно административният съд е приел, че доказването на тези разноски следва да се осъществи с писмени доказателства за реално сторени разноски и правилно е оставил без уважение направеното в този смисъл искане. Освен това, даже хипотетично да се приемат за доказани претендираните разноски, предвид извода за недопустимост на решението на административния съд, липсва основание за уважаване на тази жалба. При този изход на спора искането на този касатор за присъждане на разноски по делото пред ВАС, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,