Решение № 10034 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2015 г.

Решение № 10034 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2015 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано по касационна жалба на Министъра на здравеопазването против Решение с № 323/19.02.2015 г. по адм. дело № 1953 по описа на Административен съд В. за 2013 г., с което жалбоподателя е осъден да заплати на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология В." ЕАД обезщетение за претърпени в резултата на отменен като незаконосъобразен административен акт имуществени вреди за периода 01.01.2011 г. - 29.06.2012 г. в размер на 4 912 952,51 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датат на завеждане на исковата молба - 23.05.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава върху главницата от 29.06.2012 г. до завеждане на исковата молба в размер на 452 261, 85 лева, ведно с направените по делото разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспорения акт и отхвърляне на предявения от болничното заведение иск изцяло. Ответната по жалбата страна, депозира чрез процесуален представител отговор по касационна жалба, в който твърди, че същата е неоснователна, тъй като решението е правилно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на депозираната жалба срещу първоинстанционното решение. Счита, че акта на АС В. следва да се отмени и да се отхвърли предявения иск. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд В. е образувано по предявен от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - В." ЕАД /СБАЛК- В. ЕАД/, представлявано от изпълнителен директор иск срещу Министерство на здравеопазването за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирана дейност по лечение на пациенти в размер на 4 912 952,51 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на отменен, с влязло в законна сила съдебно решение, незаконосъобразен акт, а именно т. 7.8. от Глава 4 на раздел II от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.02.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по кардиология, издадена от Министерство на здравеопазването. Ищеца е твърдял, че в резултата на отменения подзаконов нормативен акт е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи в претендирания размер. Болницата не могла да реализира дейност в обем, който е бил реализиран през 2010 г., и за който има доказан капацитет и покрити нормативни изисквания за изпълнение на болнична помощ и дейност по кардиология, включително инвазивна кардиология и интервенционални процедури, диагностика, превенция и лечение на кардиологични заболявания, като това се дължало на действието на отменения незаконосъобразен административен акт. Имало безспорно доказана непроменена заболеваемост в областта на сърдечно-съдовите заболявания, което се установявало от съответните статистически данни и те от своя страна обосновавали нуждата от предлаганите от болницата медицински услуги. С оспореното пред настоящата инстанция решение, така предявения иск е уважен изцяло. Прието е за установено, че между НЗОК и "СБАЛК - В." ЕАД са сключени договори с № 03-1013/23.09.2009 г., № 03-1013/04.02.2010 г., № 03-1013/25.02.2011 г. и Договор № 03-1013/29.02.2012 г. за оказване на болнична помощ по 17 клинични пътеки, с посочени в същите цени на клиничните пътеки, като е предвидено и задължение възложителя да заплаща на изпълнителя медицинските изделия, които са предвидени и вложени при изпълнение на КП. Към договорите за 2011 и 2012 г. било изготвено Приложение № 2 за разпределение на средствата за болнична медицинска помощ по видове дейности, включени в общите задължителни годишни прогнозни стойности по тримесечия. С Решение № 6911 от 16.05.2012 г., постановено по адм. д. 12412 за 2011 г. по описа на ВАС е отменена т. 7.8 от Глава IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от Министъра на здравеопазването според която "препоръчителният брой пациенти на ден за една ангиографска зала е до 8 пациенти, а за месец - до 200 пациенти". Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. 12412/2011 г. е потвърдено с Решение № 9471/29.06.2012 г. по адм. д. 7560/2012 г. на петчленен състав на ВАС и е влязло в сила от 29.06.2012 г. За изясняване на релевантни за производството факти, съдът е назначил съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза и е приел заключенията им като обективни и съобразени със събраните доказателства. Прието е, че претендираните от ищеца имуществени вреди попадат във фактическия състав на чл. 4 от ЗОДОВ и са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Пропуснатите от ищеца ползи са приети като безспорно установени по размер на база прогнозен брой пациенти за лекуване, обстановката в региона, свързана със случаите на заболеваемост на населението от типа на лекувания в лечебното заведение, както и финансовите рамки за оказване на адекватна и задължителна по закона помощ на отделния пациент. Взети са предвид и договори на "СБАЛК - В." ЕАД с лечебни заведения и организации от региона, както и капацитета на внедрените технически средства, необходимостта от непрекъснато функциониране на лечебното заведение с оглед спецификата на оказваната помощ на пациенти, изпаднали в състояние опасно за живота им и нуждаещи се от незабавна специализирана медицинска помощ. Съдът е приел, че е налице доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между ограничението, въведено с отменена разпоредба и търпените вреди. Разликата между изплатените на лечебното заведение през 2010 г. суми от НЗОК за дейности по лечение на пациенти в областта на инвазивната кардиология и платената му за периода от 01.01.2011 г. - 29.06.2012 г. дейност се явявала пропусната полза за същото. Въз основа на описаното и на основание чл. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и чл. 204 от АПК, първоинстанционния съд е уважил изцяло предявения от "СБАЛК - В." ЕАД иск за обезщетение за вреди в размер на 4 912 952,51 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.01.2011 г. - 29.06.2012 г., настъпили в резултат от отменен като незаконосъобразен административен акт - т. 7.8 от Глава IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба - 22.05.2013 г. в размер на 452 261,85 лева, ведно с направените по делото от ищеца разноски. От така приетото за установено, настоящата инстанция достигна до следните изводи от правно естество: При напълно изяснена и безпротиворечива фактическа обстановка, съдът е достигнал до неправилни изводи относно допустимостта на предявения иск. ЗОДОВ не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. С. Т. решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховен административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай за за периода 01.01.2011 г. - 29.06.2012 г. не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Касае се за отменен по съдебен ред подзаконов административен акт, чиято отмяна е влязла в сила на на 29.06.2012 г. и тя, на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, има действие от този момент занапред, т. е. няма обратно действие. След като в периода до 29.06.2012 г., подзаконовият нормативен акт е бил действащ, то не е налице една от предпоставките на чл. 104, ал. 1 от АПК за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен по съответния ред административен акт. Поради описаното, исковата молба, с която се претендира присъждане на суми за репариране на имуществени вреди за периода от 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г. /датата на влизане в сила на решението за отмяна на акта/ е следвало да бъде оставена без разглеждане и делото прекратено. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по един недопустим иск, то настоящата инстанция следва да обезсили решението, касаещо този период и производството по делото да се прекрати. Искането за присъждане на разноски в полза на Министерство на здравеопазването за явяване на юрисконсулт се явява неоснователно. Разпоредбите на ЗОДОВ са специални по отношение на разпоредбите на ГПК, приложими на основание чл. 144 от АПК, свързани с присъждане на направените по делото от страните разноски - държавни такси, разноски по хода на делото и адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидено, че при отхвърляне на иска изцяло, ищеца заплаща направените по делото разноски по производството. С оглед гарантиране на пълната и всестранна защита на интересите на отделните граждани или юридически лица в производството по обезщетяване на настъпили за тях в резултата на незаконосъобразно поведение от страна на органите на държавно управление вреди, законодателя е предвидил същите да не бъда натоварвани с разноски, в повече от направените за изясняване на фактическата обстановка в хода на производството. Поради тази причина и не е предвидил възможност за присъждане в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ суми за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, както е сторил това с изрична разпоредба по отношение на ищец, чийто иск е изцяло или частично уважен - чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,