Решение № 16817 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2019 г.

Решение № 16817 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хемус - БГ" ЕООД, представено от адв. Б. Геронтиев, срещу решение № 106/13.06.2019 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 402 по описа за 2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03002718001005-091-001/05.09.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна относно определения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 01. 2018 г. Оплакванията на касатора сочат на трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в преценката на доказателствените средства. Настоява да е установил убедително предпоставките на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Отрича да е от значение изпълнението от доставчика на задълженията му по трудовото и осигурителното законодателство при безспорния факт на изпълнение на възложената му работа. Иска отмяна на решението в обжалваната част и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на инстанционен контрол е частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлено оспорването срещу РА относно извършена корекция на декларирания от "Хемус - БГ" ЕООД резултат по ЗДДС за данъчен период м. 01. 2018 г., като вместо данък за възстановяване в размер 20 271.70 лева е определен данък за възстановяване в размер 4 734.85 лева. Основание за корекцията е отказът на администрацията да признае упражненото в този данъчни период право на приспадане на данъчен кредит в размер 15 986.85 лева по бр. фактури, издадени от "Галант Билд" ЕООД с предмет СМР по опис и услуга. Отказът е мотивиран с констатации за липса на персонален субстрат у доставчика за извършване на СМР. Не е отречено наличието на резултата от услугата, а осигуряването му от конкретния доставчик, което сочело на относителна субективна симулация. Не е дадена вяра на представените за установяване на доставката договор и протоколи обр. 19. Правно основание да се откаже данъчното предимство са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 71, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С обжалваната част от първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването против РА в частта за редукцията на данъка за възстановяване в привръзка с отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено по фактурите на "Галант Билд" ЕООД. Установяванията на първостепенния съд по фактите, релевантни за спорното право на приспадане, са сходни с тези на администрацията. Според него за извършването на СМР жалбоподателят е сключил с "Хемус - БГ" ЕООД договор за извършване на довършителни дейности по протокол № 1 на ваканционен комплекс "Къщи за гости" в с. Кюлевча, ПИ № 00356 и 00360. Уговорено е строителните дейности да се извършат със средства, материали и работна ръка на изпълнителя. Остойностяването на дейностите следвало да се извърши с актове обр. 19 и приемо-предавателни протоколи с плащане след подписване на протокол за свършената работа. Приемането на СМР е отразено в протоколи обр. 19 към всяка от фактурите. Плащането е сторена по банков път – два превода на 31.01.2018 г. и един на 16.03.2018 г. И съдът е заявил очакване да е установена професионалната квалификация на осъществилите строителните работи работници, да съществува книга за инструктаж, документи за транспорт, храна и нощувка. Определил е тези факти като релевантни, тъй като засягат осъществяването на доставката, което пък било в тежест на жалбоподателя. В тази връзка е правил констатации за съществуването на правоотношения на доставчика с посочените от него за извършители на СМР физически лица, наличието и на други осигурители на тези лица, начинът на начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения. Три от посочените лица са потвърдили в писмени обяснения в ревизионното производство, че са полагали камък или измазвали стени на къщи за гости в с. Кюлевча. Единият от тях е потвърдил този факт и като свидетел в първоинстанционното производство. По мотивите на съдебния акт е останал неустановен и фактът на на отчитането на разходи по СС № 11 – договори за строителство. Решаващият извод е, че са фактурирани доставки на услуги, които не са реално извършени, т. е фактурирани били привидни сделки. Това определяло като неправомерно начисляването на данъка и изключвало правото на приспадане. Решението е неправилно в обжалваната част. Не е съобразена с процесуалния закон и с логическите и опитните правила извършената от съда оценка на доказателствените средства. Към процесуалните активности на жалбоподателя е отнесено очакването за установяване с убедителността на пълното доказване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит и в частност на единствената спорна от тях - получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Неоснователно са направени изводи във вреда на жалбоподателя от липсата на кадрова обезпеченост на доставчика. Търсенето на съответния ресурс у доставчика е за целите на насрещното доказване на ответника. Този отрицателен факт не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав и установяването му не е в тежест на ДЗЛ. Включването му в предмета на доказване е при въведено фактическо твърдение от органите по приходите, в противовес на насрещното положително твърдение за осъществяване на доставката и като основание на правното им твърдение за липса на право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка и съответно за съществуването на поправения с РА резултат по ЗДДС заради отсъствие на правото на приспадане. Дори по хипотеза непълното насрещно доказване не е проведено успешно. Още в извънсъдебната фаза на производството тримата открити работници на доставчика са потвърдили полагането на труд за полагане на камък на обекта на получателя. Потвърждението е сторено повторно от св. Ангелов. Извън познавателната дейност на съда е останало значението за наличието на представи у получателя за привидността на доставките или за осъществяването им като част от злоупотреба с права. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /и доколкото не се отрича, че услугите са извършени/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Изпълнението на доставките не от персонала на издателя на фактурите, а от персонала на друг стопански субект може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик, но и просто ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-324-11/. Администрацията не заявява съмнения за изпълнение от другиго или за осигурено от получателя изпълнение /а и не съществуват информационни следи за това/. Абсурдна е конструкцията, по която съществува промяна във фактическото, която е резултат от извършване на строителни работи, но тези работи не са извършени от сочения от РЛ доставчик, нито от някой друг. Не се основава на процесуалния закон очакването жалбоподателят да изключи всички други възможни изпълнители /себе си включително/ та да осигури убедителност на доказването на спорния факт на осъществяване на услугата от доставчика. Преки първични доказателствени средства за правно релевантния факт на извършване от доставчика на услугите, за които е издал данъчни документи, са протоколите обр. 19 към фактурите. Строителните услуги представляват престацията на изпълнителя по договора за строителство. Договорът е двустранен и възмезден, поради което и заради генетичната и функционална връзка на насрещните престации установеният със заключението на ССЕ факт на плащането от възложителя е индиция за изпълнението на задължението на изпълнителя. Пряко производно доказателствено средство за извършването на услугите са счетоводните записвания на получателя при установяването от експерта по ССЕ за редовно водено счетоводство /чл. 182 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Преки първични доказателствени средства за извършването на услугите са обясненията на доставчика и на получателя. Представителят на строителя е потвърдил осъществяването на доставките, придобиването на вложените материали и съхраняването им в нает склад. Индиция е съществуването на договор за наем на склад, предоставен още с пощенската пратка от 10.04.2018 г. Неотносим към правото на приспадане на данъчен кредит на получателя е начинът на отчитане на разходите от доставчика. По разясненията на СЕС в т. 47 на решението му по дело С-18/13 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по член 226 от Директива 2006/112. Отказаното с РА данъчно предимство в полза на "Хемус - БГ" ООД по доставките на "Галант Билд" ЕООД е неправомерно, а отхвърлянето на жалбата срещу утежняващия административен акт неправилно. Дължима е отмяна на обжалваната част от съдебното решение и на съответната част от РА. При този изход на спора на касатора се следват разноски по производството в размер 127. 89 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение