Решение № 8065 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Д-р С. Ч. индивидуална практика за първична медицинска помощ , със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Искър 22, ет. 3, чрез адв. Ж. Димова, против Решение 1891/02.11.2023 г., постановено по адм. дело 2807/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Заповед за налагане на санкции РД-253С-385/05.10.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Наведените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът управителят на НЗОК, чрез гл. юрисконсулт В. Лазаров, оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно по съображения, изложени в депозирания отговор, поради което иска оставянето му в сила с присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-253С-385/05.10.2022 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 424, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г., за 5 броя нарушения, на лечебното заведение е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 750 лева, за всяко нарушение по 150 лева. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че между НЗОК и ЕТ Д-р С. Ч. ИППМП е сключен Договор 227384/14.02.2020 г., с който изпълнителят се задължава да оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, съгласно приложение 1 към чл. 1 от Наредба 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, вкл. и по дейностите по програма Майчино здравеопазване и Детско здравеопазване . Със своя Заповед РД-25-470 от 04.08.2022 г., управителят на НЗОК, на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 6 от ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, е разпоредил да бъде извършена извънпланова, пълна проверка по изпълнението на цитирания договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и проверка във връзка с жалба с вх. 04-04-476/19.07.2022 г. на НЗОК. Резултатите от проверката са описани в Протокол РД-25-470-1 от 12.08.2022 г., за който дружеството е било уведомено надлежно на 12.08.2022 г. При извършената проверка на здравни (медицински досиета) на 30 здравноосигурени лица (ЗОЛ) относно условията и реда за оказване на медицинска помощ от ОПЛ по диспансерно наблюдение на ЗОЛ е констатирано, че за ЗОЛ М. Ц., диспансеризирано с диагноза: [заличен текст], диспансерният преглед, отразен в Амбулаторен лист 167/07.01.2022 г. е в непълен обем в обективното състояние липсва отразен неврологичен статус. ЗОЛ Ж. П., диспансеризирана с диагноза: [заличен текст], диспансерният преглед, отразен в Амбулаторен лист 3554/20.04.2022 г. е в непълен обем в обективното състояние липсва насоченост към храносмилателна система, нервна система и отразен очен статус. За ЗОЛ С. Л. е установено, че е диспансеризирано с диагноза: [заличен текст], но диспансерният преглед, отразен в Амбулаторен лист 398/14.01.2022 г. е в непълен обем в обективното състояние няма извършен/приложен и/или разчетен ЕКГ запис на сърдечната дейност. За ЗОЛ В. Д. е установено, че д-р С. Ч. е извършила профилактичен преглед по програма Детско здравеопазване рутинно изследване на здравно състояние на детето с код по [код], отразен в Амбулаторен лист 8428/16.09.2021 г., но в обективното състояние липсва обща оценка на зрение ориентировъчно и обща оценка на слух на едногодишна възраст. За ЗОЛ М. Г. е установено, че д-р С. Ч. е извършила профилактичен преглед по програма Детско здравеопазване изследване на оценка на състоянието на развитието на юношата с код по [код], отразен в Амбулаторен лист 8997/05.10.2021 г., но в обективното състояние липсва изследване на урина за протеин ( с тест лента ). Според проверяващите, установяванията в т.3.1.1, т. 3.1.2 и в т. 3.1.3 представляват нарушения на изискванията по чл. 134, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и приложение 8 към него и чл. 55, ал. 2, т.2 и т. 3 от ЗЗО, а тези по т. 3.2.1 и т. 3.2.2. на изискванията по чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и приложение 12 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Лечебното заведение е възразило срещу посоченото в протокола, като възражението му е обсъдено от арбитражна комисия, която с Решение 1 от 07.09.2022 г. единодушно е потвърдила оспорените констатации. Впоследствие, управителят на НЗОК е издал процесната Заповед за налагане на санкции РД-253С-385/05.10.2022 г., с която, на основание чл. 414, ал. 1 от НРД 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 134, ал. 1 и чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. на ЕТ Д-р С. Ч. индивидуална практика за първична медицинска помощ е наложил 5 броя санкции финансова неустойка , всяка в размер на 150 лева, общо 750 лева. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, Административен съд - Пловдив е достигнал до извод, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с материалния закон. Съдът е приел и кредитирал допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза, която сочи, че за ЗОЛ С. Л. при извършения преглед на 14.01.2022 г. не е извършено ЕКГ и не е приложен запис/разчитане на такова. За ЗОЛ В. Д. при извършване на профилактичен преглед по програма Детско здраве с код [код] е налице задължение за оценка на зрение и слух два пъти годишно на шестмесечна и едногодишна. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пловдив инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за процесните пет случая е налице нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО и ЗОЛ не са получили медицинска помощ, съответстваща на задължителното количество и вид медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. общопрактикуващият лекар от лечебно заведение изпълнител на ПИМП, провежда диспансеризация на ЗОЛ, съгласно Наредба 9 от 2019 г. и Наредба 8 от 2016 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ по приложение 8 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ. В конкретния случай, по отношение на ЗОЛ С. Л. е относимо изискването, обективирано в Приложение 13 и Приложение 8 към НРД за МД 2020-2022 г, а именно при всеки клиничен преглед при ЗОЛ с диагноза: [заличен текст] и придружаващи заболявания и усложнения да бъде направено ЕКГ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че не е задължен да извършва посочената медицинска дейност. Съгласно цитираните разпоредба за процесния преглед е задължително извършването на ЕКГ и записът трябва да бъде приложен/разчетен в амбулаторния лист. Правилен е изводът на първостепенния съд и досежно нарушението по т. 5 от процесната заповед, че за ЗОЛ В. Д., съгласно приложение 12 към НРД за МД 2020-2022 г., е задължително два пъти годишно на шестмесечна и едногодишна възраст да се прави обща оценка на зрението ориентировъчно и обща оценка на слуха. При провеждането на профилактичен преглед по програма Детско здравеопазване с код [код] от д-р Ч., отразен в Амбулаторен лист 8428/16.09.2021 г., такава медицинска дейност не е извършена. Неоснователен е касаторовият довод за необосновано налагане не санкция финансова неустойка в завишен размер, без наличие на мотиви за това. Размерът на санкциите е обоснован, справедлив и съответства на тежестта на допуснатите нарушения, които са допуснати по отношения на ЗОЛ в пенсионна възраст, която се характеризира с повишен здравен риск и по отношения на две деца, чието здраве е приоритетно за държавата. И за двете групи ЗОЛ е необходимо предоставяне на медицински услуги от най високо качество и при стриктно изпълнение на правилата за конкретните диагнози. Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, а именно, че лечебното заведение е допуснало визираните в оспорената заповед нарушения, за които са му наложени санкции "финансова неустойка". Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно същото следва да се остави в сила. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по жалбата- Национална здравноосигурителна каса следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.- Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,