Решение № 15421 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2009 г.

Решение № 15421 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 155 от 07.05.2009год., постановено по адм. д. № 563/08 год. Кюстендилският административен съд е изменил Решение № 55/04.10.2007 год. на Началника на Митница - Кюстендил, потвърдено с Решение № РМ-4405-0127/ 27.12.2007 год. на директора на РМД - гр. София, с което на "Шарлот" ЕООД - гр. Сапарева баня, представлявано от управителя Ивайло Иванов Динев, по приет и регистриран ЕАД 07BG5500Н38760 за внос на пътнически автомобил и извършена допълнителна проверка с назначена автотехническа експертиза е определена митническа стойност на внесената стока по посочения ЕАД 7 660 лв., от които 6 960 лв. съгласно оценка на вещото лице и 700 лв. транспортни разходи и фирмата е задължена да заплати митни сборове по ЕАД на осн. чл. 201/1А (от ЕК 453,72 лв. мито и 998,19 лв. ДДС, както следва: 1. намалява определената митническа стойност на внесената стока по посочения ЕАД на 5 900 лв., от които 5 200 лв. съгласно оценката на вещото лице инж. Никола Кирилов Велков по автотехническа експертиза вх. № 1693/03.06.2008 год. по адм. д. № 72/08 год. и 700 лв. транспортни разходи; 2 - намалява размер на дължимите митни сборове по посочения ЕАД: мито в размер на 277,72 лв. и ДДС 610,99 лв. С решението съдът е осъдил Митница - Кюстендил да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 135 лв. Срещу така постановеното решение, в изминителната му част, както и в осъдителната му част за разноските, е подадена касационна жалба от Георги Христов Илинов в качеството му на изпълняващ служебните задължения на началник на Митница - гр. Кюстендил. В същата се правят оплаквания, че решението на Кюстендилския административен съд в посочената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Кюстендилския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания административен акт. Ответното по касационната жалба дружество "Шарлот" ЕООД - гр. Сапарева баня не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна, изключая в частта за разноските, в която част е основателна. С решението си Кюстендилския административен съд е е изменил Решение № 55/04.10.2007 г. на Началника на Митница - Кюстендил, потвърдено с Решение № РМ-4405-0127/27.12.2007 год. на директора на РМД - гр. София, с което на "Шарлот" ЕООД - гр. Сапарева баня, представлявано от управителя Ивайло Иванов Динев, по приет и регистриран ЕАД 07BG5500Н38760 за внос на пътнически автомобил и извършена допълнителна проверка с назначена автотехническа експертиза е определена митническа стойност на внесената стока по посочения ЕАД 7 660 лв., от които 6 960 лв. съгласно оценка на вещото лице и 700 лв. транспортни разходи и фирмата е задължена да заплати митни сборове по ЕАД на осн. чл. 201/1А (от ЕК 453,72 лв. мито и 998,19 лв. ДДС, както следва: 1. намалява определената митническа стойност на внесената стока по посочения ЕАД на 5 900 лв., от които 5 200 лв. съгласно оценката на вещото лице инж. Никола Кирилов Велков по автотехническа експертиза вх. № 1693/03.06.2008 год. по адм. д. № 72/08 год. и 700 лв. транспортни разходи; 2 - намалява размер на дължимите митни сборове по посочения ЕАД: мито в размер на 277,72 лв. и ДДС 610,99 лв. Решението е постановено в производство по чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Кюстендилския административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби, но при определяне на митническата стойност на внесената стока е допуснато нарушение на материалния закон, което обуславя необходимостта от неговото изменение. В тази насока първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по вноса на въпросната вещ - лек автомобил, дал е тълкуване на законовите разпоредби) съответно от ЗМ и Регламент 2913/1992 г. (относно определяне на митническата стойност, след което е изложил мотиви относно начина на определяне на митническата стойност на вещта. Изложени са мотиви защо съдът приема, че същата следва да бъде определена съгласно заключението на вещото лице инж. Велков по допусната и изслушана по делото автотехническа експертиза, респективно защо не следва да бъде прието заключението на вещото лице Митков, която е била изготвена в рамките на административното производство. На база на така определената оценка съдът е изчислил и размера на съответните митнически задължения, в който смисъл е изменил обжалвания административен акт. Решението на Кюстендилския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон, като според касаторът първоинстанционният съд неправилно е възприел едното заключение, като е елиминирал това от административното производство. Направеното оплакване е неоснователно. При разглеждане на спора по същество решаващият съд е съобразил приложимата за случая нормативна уредба на Регламент ЕИО № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на митнически кодекс на общността - чл. 29 - 31 и съответстващите им разпоредби на чл. 34 - 39 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 65 - 79 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ). Обосновано е приел, че представеното пред съда заключение за съдебно-автотехническа експертиза, при липса на доказателства за плащане на "договорената стойност", както и на стойност на идентични или сходни стоки, внесени в същия момент, определя справедлива пазарна цена на внесената стока, която следва да се вземе предвид при определяне на митническата облагаема стойност. Съобразена е забраната на чл. 37, ал. 2, т. 3 от ЗМ цената на внесената стока да се определя по цената й на вътрешния пазар на страната на износа. Доводите в касационната жалба, че следва да бъде взета предвид стойността, посочена от експерта, назначен в административната фаза на производството, фактически представляват оспорване на заключението на съдебната автотехническа експертиза след определения в процесуалния закон срок, което е процесуално недопустимо. Съдът не е допуснал нарушение на материалния или процесуалния закон като е възприел неоспореното от страните заключение на вещото лице Велков за справедлива пазарна цена, която е използвал при определяне на митническата облагаема стойност. При спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК (нов) административният съд е обсъдил и двете заключение ведно с останалите доказателства по делото, като е изложил мотиви защо приема едното заключение, съответно защо не възприема другото. Същите са обосновани и логически издържани и се възприемат от настоящата инстанция. При правилно определена митническа облагаема стойност съдът не е допуснал нарушения при изчисляване на дължимите митни сборове и със съответните стойности е изменил обжалваното пред него решение на митническия орган. При служебната проверка настоящата инстанция констатира, че решението няма отхвърлителен диспозитив, какъвто би следвало да има за разликата между изменената част и определените с решението митни задължения, с оглед на това, че задълженото лице "Шарлот" ЕООД е обжалвало изцяло митническия акт. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Кюстендилския административен съд в обжалваната му изменителна част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221 от АПК следва да бъде оставено в сила. Решението на административния съд е неправилно в осъдителната му част за разноските, като съдът е присъдил пълния размер разноски на жалбоподателя (сега ответник по жалбата), а не съобразно уважения размер на жалбата. Направените от дружеството разноски в производството са общо 135 лв. - 50 лв. държавна такса за първата и 25лв. държавна такса за втората инстанция и 60 лв. за вещо лице. Обжалваният размер на задълженията е 1 451,91 лв., а жалбата е уважена за 888,71 лв., на който размер съответстват разноски в размер на 82,63 лв. В този смисъл решението на административния съд следва да бъде изменено, като дължимите разноски бъдат намалени от 135 лв. на 82,63 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,