Решение № 2618 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 214/2012 г.

Решение № 2618 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 214/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 20, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Хетодон - Кирил Милков", гр. Бургас (ЕТ "Хетодон"), против решение № 13158/17.10.2010 г. постановено по а. д. № 15180/2010 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на ЕТ "Хетодон" против заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма (МЗ) № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. в частта йпо т. 35 от приложения като неразделна част от нея списък № РК-07-08/2010 г. Недоволен от решението, ЕТ "Хетодон" го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от ВАС съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго решение, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната от него МЗ № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. Ответната страна - министърът на икономиката, енергетиката и туризма (министъра/ът), не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, 5-членен състав на ВАС възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от 3-членния му състав. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда и неговите процесуални действия. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се излагат в касационната жалба свързано. Твърди се, че допуснатите нарушения на ЗТ водят и до постановяване на решението при съществени такива на съдопроизводствените правила. Същността им се изразява в нарушения на чл. 42, ал. 4 и чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ, както и необсъждането от първоинстанционния съд на доводите на касатора, свързани с принципа за съразмерност на административния акт (чл. 6 от АПК) и за значението на неуведомяването му за започването на административното производство по издаване на обжалваната МЗ. Всички те са неоснователни. Доводът за неуведомяването на ЕТ "Хетодон" за започването на административното производство, при което е издаден обжалвания административен акт, е обсъден и коментиран от първоинстанционния съд. Правните изводи на последния се споделят и от настоящата инстанция. Постоянна практика на ВАС е, че едно нарушение на административнопроизводствените правила се квалифицира като съществено в случаите, когато то е от такова естество, че неизвършването му може да доведе до различен от постановения с акта резултат. В случая тази възможност не съществува. ВАС е изложил, че въпреки неуведомяването на ЕТ "Хетодон" за началото на производството, той не е бил лишен от правото на защита, вкл. и чрез излагане на доводи и представяне на всички относими към правилното решаване на спора доказателства и възможността да иска от съда събирането на нови такива. Предвид изложеното в следващия абзац на настоящото решение, за действията на министъра при условията на обвързана компетентност, не може да се приеме съществуването и на възможност за постановяване на акт, водещ до резултат, различен от постигнатия. Неоснователен и необоснован е и втория довод - за необсъждането от първата инстанция на доводите за несъразмерност на административния акт. Фактически този въпрос е обсъден в съдебното решение тъй като ВАС е посочил, че в случая министърът е действал при условията на обвързана компетентност. Принципът за съразмерност на административния акт на засягането на правата и интересите на жалбоподателя, намира приложение само в случаите, когато актът се издава след преценка на тежестта на относимите обстоятелства от страна на органа - издател и възможност за последния да постанови различни като резултат актове, т. е. при условията на оперативна самостоятелост. В случаите на обвързана компетентност, за органа съществува възможността да постанови само едно законосъобразно решение. От това следва и липсата на извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Разглежданият казус е именно такъв - заличаването на регистрацията в регистъра на туроператорите и туристическите агенти се налага задължително на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ по мотивирано предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 ЗТ. Последният от своя страна, на основание чл. 42, ал. 4 от закона, се представя от туроператора на министъра в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2. Т. е. непредставянето в посочения срок от сключването (или подновяването му), на застрахователния договор пред регистриращия орган, задължително води до заличаване на регистрацията му. Очевидно в случая целта на ЗТ е да вмени на туроператора задължението сам да следи сроковете, установени в закона и да извърши съобразно тях, предписаните в него действия. По посочената причина не може да се приеме за съответно на целта на закона тълкуването на чл. 42, ал. 4 от ЗТ, дадено в касационната жалба, респективно нарушаване от министъра на принципа за съразмерност на засягането на правата и интересите на гражданите, юридическите лица и организациите от административния акт. В случая същественото е не дали ЗТ борави с оборима или необорима презумпция, както се твърди в жалбата на ЕТ "Хетодон", а изпълнено ли е ясно формулираното задължение на туроператора. Неизпълнението води във всички случаи до посочения там резултат - заличаване на регистрацията като туроператор или туристически агент. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав