Решение № 7007 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К. М. срещу решение 1016/05.02.2025 г., постановено по адм. д. 2241/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът инспектор V та степен Пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН) в Регионална служба Пожарна безопасност и защита на населението (РСПБЗН)-Хисаря на Министерство на вътрешните работи (МВР), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1016/05.02.2025 г., постановено по адм. д. 2241/2024 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлена жалбата на Б. К. М. против Разпореждане ПР-ПБЗН-ПД2-3-7/26.08.2024г., издадено на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) от инспектор V-та степен ПБЗН в РСПБЗН - Хисаря, с което е разпоредено по отношение на неговия недвижим имот, находящ се в гр. Хисаря, [улица]да се премахнат поставените във вътрешността на коминното тяло тръбопроводи, съгласно изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за осигуряване на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Административният съд е приел, че обжалваното разпореждане е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд приема, че оспореното разпореждане е издадено от териториално компетентен орган като се позовава на заеманата длъжност на лицето, което го е издало и специфичната му длъжностна характеристика, а по делото се намира и Заповед 7329з-12/21.08.2024 г. на впд началник на РСПБЗН-Хисаря за определяне на териториалните участъци на служителите, осъществяващи противопожарен контрол. По отношение на материалната компетентност на издателя на оспореното разпореждане законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и Наредбата 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. По изложените съображения касационната инстанция намира за законосъобразен и обоснован изводът на АС-Пловдив относно наличието на териториална и материална компетентност за издаване на оспореното разпореждане. По своя характер разпореждането представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Разпореждането е издадено на основание на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, според който при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогична е разпоредба и чл. 22 от Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, според който за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (приложение 4). Оспореното пред АС-Пловдив разпореждане е изготвено по образеца, съдържащ се в приложение 4 на Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. След този анализ на законодателната уредба, включително и на цялото съдържание на Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АС-Пловдив, че е налице законово основание за издаване на оспореното разпореждане и при издаването му не са допуснати нарушения на администартивнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта. При разглеждане на спора пред първата инстанция са събрани всички относими към спора и ангажирани от страните доказателства, включително и неоспорено заключение на съдебна експертиза, а въз основа на тях е прието за установено, че Б. М. е собственик на апартамент в сградата на [улица], гр. Хисаря, на чийто покрив е монтиран монтиран слънчев колектор с тръбопроводи, които преминават през единия отвор на двойното вентилационно тяло, изпълнено в банята на жилището му. Според обясненията на вещото лице, които съдът е кредитирал като компетентни и неоспорени от страните, в случая коминното тяло е с две функции едната функция е горивен комин, в който може да се включи отоплителен уред и димните газове да се отвеждат в атмосферата над сградата, а другата е вентилационна, като тръбите на слънчевия колектор са прекарани през този отвор, който е за вентилация и е част от коминното тяло. При събиране и анализ на доказателствата съдът не е допуснал процесуални нарушения. При тази правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е обосновал законосъобразен извод, че описаното съоръжение е в нарушение на изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която разпоредба в приложимата й редакция е със следното съдържание В сградите и помещенията не се разрешава нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им. . Обстоятелството, че в коминното тяло са поставени тръбопроводи, обслужващи слънчев колектор, т.е. с цел, несвързана с предназначението му, което в случая е двойно- като горивен и за вентилация, е достатъчно, за да обуслови законосъобразност на разпореждането да бъдат премахнати. Доводите в касационната жалба за липса на доказателства относно това доколко поставеният тръбопровод прави невъзможно функционирането на комина по предназначението му за вентилация са без правно значение, при наличието на императивна забрана да бъдат използвани комините с други цели, несвързани с предназначението им т.е. забраната е абсолютна и не зависи от това в каква степен и дали се ограничава възможността да се използват и по основното им предназначение. Мотивите на първата инстанция по този въпрос са изложени само като аргументи по възраженията на жалбоподателя и за разяснение във връзка спазването на целта на закона, а именно осигуряване живота и здравето на хората Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него разпореждане са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АС-Пловдив е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, а при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че съдебното решение е действително и допустимо, поради което трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо Върховният административен съд, пето отделение,