Решение № 5665 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13299/2009 г.

Решение № 5665 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13299/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Тодорка Радева Григорова, Светослав Тодоров Славчев и Росица Тодорова Славчева против решение № 1392 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 3108/2008 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Тодорка Радева Григорова против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" по отношение имоти № 1058 и № 4076. Релевират се доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че съдът не е изяснил дали са спазени изискванията на закона при проектирането на западната граница на ползвателския имот. Налице е необоснованост и на извода на съда за приоритетно прилагане правилата на чл. 28 ППЗСПЗЗ пред тези на ЗУТ. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Тодорка Радева Григорова, Светослав Тодоров Славчев и Росица Тодорова Славчева против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" по отношение имоти № 1058 и № 4076. Възражението е било, че в новообразувания имот, отреден за наследници на бивш собственик попада кладенец на ползвателите и мрежа за захранването на имота им с електричество. Позовали са се и на обстоятелството, че имотът остава с многоъгълна форма, което противоречи на правилата за устройство на територията. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че наследодателят им - Тодор Славчев Григоров е ползвател с надлежно трансформирано право на ползване в право да придобие собствеността върху имот по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. С нотариален акт № 12 от 30.03.1994 г. е признат за собственик върху 600/1080 кв. м. идеални части от хавра с пространство от 1080 кв. м., съставляваща имот пл. № 1058 по проекто-кадастралния план на местността "Бялата чешма". Имотът е застроен с вилна постройка върху площ от 35 кв. м. С плана на новообразуваните имоти на основата на нотариалния акт му е отреден имот № 1058 с площ от 688 кв. м. Върху останалата част от бившия ползвателски имот е образуван нов имот № 4076 с площ от 410 кв. м. записан на наследници на Тодор Димитров Ангелов. В регистъра към плана не е описан документ, въз основа на който е извършено образуването на имота. Безспорно обаче е обстоятелството, че посоченият имот е новообразуван на наследници на бивш собственик, възстановен по реда на земеделската реституция. На л. 162 от делото е приложено решение № 1610 от 27.10.2008 г. за признаване право на собственост в стари реални граници върху нива от 4.800 декара в местността по § 4. Изрично е отбелязано, че възстановяването ще стане след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Независимо, че решението е следващо заповедта на областния управител, към момента на постановяване на съдебния акт е налице приключено с позитивен акт реституционно производство и доводите в касационната жалба в тази насока са неоснователни. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е съпроводено с изготвена от него комбинирана скица, на която са изобразени граничните линии на двата имота и съществуващото застрояване в ползвателския имот. Вещото лице в пункт 2 от заключението е отразило, че новообразуваният имот № 1058 не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като не е съобразен с реализирания кладенец. Посочило е, че е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 8 от правилника, тъй като западната граница на същия имот, която представлява дъно по отношение на заварената масивна сграда се намира на 4 метра от нея, което е по-малко от нормативно определеното отстояние от граничната линия. При тези данни по делото, съдът е обсъдил заключението съобразно данните по делото, в това число и съгласно отразяванията на комбинираната скица. При това е установил на първо място, че кладенецът остава в имот № 1958 - отреден за ползвателите, чийто наследодател го е изградил. На второ място е изследвал източната граница, съставляваща лицева част на имота към улица с уширение - имот № 9518. На трето място пак въз основа на комбинираната скица е измерил разстоянието от масивната сграда до западната граница на този имот с новообразуван имот № 4076. Приложил е мащаба, при който е изработена скицата и по този начин е установил, че разстоянието варира между 5 и 7 метра, тъй като сградата не е напълно успоредна на граничната линия. При тези данни по делото е съобразил спазването на изискванията към плана на новообразуваните имоти, въведени в чл. 28 от правилника. Приел е, че не се констатира нарушение на ал. 4 от него, доколкото кладенецът остава в ползвателския имот. Счел е за спазена и нормата на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ, тъй като лицето на новообразувания ползвателски имот напълно отговаря на нормативните изисквания. Още повече, че самият имот има излаз на две улици - не само от източната, но и от западната му страна. На следващо място е приел липса на допуснато нарушение и на правилата на ЗУТ - чл. 31, ал. 1, т. 2 по отношение отстоянието от 5 метра при ниското жилищно застрояване, което е графично измерено на комбинираната скица. При прилагането на закона, съдът е съобразил решаващото обстоятелство, че при признати права върху 600 кв. м. на ползвателите е отреден имот с площ от 688 кв. м. Остатъкът от 400 кв. м. е напълно достатъчен да се образува имот и на наследниците на бившия собственик. Ситуирането му е съобразено със съществуващото застрояване в имот № 1058. Всичко това е дало основание на съда да приеме, че при изработването на плана не са допуснати закононарушения от страна на техническия изпълнител и заповедта на областния управител в оспорената й част е законосъобразна. Отхвърлил е подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се въвеждат касационни доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон, доколкото не е допусната експертиза по въпросите, свързани с възможността за застрояване на новообразувания имот № 4076 и съответствието му с изискванията на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Доводът е неоснователен, тъй като цитираната разпоредба има предвид съобразяване на граничните линии с построени вече сгради, а такава в имот 4076 няма. Що се касае до евентуалните бъдещи възможности за застрояване на имота, то те са извън обсега на спора за законосъобразно изготвяне на плана към настоящия момент. Отделно от това по отношение на имотите, създадени за бившите собственици от разлики над 600 кв. м. от ползвателските имоти, законът въвежда изключения не само по отношение на бъдещото застрояване, но и по такъв важен параметър, какъвто е минимално изискуемата площ на имота. Като процесуално нарушение е посочено и обстоятелството, че съдът не е приел заключението на експертизата относно посоченото разстояние от 4 метра между сградата в имот № 1058 и западната гранична линия и вместо да постави допълнителна задача е изследвал въпроса сам. Възражението също е неоснователно. Съдът има нормативно уреденото право по чл. 202 ГПК да не възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Именно това правомощие е използвано в конкретния случай. Съдът е съобразил, че сградата не е успоредна на граничната линия и е измерил по скицата най-близката и най-далечната точка, при което е установил, че най-късото разстояние е 5 метра. От там е направил извод, че е налице изискването на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Касационната жалба на посочените в нея основания се явява неоснователна. Решението на съда, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение