Решение № 8016 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 760/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Интерлинк Груп" АД, чрез адв. Пенев като процесуален представител, срещу решение 1437/27.06.2019 г. и допълнително решение 1990/05.11.2020 г., двете постановени по адм. дело 3059/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решенията поради нарушение на материалниая закон и необоснованост. Претендира се отмяната им и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед ДК-10-ЮЦР-56 от 17.11.2016 г. на началника на РДНСК - Южен централен район (ЮЦР) за оставяне в сила на разрешение за строеж (РС) 31/10.10.2016 г. на главния архитект на район Тракия при община Пловдив. Ответниците - "Вакуум инженеринг 2010" ООД, "Син" 96" ООД, "Тенев спорт" ООД, " В ЕНД П" ООД, ЕТ "Нолис-Манол Карапетков - Румяна Карапеткова", Д. Колева Дуралийска и ЕТ"Ангел Мавродиев", чрез пълномощника си адв. Желева, в писмен отговор и защита изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮЦР, чрез пълномощника си юрк. Анастасова, в писмен отговор излага съображения за основателност на първата касационна жалба. Ответникът - главният архитект на район "Тракия" при община Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваните решения. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед ДК-10-ЮЦР-56 от 17.11.2016 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, издадена на основание чл. 216, ал. 6 (отм.) ЗУТ, с която е отхвърлена жалбата на "Вакуум инженеринг 2010" ООД, "Син" 96" ООД, "Тенев спорт" ООД, " В ЕНД П" ООД, ЕТ "Нолис-Манол Карапетков - Румяна Карапеткова", Д. Колева Дуралийска и ЕТ"Ангел Мавродиев" и е оставено в сила разрешение на строеж 31/10.10.2016 г. на главния архитект на район Тракия при община Пловдив. Разрешението за строеж е за обект: Доизграждане на паркинг в УПИ I - 539.552 за производствена и складова дейност, кв. 4 по плана на ЮИПЗ, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.539.552 по КК на гр. Пловдив, с възложител Интерлинк груп АД. Издадено е на правно основание чл. 148 ЗУТ и въз основа на одобрените проекти съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. С първото обжалвано решение е отменена като незаконосъобразна оспорената заповед на началника на РДНСК ЮЦР. С второто обжалвано решение, постановено в производство по реда на чл. 176 АПК, е допълнен диспозитива на първото, като е отменено и оставеното в сила разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 216, ал. 6 (отм.) ЗУТ, в предвидената писмена форма, но в несъответствие на материалния закон. Обосновава извод за допуснати нарушения на изискванията на чл. 152 ЗУТ, тъй като от органа не е съобразено, че за един общ проект са издадени две РС, едното от които е отменено. Сочи, че не са спазени условията на чл. 62 и чл. 62а ЗУТ, както и чл. 24, ал. 3 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, доколкото с предвиденото с РС строителство на паркинг в пределите на процесното УПИ зелените площи ще бъдат намалени под нормативно установените за зоната и по действащия ПУП, което е недопустимо. Обжалваните решения са валидни, допустими и правилни. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. неоспорените заключения на основна, допълнителна и комплексна съдебно-технически експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в необходимата писмена форма, но без да са изложени контретни факти и правни изводи за съответствието на одобрения инвестиционен проект с ОУП и действащия за територията ПУП. От контролния орган е прието, че жалбата срещу издаденото РС е допустима поради подаването й от заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като са направени изводи, че не се засягат правата им на собственост върху самостоятелни обекти в непроизводствени сгради в УПИ, в който е разрешено строителството, тъй като достъпът до същите и до портала, също тяхна собственост, не се засяга, а правото на преминаване през чужди поземлени имоти е уредено в чл. 192 ЗУТ. По делото е установено, че УПИ I - 539.552 е собственост на настоящия касатор, а процесното РС е издадено по негово искане. Оспорващите го пред началника на РДНСК ЮЦР в развилото се по реда на чл. 216 (отм.) ЗУТ производство са собственици на самостоятелни обекти в сгради, изградени в имота, ведно със съответните ид. части от правото на строеж върху него, като притежават и право на подход на двор с площ от 1010 кв. м. Обоснован е изводът на съда за противоречие на оставеното с оспорената заповед в сила разрешение за строеж с материалния закон. Противно на доводите в касационните жалби, са налице съществени нарушения на одобрените инвестиционни проекти, въз основа на които то е издадено, спрямо нормативно регламентираните изисквания. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж, а според ал. 4 на същата разпоредба всички части на инвестиционните проекти се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите. Съгласно чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за устройство на територията. По делото е установено, че УПИ, в който се предвижда доизграждане на паркинг, предмет на оспореното пред РДНСК разрешение за строеж, се намира в Югоизточна индустриална зона на гр. Пловдив и е с отреждане за производствена и складова дейност по действащия регулационен план от 2011 г. Попада в смесена многофункционална производствена зона. Според одобрения през 2007 г. ОУП на гр. Пловдив за тази зона са предвидени основни устройствени показатели, като за озеленени площи е посочено 30% - 50%. По действащия за имота ПУП са отразени зелени площи от 58,7%. При застрояване на урегулираните имоти на предприятията в територии от разновидност "чисто производствена зона" и "предимно производствена зона" се спазват предвидените в чл. 24 и чл. 25 от Наредба 7/2003 г. нормативи, като и в двете хипотези озеленената площ следва да е от 20 до 40 на сто, а една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност. В случая предвиденото застрояване намалява параметрите за озеленени площи на 17 %, т. е. както под нормативно предвидените, така и и под тези съгласно ОУП и действащия за имота ПУП, което е достатъчно основание да се приеме, че процесното РС е издадено в нарушение на материалния закон. Противно на възраженията в касационните жалби, предназначението на част от сградите в имота за административни и складови дейности не означава отпадане на законовото изискване за съобразяване на разрешеното строителство с предвижданията на действащия ПУП. Настоящият състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а ЗУТ, но това не се отразява на правилността на крайния правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и оставеното с нея в сила РС. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е заключението за неспазване на изискването на чл. 152, ал. 1 ЗУТ, съгласно който разрешението за строеж се издава за целия строеж. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че разрешението за строеж може да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се изпълняват и използват самостоятелно. Следователно, условие за издаване на отделни разрешения за строеж за отделни етапи на строителството е частите на строежите да могат да се изпълняват самостоятелно и да могат да се използват самостоятелно, като тези условия следва да са налице кумулативно. В настоящия случай тази хипотеза е неприложима. Видно от приетите заключения на вещите лица в случая е проектирано изграждането на общ обект, състоящ се от 50 бр. паркоместа в открит паркинг, разположени в два имота: УПИ I и ПИ с идентификатор 56784.539.81, за който обект са издадени две отделни РС. Проектът не може да съществува в самостоятелна организация на паркинг, тъй като представлява доизграждане на съществуващ такъв и за да се извършва паркиране на определените паркоместа за маневра се използва площ, принадлежаща към съседния имот. Отделно от това издаденото по отношение на втория имот строително разрешение е отменено с влязло в сила решение по адм. дело 13773/2017 г. на Върховния административен съд. На следващо място правилно е прието от съда, че с оспорената заповед от административния орган не е съобразено обстоятелството, че с одобрения инвестиционен проект не се осигурява транспортен, а само пешеходен достъп до съществуващите сгради в имота с идентификатори 56784.539.552.4, 56784.539.552.14 и 56784.539.552.6. Последната е ацетиленов цех и в обозначената за нея охранителна зона от 12 м не може да се строи. Безспорно е установено, че част от предвидените паркоместа попадат частично или изцяло в сервитута на ивицата за противопожарен достъп, което е недопустимо. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед и оставеното с нея в сила РС е правилен и обоснован. Ето защо, като ги отменя, съдът постановява решенията си в съответствие с материалния закон, поради което следва бъдат оставени в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция от ответниците "Вакуум инженеринг 2010" ООД, "Син" 96" ООД, "Тенев спорт" ООД, " В ЕНД П" ООД, ЕТ "Нолис-Манол Карапетков - Румяна Карапеткова", Д. Колева Дуралийска и ЕТ"Ангел Мавродиев" за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да им заплати такива в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.04.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Интерлинк Груп" АД, чрез адв. Пенев като процесуален представител, срещу решение 1437/27.06.2019 г. и допълнително решение 1990/05.11.2020 г., двете постановени по адм. дело 3059/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решенията поради нарушение на материалниая закон и необоснованост. Претендира се отмяната им и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед ДК-10-ЮЦР-56 от 17.11.2016 г. на началника на РДНСК - Южен централен район (ЮЦР) за оставяне в сила на разрешение за строеж (РС) 31/10.10.2016 г. на главния архитект на район Тракия при община Пловдив. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮЦР, чрез пълномощника си юрк. Анастасова, в писмен отговор излага съображения за основателност на първата касационна жалба. Ответникът - главният архитект на район "Тракия" при община Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваните решения. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С първото обжалвано решение е отменена като незаконосъобразна оспорената заповед на началника на РДНСК ЮЦР. С второто обжалвано решение, постановено в производство по реда на чл. 176 АПК, е допълнен диспозитива на първото, като е отменено и оставеното в сила разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 216, ал. 6 (отм.) ЗУТ, в предвидената писмена форма, но в несъответствие на материалния закон. Обосновава извод за допуснати нарушения на изискванията на чл. 152 ЗУТ, тъй като от органа не е съобразено, че за един общ проект са издадени две РС, едното от които е отменено. Сочи, че не са спазени условията на чл. 62 и чл. 62а ЗУТ, както и чл. 24, ал. 3 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, доколкото с предвиденото с РС строителство на паркинг в пределите на процесното УПИ зелените площи ще бъдат намалени под нормативно установените за зоната и по действащия ПУП, което е недопустимо. Обжалваните решения са валидни, допустими и правилни. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. неоспорените заключения на основна, допълнителна и комплексна съдебно-технически експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в необходимата писмена форма, но без да са изложени контретни факти и правни изводи за съответствието на одобрения инвестиционен проект с ОУП и действащия за територията ПУП. От контролния орган е прието, че жалбата срещу издаденото РС е допустима поради подаването й от заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като са направени изводи, че не се засягат правата им на собственост върху самостоятелни обекти в непроизводствени сгради в УПИ, в който е разрешено строителството, тъй като достъпът до същите и до портала, също тяхна собственост, не се засяга, а правото на преминаване през чужди поземлени имоти е уредено в чл. 192 ЗУТ. По делото е установено, че УПИ I - 539.552 е собственост на настоящия касатор, а процесното РС е издадено по негово искане. Оспорващите го пред началника на РДНСК ЮЦР в развилото се по реда на чл. 216 (отм.) ЗУТ производство са собственици на самостоятелни обекти в сгради, изградени в имота, ведно със съответните ид. части от правото на строеж върху него, като притежават и право на подход на двор с площ от 1010 кв. м. Обоснован е изводът на съда за противоречие на оставеното с оспорената заповед в сила разрешение за строеж с материалния закон. Противно на доводите в касационните жалби, са налице съществени нарушения на одобрените инвестиционни проекти, въз основа на които то е издадено, спрямо нормативно регламентираните изисквания. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж, а според ал. 4 на същата разпоредба всички части на инвестиционните проекти се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите. Съгласно чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за устройство на територията. По делото е установено, че УПИ, в който се предвижда доизграждане на паркинг, предмет на оспореното пред РДНСК разрешение за строеж, се намира в Югоизточна индустриална зона на гр. Пловдив и е с отреждане за производствена и складова дейност по действащия регулационен план от 2011 г. Попада в смесена многофункционална производствена зона. Според одобрения през 2007 г. ОУП на гр. Пловдив за тази зона са предвидени основни устройствени показатели, като за озеленени площи е посочено 30% - 50%. По действащия за имота ПУП са отразени зелени площи от 58,7%. При застрояване на урегулираните имоти на предприятията в територии от разновидност "чисто производствена зона" и "предимно производствена зона" се спазват предвидените в чл. 24 и чл. 25 от Наредба 7/2003 г. нормативи, като и в двете хипотези озеленената площ следва да е от 20 до 40 на сто, а една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност. В случая предвиденото застрояване намалява параметрите за озеленени площи на 17 %, т. е. както под нормативно предвидените, така и и под тези съгласно ОУП и действащия за имота ПУП, което е достатъчно основание да се приеме, че процесното РС е издадено в нарушение на материалния закон. Противно на възраженията в касационните жалби, предназначението на част от сградите в имота за административни и складови дейности не означава отпадане на законовото изискване за съобразяване на разрешеното строителство с предвижданията на действащия ПУП. Настоящият състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а ЗУТ, но това не се отразява на правилността на крайния правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и оставеното с нея в сила РС. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е заключението за неспазване на изискването на чл. 152, ал. 1 ЗУТ, съгласно който разрешението за строеж се издава за целия строеж. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че разрешението за строеж може да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се изпълняват и използват самостоятелно. Следователно, условие за издаване на отделни разрешения за строеж за отделни етапи на строителството е частите на строежите да могат да се изпълняват самостоятелно и да могат да се използват самостоятелно, като тези условия следва да са налице кумулативно. В настоящия случай тази хипотеза е неприложима. Видно от приетите заключения на вещите лица в случая е проектирано изграждането на общ обект, състоящ се от 50 бр. паркоместа в открит паркинг, разположени в два имота: УПИ I и ПИ с идентификатор 56784.539.81, за който обект са издадени две отделни РС. Проектът не може да съществува в самостоятелна организация на паркинг, тъй като представлява доизграждане на съществуващ такъв и за да се извършва паркиране на определените паркоместа за маневра се използва площ, принадлежаща към съседния имот. Отделно от това издаденото по отношение на втория имот строително разрешение е отменено с влязло в сила решение по адм. дело 13773/2017 г. на Върховния административен съд. На следващо място правилно е прието от съда, че с оспорената заповед от административния орган не е съобразено обстоятелството, че с одобрения инвестиционен проект не се осигурява транспортен, а само пешеходен достъп до съществуващите сгради в имота с идентификатори 56784.539.552.4, 56784.539.552.14 и 56784.539.552.6. Последната е ацетиленов цех и в обозначената за нея охранителна зона от 12 м не може да се строи. Безспорно е установено, че част от предвидените паркоместа попадат частично или изцяло в сервитута на ивицата за противопожарен достъп, което е недопустимо. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед и оставеното с нея в сила РС е правилен и обоснован. Ето защо, като ги отменя, съдът постановява решенията си в съответствие с материалния закон, поради което следва бъдат оставени в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение