Решение № 66 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 455/2010 г.

Решение № 66 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 455/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1052 от 8.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 528 от 23.11.2009 г. по в. гр. дело № 800/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1213 от 31.03.2008 г. по гр. дело № 829/2007 г. на Разложкия районен съд, както и допълнителното решение № 1061 от 1.04.2009 г. по същото дело, с което е отхвърлен иска на Д. Г. Т. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ-Р. правото на наследниците на Г. Н. Т. да си възстановят собствеността върху следните земеделски имоти в землището на [населено място]: 1. нива в м. "С. " от 0.700 дка; 2. нива в м. "Р. " от 1.000 дка, при съседи: Б. К.; 3. нива в м. "Р. "/В. р./ от 2.000 дка, при съседи: Х. Д., П. Х. Д., Н. П. Т., наследници на А. Р. и Т. П. Т.; 4. нива в м. "И. " от 0.500 дка; 5. нива в м. "П. ч. " от 3.000 дка; 6. нива в м. "П. -Ж. " от 1.000 дка; 7. ливада в м"Р. " с площ 2.5 дка, при съседи: Г. М. Т., б., С. Д.; 8. ливада в м. "Ч. " от 1.5 дка, при съседи: В. Г. Т., И. Ч. и И. Ц.; 9. ливада от 1.5 дка в м. "К. "; 10. ливада от 1.5 дка в м. "К. "; 11. ливада с площ 1.5 дка в м. "С. к. ", при съседи: А. А., М. К. и в. и 12. нива в м. "П. ч. " от 3.000 дка, при съседи: И. Л. Р., И. П.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото разрешението на процесуалноправния въпрос относно кръга на писмените доказателства, изброени примерно в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, касаещ предмета на доказването по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, противоречи на решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, които се обхващат от понятието "задължителна практика" по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /решение № 211 от 9.06.2010 г. по гр. дело № 212/2009 г., I г. о. и решение № 223 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 205/2009 г., II г. о./. С жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Преди да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е споделил изводите на първата инстанция, че представената декларация от наследодателя на ищцата/касатор/ от 1931 г. не може безспорно да удостовери правото му на собственост, тъй като липсват граници и съседи на описаните в нея само по площ и местности имоти. Прието е, че по своята същност това доказателство представлява едностранна декларация за установяване само на конкретни факти относно притежаваните имоти. За декларацията, както и за представените пред въззивната инстанция протоколи за заменки на полски имоти на кооператорите, включени в кооперативните блокове на ТКЗС от 23.02.1949 г., 9.04.1956 г., 15.03.1950 г. и от 31.08.1955 г., въззивният съд е приел, че в по-голямата част от тях процесните имоти изобщо не фигурират, а името на наследодателя на ищцата/касатор/ е посочено като съсед на ниви в съответните местности-факт, който по никакъв начин не можел да установи, че е имал имоти в съседство на описаните, при това по площ и размери, така както се претендира с исковата молба. Според въззивния съд, не би могло да се достигне до извод, че наследодателят е бил собственик на имотите към момента на кооперирането и след преценка на представения картен материал, относим към периода 1940-1945 г. от воден синдикат, доколкото не било безспорно установено, че копията, за които се претендира да са извадка от разписния лист на плана на синдиката, действително изхождат от този документ. За пълнота на изложението е добавено, че не са посочени доказателства откога е започнало упражняването на фактическа власт от праводателя на ищцата/касатор/ по отношение на процесните имоти, вкл., дали това владение е било явно, трайно и спокойно, за да се прецени дали към 1957-1958 г. е било възможно придобиването по давност. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че жалбата срещу въззивното решение е основателна поради следните съображения: По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване са постановени множество решения на тричленни състави на гражданската колегия на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, които се обхващат от понятието "задължителна практика" по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С тях най-общо се приема, че принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС, към патримониума на определено лице се доказва съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ освен чрез документи, пряко удостоверяващи факта на придобиване посредством определен способ в предвидената форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/, така и чрез съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото собственост върху имота, извършени преди образуването на ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в стопанството и са съставени именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/, които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост. Втората група доказателства не съдържат данни и не удостоверяват по категоричен начин придобивния способ, посредством който наследодателят е станал собственик, но доколкото в закона изрично е предвидено, че удостоверяват принадлежността на правото на собственост към релевантния момент, без да е необходимо да се представят и други доказателства за този факт, практиката на ВКС последователно приема, че установяването на придобивното основание в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не е предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността. Настоящият състав на ВКС, II г. о. намира тълкуването на закона, дадено с решение № 223 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 205/2009 г. на ВКС, II г. о. и решение № 211 от 9.06.2010 г. по гр. дело № 212/2009 г. на ВКС, I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, за правилно. С оглед на това, следва да се приеме, че представеният с исковата молба емлячен регистър /данъчен картон/, партиден №, стр. 273, попълнен през 1931 г. от надлежния държавен орган въз основа на подадена към онзи момент декларация за притежаваните от Г. Н. Т. непокрити недвижими имоти в землището на [населено място], съставлява годно доказателствено средство за установяване принадлежността на правото на собственост към имуществото на наследодателя на ищцата/касатор/ съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Към категорията на "други писмени документи" по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ принадлежат и представените с въззивната жалба копия от кадастрална карта на Воден синдикат "Е. т. "- гр. Р. от 1940-1945 г., кадастрален лист № 29, № 30, № 31 и № 34, както и страници от разписния лист (регистъра) на собствениците към тях. Изготвянето на план на земята, включена в района на съответния воден синдикат и списък на собствениците към него са били предвидени в Закона за водните синдикати /ДВ, бр. 165 от 22.10.1920 г./ като задължително условие за учредяването му. Макар и надлежно завереното извлечение от данъчния картон /емлячен регистър/ да е достатъчно, за да бъде уважена претенцията по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, споменатите скици от кадастралната карта на Воден синдикат "Е. т. "-гр. Р. и разписните листове от регистъра към нея, както и протоколите за извършени замени, извършени от комисията по З. (отм.) в землището на [населено място] за периода от 1949 до 1956 г. съставляват доказателства, от които се установяват съседите на част от имотите, предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ /срвн., стр. стр. 14, 16 и 17 от протокола за заменки от 31.08.1955 г. на л. л. 158, 171, 173 и 174 от гр. дело № 162/2008 г. на Б./. По изложените съображения, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.