Решение № 345 от 4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1634/2011 г.

ВКСIII наказателно отделение04.08.2011 г.докладчик Севдалин Мавров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 71 от 16.03.11 г., постановена по ВНОХД № 644/11 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 345 от 4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1634/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Н.. Атакува се въззивна присъда № 71 от 16.03.11 г., постановена по ВНОХД № 644/11 г. по описа на Софийски градски съд. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Подсъдимият в своя защита иска да бъде оправдан. Прокурорът пледира, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, постановявайки присъдата си. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 16.11.10 г., постановена по НОХД № 6612/09 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Н. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 НПК. С атакуваната въззивна присъда горната е отменена. Н. е признат за виновен в това, че на 01.03.09 г., в 01.40 часа в гр. София е управлявал МПС - л. а. м. "Фолксваген" с ДК № С 9572 КР, с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.83 промила, установено по надлежен ред, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода и на осн. чл. 343г НК е лишен от правоуправление за срок от ЕДНА година със зачитане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, като е определил изпитателен срок от три години. Като съществено процесуално нарушение от страна на защитата се изтъква процесуалната позиция на обвинителната власт при разглеждане на делото пред СРС и СГС - районният прокурор не е поддържал обвинението, а градският - протеста. Към момента на разглеждане на делото пред предходните инстанции е действал закона в редакцията му след изменението му с ДВ, бр. 32/10 г., при която е изоставено изискването за "съответност" на протеста с изразената в хода на съдебните прения позиция на прокурора по внесеното в съда с обвинителен акт обвинение. Ето защо, доводът е неоснователен. Настоящият състав на ВКС би се съгласил с доводите на защитата, че само на базата на направения тест за алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия с техническото средство "Алкомер -931", с фабр. № 0251622, не може да се реализира наказателната му отговорност по повдигнатото му обвинение, поради несъответствие в часа на регистрация на проверката с него и отразения по АУАН № А 4677/01.03.09 г. /бланков № 062515/, което е внесло съмнения в коректността на задълженията на служителите по контрола на движението. От друга страна, обаче, управлението на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол, не се установява само чрез посоченото техническо средство. В тази насока са незаинтересованите показания на свидетелите П. П. и И. П. - служители на ОСОД - СДВР, спрели водача, поради неправомерния начин на движение с навлизане в съседни ленти. Те свидетелстват, че Н. е миришел на алкохол. Това ги е мотивирало да го отведат до КПП - Враждебна и да поискат съдействието на колегата си С., който проверил подсъдимия с техническо средство. Съставен е АУАН, в който са били отразени часа на проверката и концентрацията на алкохол, установена по технически ред. Издаден е талон за медицинска изследване, надлежно връчен на водача. Свидетелите П. и П. са откарали Н. в Първа градска болница - I МБАЛ за кръвна проба, която е била отказана от водача, видно от талона /л. 6 д. п./ и протокола за медицинско изследване /л. 8 д. п./. По този начин, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да му бъде проверено точното съдържание на алкохол в кръвта. Именно поради несъвършенствата на техническите средства във връзка с тяхната настройка или възможност за внезапна повреда, се е наложило законовото задължение да се извършва медицинско изследване за точното съдържание на алкохол в кръвта. Настоящата инстанция намира, че: чрез свидетелските показания на П., П. С.; резултата от проверката с техническото средство с отразена последователност на записа и номер на клетката /283/; съдържанието на АУАН; датата за проверка на техническата му годност и отказа да се даде кръв за изследване, е преодолян, в конкретния казус, техническия проблем с отразения в апарата и по дневника за отразяване на резултатите час на изследването с техническо средство. В този смисъл, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на Н. по чл. 343б, ал. 1 НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Цитирани разпоредби

2