Решение № 4294 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13787/2017 г.

Решение № 4294 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13787/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

"К. С. - З." ООД обжалва Решение № 172/26.10.2017 г. на Административен съд - К. по адм. дело № 348/2016 г., с което 1) е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-02-ЮЗР-278/01.07.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район за премахване на строеж "въздушни кабелни мрежи" като незаконен в частта от строежа, индивидуализираната по разположение със съдебния акт, 2) прекратено е съдебното производство по жалбата в останалата й част поради липсата на правен интерес от оспорване и 3) дружеството е осъдено да заплати на администрацията съдебните разноски.

С молба на касатора, депозирана пред настоящата инстанция от процесуалния му представител адв. Е. В. на 06.03.2018 г., е заявено оттегляне на оспорването на индивидуалния административен акт.

Ответникът е на становище за дължимостта от прекратяване на производството по делото с оглед на постъпилата молба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че молбата за оттегляне отговаря на изискванията на чл. 155, ал. 1 АПК и следва да бъде уважена.

1. Атакуваното решение е недопустимо (касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК) в частите му, с които съдът се е произнесъл съответно по основателността и допустимостта на жалбата срещу заповедта, поради осъществен след постановяването му юридически факт.

Пълномощникът на дружеството, подал от негово име молбата за оттегляне на оспорването на административния акт, е снабден с изрична представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Волеизявлението за оттегляне е възможно да бъде направено при всяко положение на делото, вкл. и в касационното производство - арг. чл. 155, ал. 1 АПК, а десезирането на съда от разглеждането на спора е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство по чл. 159, т. 8, предл. 1 вр. чл. 228 АПК.

Затова първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в посочените по-горе части, а делото - прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК.

2. Касационната жалба в частта за присъдените с решението разноски е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му - арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като в случая молбата е инкорпорирана в касационната жалба и първостепенният съд не се е произнесъл по нея, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането - изпратено по подсъдност на АС - К. на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

Прекратяването на делото като последица от обезсилването на решението не препятства произнасянето по разноските. Разрешението на въпроса относно присъждането им при оттегляне на оспорването се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение