Решение № 10854 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) към Министерство на икономиката (МИ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., представляван от Н. Спасова служител с юридическа правоспособност, назначен на длъжност "старши експерт" в отдел "Изпълнение на проекти" в ГД "ЕФК" в МИ, срещу решение 3480 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело 10693/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на "АКВАРИУС ЕН ДИ" ООД, е отменено негово Решение РД-16-949/06.10.2020 г., в частта, в която е отказано верифицирането на разходи в размер на 102 433,47 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-1.005-0139-C01. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, е формулирано искане за отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба и потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт в атакуваната част като съответстващ на всички основания за законосъобразност. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правилност на обективираните в атакувания административен акт фактически констатации и мотивираност на формулираните правни изводи. Излага съображения, че противно на възприетото от първостепенния съд, атакуваното волеизявление съдържа изискуемите от закона реквизити, чието съдържание се допълва и от приложеното по делото уведомително писмо, останало само бланкетно анализирано от решаващия състав на съда. Сочи, че изложените фактически обстоятелства, ведно с конкретно посоченото правно основание недвусмислено индикират изявената воля за квалифициране на част от заявените разходи като недопустими и причината за това. Намира, че понятието за "допустимост" на разходите на съответните етапи от процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) има различно цифрово изражение. Така при сключването на административния договор допустимите разходи са приравнени на включените в бюджетните редове в т. 6 "Бюджет" средства, а на етап изпълнение се отчитат и други обстоятелства, влияещи на тези параметри, едно от които е наличието на основание за определяне на финансова корекция, какъвто е и случаят, предвид издаването на Решение РД-16-145/14.02.2020 г. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на делото по същество с отхвърляне на подадената първоинстанционна жалба. Ответникът "АКВАРИУС ЕН ДИ" ООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище в гр. София и адрес на управление район Оборище, [адрес], представлявано от управителя Н. Дойчинов, в писмен отговор, подаден чрез адв. А. Бузалов от САК, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на сторените в касационното производство деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на "АКВАРИУС ЕН ДИ" ООД, гр. София, е отменено Решение РД-16-949/06.10.2020 г. на главния директор на ГД "ЕФК" към МИ и ръководител на УО (РУО) на ОПИК 2014-2020 г., в частта, в която е отказано верифицирането на разходи в размер на 102 433,47 лева по АДПБФП BG16RFOP002-1.005-0139-C01. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "АКВАРИУС ЕН ДИ" ООД, гр. София, е бенефициер по сключен с МИ АДПБФП BG16RFOP002-1.005- 0139-С01, по процедура за предоставяне на БФП чрез подбор BG16RFOP002-1.005 "Разработване на продуктови и производствени иновации", приоритетна ос 1 "Технологично развитие и иновации", Специфична цел 1.1. "Технологично развитие и иновации" по ОПИК 2014 - 2020 г., за изпълнение на проект BG16RFOP002-1.005-0139 "Създаване на методология за изчисляване на биологични пречиствателни станции за отпадъчни води, базирани на технология с носители на биомаса и разработване на компютърна програма за функционално оразмеряване на този тип пречиствателни станции". Видно от чл. 2.1. от договора, предоставената финансова подкрепа е в максимален размер до 274 168,49 лева, с % на интензитета, както е посочено в т. 5 "Бюджет" от Приложение I. Съгласно чл. 2.2. проектът е на стойност 356 173, 32 лева. Във връзка с представен от бенефициера на 18.06.2020 г. финален отчет и искане за плащане за периода 01.10.2019 г. - 20.04.2020 г. са извършени две административни проверки, както следва: на 26.11.2019 г. и на 26.06.2020 г. Резултатите от посещенията са обективирани в два формуляра от посочените дати, като полетата им, позволяващи отправяне на препоръки, са оставени празни от контролните органи. Установено е, че дейностите се изпълняват в съответствие с поставените изисквания. На 10.09.2020 г. и на основание чл. 63, ал. 2 ЗУСЕСИФ РУО на ОПИК, чрез кореспонденция BG16RFOP002-1.005-0139-C01-M061 по ИСУН 2020, е уведомил бенефициера за становището си досежно допустимостта на заявените за верифициране средства, като му е предоставил срок за депозиране на възражения по наведените констатации. С кореспонденция BG16RFOP002-1.005-0139-C01-M062 от 24.09.2020 г. бенефициерът е изразил своето несъгласие с вменените несъответствия, като е обосновал защитна теза за надлежно изпълнение на всички предвидени дейности, в пълно съответствие със заложените цели и параметри на тяхното извършване, дори в условията на пандемията от COVID-19, разпростираща своето действие и на територията на Република България. На 06.10.2020 г. е издадено писмо изх. 26-А-469/06.10.2020 г. на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., адресирано до бенефициера и съдържащо уведомление, че не се верифицират отчетените с финалния отчет разходи в размер на 128 222.64 лева, от които 98 978,00 лева БФП и 29 243,65 лева собствено финансиране, както и разходи в размер на 4 421,05 лева, от които 3 454,48 лева БФП. В текста на описаното писмо изрично е посочено, че причините за недопустимостта на разходите са подробно изложени в решение на РУО, представляващо приложение към писмото. С атакуваното пред първостепенния съд Решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. с РД-16-949/06.10.2020 г. на основание чл. 9, ал. 5 изр. 2-ро, чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, вр. чл. 63 ЗУСЕСИФ, чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (приет с ПМС 447 от 23.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 108 от 2014 г., посл. изм. ДВ, бр. 42 от 2019 г.), чл. 32, вр. чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (приета с ПМС 243/20.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 76 от 2016 г., посл, доп., 35 от 2019 г.), чл. 61, вр. чл. 18а АПК, т. 1 от Решение 574 на Министерския съвет от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, Заповед РД-16-635/30.07.2020 г. на министъра на икономиката, е отказано верифициране на разходи в размер на 102 433, 47 лева по АДПБФП BG16RFOP002-1.005-0139-C01, разпределени, както следва: за бенефициера "АКВАРИУС ЕН ДИ" ООД, гр. София, разходи в размер на 108 103.42 лева, от които БФП - в размер на 86 482, 46 лева, и за партньора "Сдружение за научноизследователска и развойна дейност" - разходи в размер на 24 540, 27 лева, от които БФП - 15 951, 01 лева. Като фактическо основание за издаването на описаното решение е посочено, че в резултат на извършена проверка на пакет отчетни документи 3, съдържащ финален технически отчет, финансов отчет и искане за окончателно плащане, от дата 18.06.2020 г., за периода 01.10.2019 г. - 20.04.2020 г. по АДПБФП е установено, че бенефициерът отчита разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал - изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация за бенефициент и партньор, в общ размер на 244 853, 69 лева за целия проект, отчетени с два отчета - междинен и финален. След извършена проверка на представения финален финансов отчет РУО е установил, че сумата на общо допустимите разходи по проекта възлиза на 292 943, 69 лева и разходите за възнаграждения надвишават 70% от общо допустимите разходи по проекта, което е в противоречие с изискването по т. 14.2 "Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-1.005 "Разработване на продуктови и производствени иновации". Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената процедура, но при нарушаване на императивното изискване на закона за надлежно мотивиране на административния акт, с конкретно посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспорения акт в атакуваната му част. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложените от първоинстанционния съд решаващи мотиви, обуславящи конкретния резултат на осъществената правораздавателна дейност, спорът пред касационната инстанция се концентрира върху въпроса кореспондира ли съдържанието на атакуваното волеизявление на нормативно дължимото, отрицателният отговор на който предпоставя извод за неговата неправомерност, респ. правилност на съдебната преценка на АССГ за порок във законоустановената форма на акта. Както първостепенният съд правилно е посочил, изискването за мотивираност на административния акт е условие за неговата законосъобразност и гаранция за ефективното упражняване правото на защита на засегнатите субекти от породените с постановяването му правни последици. Единствено волеизявлението, подкрепено с изложение на относимите с оглед упражняване на съответното властническо правомощие фактически обстоятелства и с посочване на съответната относима правна квалификация, е годно да бъде предмет на съдебен контрол по реда на Дял Трети АПК на всички основания за законосъобразност, визирани в чл. 146, т. 1 5 АПК. Константна е съдебната практика на Върховния административен съд, че съдът не може да предполага какви са били съображенията на издателя на акта, а единствено преценява дали по този начин упражнената дискреционна власт на органа е в съответствие с изискванията на закона. За да е налице обаче възможност на съда да изпълни това си задължение е необходимо в акта да са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му, както и да е проследена тяхната взаимовръзка и съотнасяне. Без съответна фактическа и правна обосновка е невъзможна идентификация на хипотезата, която органът припознава като правопораждаща упражненото правомощие. В случая АССГ неправилно е приел, че в оспорения акт липсва подобно изложение. Противно на приетото от първостепенния съд, в случая посочената правна квалификация представлява годно по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК основание за упражняване на процесното властническо правомощие, респ. фактическите основания, на които РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. се е позовал са достатъчен индикатор за волята му. Административният орган е сезиран с искане за окончателно плащане, което предпоставя неговото произнасяне по въпроса относно верификацията на заявените разходи. Последното е вярно, т.к. според предписанието на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ междинните и окончателните плащания се извършват едва след верифициране с цел потвърждаване на допустимостта на извършените разходи. Следователно процесният акт, с който РУО е отговорил на заявеното искане, има характер на определящо размера на съответните разходи, които се признават за допустими и подлежат на възстановяване, властническо волеизявление. Именно в контекста на преценката за допустимостта на съответните разходи, извършвана на всички основания, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, органът е приел, че същите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 категории разходи, аргументирайки наличие на основание за отказ от верификация поради недопустимост по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Като изричен текст от документите, приети на основание чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, на който не съответстват разходите, РУО изрично е посочил т. 14.2. от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-1.005 "Разработване на продуктови и производствени иновации" (Условията/Условията за кандидатстване), който отрича допустимостта на разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация, над 70% от общо допустимите разходи по проекта. Безспорно която и да е от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ би могла да представлява годно правно основание за постановяване на отказ от верификация. Спецификата на юридическия факт, от който възниква правото на органа да не верифицира разходите поради недопустимост по т. 2, изисква да е посочена и разпоредба/и от съответния/ите документ/и, приети по реда на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. С цитирането на т. 14.2. от Условията органът е спазил и това изискване, което прави несподелим изводът на първостепенния съд в обратната насока. Ясно изразена от правна страна е преследваната от административния орган цел, а именно да се квалифицират като недопустими средствата, надвишаващи съответния размер, предвиден в Условията. Актът е мотивиран и от фактическа страна, доколкото в съдържанието му са описани обстоятелствата, послужили като основание за постановяването на описания отказ от верификация. Посочено е, че в резултат на депозиран от бенефициера пакет отчетни документи (с цитиран 3), съдържащ финален технически отчет, финансов отчет и искане за окончателно плащане от дата 18.06.2020 г., за периода 01.10.2019 г. 20.04.2020 г., е извършена проверка, която е установила, че бенефициерът е отчел разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация за бенефициер и партньор в общ размер 244 853, 69 лева за целия проект, отчетени с междинен и финален отчет, при сума на общо допустимите разходи по проекта, възлизаща на 292 943, 69 лева, което е над прага от 70%, визиран в т. 14.2. от Условията. Така изложените фактически обстоятелства са ясна индиция за волята на административния орган. Недвусмислено е, че същият въз основа на данни за размера на заявените за възстановяване разходи, съдържащи се в представените към искането за плащане отчетни документи, и при съпоставянето им с общия размер на допустимите, според него, разходи по проекта, е стигнал до извод за несъответствие с изискването на т. 14.2. Условията. Дали цитираните в акта размери, релевантни за преценката за допустимост на процесните разходи, а именно тези на заявените за верификация разходи и тези, представляващи "общо допустимите разходи по проекта", са правилно посочени от РУО, е въпрос по същество, който подлежи на самостоятелно установяване в съдебния процес по оспорване, доказателства в чиято насока са били ангажирани, вкл. и е била назначена съдебно-счетоводна експертиза именно по тези въпроси. Последните обаче имат отношение не към външните белези на постановения административен акт, а към правилността на фактическите констатации, обективирани в неговото съдържание, което е въпрос по материалната му законосъобразност.