Решение № 12240 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2009 г.

Решение № 12240 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Мастра БГ" АД, гр. Дупница, представлявано от изпълнителният директор Димитър Станков Димитров против Решение от 2.02.2009 г., постановено по адм. дело № 05284/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1000592/21.07.2006 г., издаден от ръководител на екип в ТД на НАП гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 2144/30.10.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период 01.11.2002 г. - 31.01.2006 г. на дружеството са определени задължения по ЗДДС и за периода 30.04.2002 г. - 31.12.2005 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22943,79 лв. по доставки от "Мастра" АД и ЕТ "Антоанета Маринова - Аполония" и са били определени задължения по ЗОДФЛ и ЗКПО като е увеличен финансовия резултат за 2004 г. в размер на 24000 лв. и за 2005 г. в размер на 44232,90 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което данъчните актове да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез процесуалният си представител и в приложени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното Решение съставът на Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Мастра БГ" АД, гр. Дупница против РА № 1000592/21.07.2006 г., издаден от ръководител на екип в ТД на НАП гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 2144/30.10.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период 01.11.2002 г. - 31.01.2006 г. на дружеството са определени задължения по ЗДДС и за периода 30.04.2002 г. - 31.12.2005 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22943,79 лв. по доставки от "Мастра" АД и ЕТ "Антоанета Маринова - Аполония" и са били определени задължения по ЗОДФЛ и ЗКПО като е увеличен финансовия резултат за 2004 г. в размер на 24000 лв. и за 2005 г. в размер на 44232,90 лв. Видно от наличната по преписката документация, относно непризнатите от ревизиращите органи разходи за услуги, извършени от "Трига" ООД, в хода на данъчната ревизия е констатирано, че за процесния данъчен период дружеството -жалбоподател е отчело по сметка 601.19 "Други услуги" сумата 19900 лв. по 4 броя опростени фактури, издадени от "Трига" ООД с предмет на доставка - лазерно кроене на шаблони и метални детайли по зададени проекти, лазерна обработка на метални детайли. В хода на данъчната ревизия, съконтрахента на касатора, не е представил доказателства за наличие на кадрова и ресурсна обезпеченост за извършване на услугите, както и за отразяване на издадените фактури в счетоводството и в годишната му данъчна декларация. При така установената фактическа обстановка ревизиращият екип е формирал извода, че представените фактури не можели да се третират като разходооправдателни документи, тъй като не е доказано реалното извършване на спорните услуги. Предвид изложеното не можело да се приеме, че за дружеството е налице основание за отчитане на счетоводен разход, тъй като жалбоподателят не е доказал необходимостта от извършване на тези разходи, респективно получаването на приходи срещу тях в съответствие с принципа за съпоставимост на приходите и разходите, посочен в чл. 23. ал. 10, т. 3 от ЗКПО. С оглед изложеното и на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО финансовия резултат на жалбоподателя е преобразуван в посока на увеличение със сумата от 19900 лв. Жалбоподателят възразява на така извършената корекция, като се позовава на документи, предоставени му от "Трига" ООД, които според него доказвали реалността на доставка по фактури: № 401/28.12.2002 г., № 404/30.12.2002 г., № 405/30.12.2002 г. и № 407/30.12.2002 г. Тези доказателства, на които се позовава задълженото лице. за да докаже документалната обоснованост на извършените разходи, са заверени копия на процесиите фактури и приемо-предавателен протокол от 30.12.2002 г. за предаване на "шаблони и метални детайли" на стойност 19 900 лв. Съдът, след като е обсъдил събраните в хода на ревизията и допълнително представените доказателства е направил извод, че задълженото лице не е доказало направен разход в размер на 19 900лв., който е следвало да се отчете като текущ през м. 12.2002 г. Обсъден е приемо - предавателен протокол от 30.12.2002 г. съобразно останалите доказателства, направен е извода, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че в деня на получаване на спорните шаблони и метални детайли - 30.12.2002 г., последните са вложени при извършена профилактика на машините. Следва да се отбележи, дори това да бе действително извършено, то счетоводното отчитане на осъществените стопански операции не би се отразило по начина, отразен в счетоводството на дружеството. Вместо това неправилно и в нарушение разпоредбите на счетоводното законодателство общата сума по цитираните фактури е отразена като текущ разход в намаление на финансовия резултат за отчетния период - 2002 г. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и недоказана в тази част, поради което следва да бъде оставена без уважение. Относно разходите по фактури, издадени от ЕТ "Н. Николова-Ина - Иван Кирилов" е видно, че за 2002 г. жалбоподателят е отчел като разход по счетоводна сметка 601.19 "Други услуги" и сумата от 24500 лв. по фактура № 83/20.12.2002 г., издадена от ЕТ "Николина Николова - Ина" с предмет на доставка - компютърни и интернет услуги. Обсъден е представеният договор за доставка на услуги, сключен на 01.07.2002 г., съгласно който ЕТ "Николина Николова-Ина - Иван Кирилов" се задължава да осигури на "Ловран БГ" ООД (с правоприемник "Мастра БГ" АД) интернет достъп, ползване на компютърните системи на изпълнителя и разработка на уеб-страници. Съгласно дадените писмени обяснения от едноличния собственик - Иван Борисов Кирилов, услугата се изразявала в предоставянето на компютърна зала единствено за нуждите на служителите на "Ловран БГ" ООД. Компютърната зала била оборудвана с 4 компютърни конфигурации с достъп до интернет. Не са ангажирани доказателства за разработването на уеб-страници. Приложен е договор за интернет услуга от 01.01.2002 г., сключен между ЕТ "Йордан Михайлов Ико ЕН - Димитър Михайлов" в качеството на доставчик и ЕТ "Николина Николова - Ина - Иван Кирилов" в качеството му на потребител. Съгласно цитирания договор доставчикът предоставя на потребителя достъп до интернет срещу заплащане на цена в размер на левовата равностойност на 15 (петнадесет) щатски долара за календарен месец, която е значително по - висока от цената по процесните фактури. Правилен е извода, че при така установената фактическа обстановка не може да се установи дали спорната услуга, предоставена в компютърен клуб на адрес: гр. Дупница, ул. "Николаевска" № 26, различен от адреса на управление на жалбоподателя: гр. Дупница, ул. "Драгой Болярин" № 2 е използвана за задоволяване на лични потребности на служителите в извънработно време. Тъй като не са предоставени доказателства за действително предоставеният брой на часовете за достъп до интернет на "Ловран БГ" ООД, а посочената в договора цена многократно надвишава обичайната цена на такива услуги, правилно е прието, че е налице сделка, сключена с цел отклонение от данъчно облагане. Предвид изложеното, правилни са изводите, с които на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат със сумата от 24500 лв. по процесната фактура. Не е била оборена по пътя на пълното насрещно доказване и закрепената в ревизионния акт фактическа констатация, че не е обоснована необходимостта и предназначението на спорния разход, като присъщ за дейността на жалбоподателя, доколкото предоставянето на услугата за достъп до интернет е извършено в компютърен клуб, а не в обект на задълженото лице. Относно разходите по фактура, издадена от ЕТ "Асен Грозданов - ХАГ Техник", на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО органът по приходите е преобразувал финансовия резултат на жалбоподателя със сумата от 5000 лв. с предмет на доставка по фактурата - ремонт на шевни машини, отдадени под наем от жалбоподателя. В хода на ревизията е установено, че лицето Асен Христов Грозданов се намира в трудови правоотношения с жалбоподателя - от 01.12.2003 г. изпълнява длъжността Началник отдел "Техническа служба". При извършената насрещна проверка на доставчика е констатирано, че едноличният търговец не е представил приемо - предавателни протоколи, количествено - стойностни сметки, доказателства за вложени материали и резервни части. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 232 от ЗЗД, че обичайната поддръжка на наетите активи е за сметка на наемателя, органът по приходите е формирал извода, че: "... липсва предмет и основание за сключване на договор", а сключеният договор за ремонт на машини е нищожен. С оглед изложеното е приел, че осчетоводените разходи за ремонт нямат доказателствена сила, а дружеството неправомерно е намалило финансовия си резултат преди данъчно облагане. Съдът е съобразил приложените по преписката доказателства и е приел, че не са налице данни дори за броя на машините, за които се твърди, че е извършван ремонт от лицето в качеството му на ЕТ, както и в какво точно се изразява самият ремонт, не са представени доказателства за материалите, които се вложени в ремонта и калкулацията на положения във връзка с него труд. Освен това, въпросните машини не се ползват от жалбоподателя, а са отдадени под наем, съгласно договор на "Марена" АД. Последното в качеството си на наемател, който ползва веща, поема разходите и за обичайната поддръжка на тази вещ. За данъчен период 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г. жалбоподателят е отчел като разход по счетоводна сметка 601.19 "Други услуги" сумата от 42500 лв. по опростени фактури № 143/30.10.2002 г. и № 154/18.12.2002 г., издадени от ЕТ "Христо Грозданов - Хаг" с предмет на доставка - ремонт на електрическа инсталация и ремонт на В и К инсталация. Представен е сключен на 01.01.2002 г. договор за ремонт на В и К и електрическа инсталация, собственост на жалбоподателя, с цел оптимизиране разходите на вода и електрическа енергия. Съгласно дадените писмени обяснения от доставчика изпълнението на договора се изразявало в: "... ремонт на аварирал водопровод, застрашаващ да залее складови помещения и да нанесе големи щети", и цялостен демонтаж и монтаж на вътрешната електрическа инфраструктура с цел намаляване на повредите и оптимизиране на разходите за ел. енергия. Констатирано е, че в хода на насрещната проверка не са представени приемо - предавателни протоколи, количествено - стойностни сметки, доказателства за вложени материали и калкулиран труд. Предвид изложеното е прието, че неоснователно задълженото лице е намалило финансовия си резултат за 2002 г. със сумата от 42500 лв., тъй като финансовата операция е необоснована документално и неправилно отчетена като текущ разход. Не се спори, че предмет на доставка по спорните фактури са цялостен ремонт на В и К инсталацията, във връзка с аварирал водопровод, както и демонтаж и монтаж на вътрешната електрическа инсталация, целящи оптимизиране на разходите за електрическа енергия. Същите не представляват дребни поправки на отдадените под наем активи, които обикновено са за сметка на наемателя. От друга страна, в случая е налице извършен основен ремонт на цитираните дълготрайни активи, който е довел до увеличаване на тяхната стойност чрез повишаване на първоначалната им ефективност и полезния срок на използването им. Предвид изложеното сумите по процесните фактури е следвало да бъдат осчетоводени като отделен амортизируем дълготраен актив в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни стандарти, а не като текущ разход. За отчетната 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО органът по приходите е преобразувал в посока увеличение финансовия резултат на задълженото лице със сумата от 17198,91 лв., отразена по сметка 601.12 "Счетоводни услуги". Основание за отчетения разход е инвойс № 00291/19.12.2002 г., издаден от фирма "Карис ко" с предмет на доставка - такса за професионални услуги във връзка с облагане с данъци. Услугата била извършена въз основа на сключен договор, копие от който е било предоставено с обяснението. В последствие, на 09.06.2006 г. главният счетоводител на "Мастра БГ" АД, в писмено обяснение е пояснил, че за цитираната услуга няма сключен договор, поради което такъв не можел да бъде предоставен. Не са депозирани доказателства за осъществяването на услугата и за заплащането на цената по договора. При така установената фактическа обстановка органът по приходите е преценил, че осчетоводеният разход в размер на левовата равностойност на 9000 щ. д. е свързан с бъдещата дейност на дружеството с потенциални клиенти през следващи отчетни периоди. Предвид изложеното е приел, че дори да е извършен такъв разход, то той не се отнася за текущия период и е следвало да бъде разсрочен като разходи за бъдещи периоди. Правилни са изводите на Съда, че жалбоподателят не е доказал документално извършването на разход през ревизирания период 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г., който в съответствие с принципите за документална обоснованост и съпоставимост на приходите и разходите, залегнали в чл. 23, ал. 10, т. 1 и т. 3 от ЗКПО е довел до получаване на икономическа изгода през същия отчетен период. На основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО органът по приходите е извършил корекция на декларирания от задълженото лице финансов резултат със сумата от 23333,34 лв., отразена по счетоводна сметка 601.19 "Други услуги". Основание за осчетоводения разход е фактура № 2594/30.08.2002 г., издадена от "Марена" АД за доставка на апаратура за видеонаблюдение. При така установената фактическа обстановка ревизиращият екип е преценил, че дружеството в нарушение на приложимите счетоводни стандарти е отчело като текущ разход за периода придобит дълготраен материален актив - апаратура за видеонаблюдение. На цитираното по-горе правно основание с разликата над полагащата се данъчна амортизация за периода органът по приходите е увеличил финансовия резултат на задълженото лице със сумата от 2333, 34лв. Необоснован е доводът в касационната жалба, че очакването за получаване на икономическа изгода от използването на един актив, е условие за отчитането на последния като дълготраен материален актив, а в противния случай следва да бъде отразен счетоводен разход. Това твърдение е в противоречие с основния принцип за съпоставимост на приходите и разходите, според който за данъчни цели разходът се признава за периода, през който е възникнал приходът, свързан със съответната сделка. Следователно, ако от спорния актив не се очаква придобиването на икономическа изгода, това само по себе си не е основание за отчитане на разход, с който предприятието да намали счетоводния си финансов резултат преди данъчно преобразуване. С оглед горното и доколкото спорният актив отговаря на условията за признаване на ДМА, съгласно НСС 4, дружеството неправилно е отчело сумата по процесната фактура като текущ разход за дейността. За отчетната 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО органът по приходите е преобразувал в посока увеличение финансовия резултат на задълженото лице със сумата по фактура № 2595/30.08.2002 г., издадена от "Марена" АД с предмет на доставка - хидроизолация на покрив. Съгласно договор от 01.04.2002 г. и анекс към него от 15.04.2002 г. спорната услуга е извършена от ЕТ "Парамона", гр. Благоевград на "Марена" АД. Изпълнителят - ЕТ "Парамона" е изпълнил покривни хидроизолации на производствен корпус и столова с кухня на обект на възложител - "Марена" АД. За приемане на извършената работа са съставени протоколи - акт обр. 19 от 18.04.2002 г. Установено е в хода на ревизията и не се оспорва, че на основание апортна вноска на недвижими имоти и движими вещи в капитала на "Ловран БГ" ООД (респ. "Мастра БГ" АД) от 01.07.2002 г. процесиите сгради стават собственост на жалбоподателя. Предвид изложеното ревизиращият екип стига до извода, че без да има правно основание "Марена" АД префактурира на жалбоподателя този ремонт, който неправилно е осчетоводен като текущ разход за дейността по счетоводна сметка 601.19 "Други услуги". В ревизионния доклад е констатирано, че заключението на съдебно-оценителната експертиза на направената непарична вноска е от 18.06.2002 г., като в експертизата е констатирано, че сградите са в много добро състояние, в т. ч. и покривната конструкция. Предвид изложеното, правилен е изводът на Съда, че извършените хидроизолационни работи са включени в стойността на апортираните недвижими имоти, респективно са намерили отражение в приетата от него оценка. В тази връзка неотносими към спора са възраженията на касатора, че в случая се касае за направен текущ ремонт, а не за извършено подобрение на актива. Дори спорната услуга да представлява текущ ремонт, то разходът е извършен от "Марена" АД и е отразен в неговото счетоводство, поради което няма основание за повторното му осчетоводяване като разход от страна на жалбоподателя. При положение, че ремонтираните недвижими имоти са апортирани в капитала на дружеството на жалбоподателя, то резултатът от извършените строителни работи не би могъл да бъде отделен от собствеността върху процесните сгради и прехвърлен с издаването на фактура за извършена услуга от "Марена" АД. На основание чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО органът по приходите е преобразувал финансовия резултат на жалбоподателя със сумата от 6000 лв. за 2002 г. и 13000 лв. за 2003 г., отразена в 12 броя данъчни фактури, издадени от "Мастра" АД на жалбоподателя с предмет на доставка - "общоуправленско обслужване". В преписката се съдържа депозираното писмено обяснение от управителя на "Мастра" АД, в което относно фактурираните общоуправленски разходи е заявено, че жалбоподателят не разполагал с "трудов ресурс за мениджиране и управление" на собственото си дружество, поради което доставчикът извършвал тази "услуга". Не е представен договор и доказателства за изпълнението му. При така установената фактическа обстановка органът по приходите е преценил, че с отчетените разходи за общоуправленско обслужване жалбоподателят неправомерно е намалил финансовия си резултат преди данъчно преобразуване, тъй като последните не са документално обосновани и не е доказано тяхното извършването. При ревизията е било установено, че спорните фактури са издадени за "общоуправленско обслужване", като в последствие с възражението срещу ревизионния доклад и ревизионния акт е депозиран договор от 28.06.2002 г. Съгласно договора, "Мастра" АД приема извършването на "мениджмънт на дейността" на жалбоподателя, състоящ се във водене на търговски преговори с чуждестранни клиенти, осигуряване на нови клиенти, разширяване на пазара и увеличаване обема на поръчките, мониторинг и др. Уговорено е изпълнителят в края на всеки месец да фактурира стойността на извършената работа, а възложителят да заплаща извършеното след представяне на фактура. Не е определена цена по договора, нито начин, по който се извършва приемане на изпълнението. Въз основа на договора "Мастра" АД е издало на жалбоподателя 4 фактури през м. 12.2002 г. на обща стойност 6000 лв. и 8 фактури на обща стойност 13000 лв. през 2003 г. Не са ангажирани доказателства за изпълнението на договора и за приемане на изпълнението. Не са приложени документи, доказващи извършени от доставчика услуги (търговско посредничество, намиране на клиенти, водене на преговори с чуждестранни контрагенти и др.), нито е аргументирана стойността на извършените и фактурирани работи. Предвид изложеното се налага изводът, че извършването на процесните разходи не е документално обосновано от страна на жалбоподателя, поради което жалбата се явява недоказана в тази част. На основание чл. 23, ал. 2, т. 13, съответно т. 10 от ЗКПО, органът по приходите е увеличил декларирания от жалбоподателя финансов резултат със сумите от 40351 лв. за 2002 г. и 241581 лв. за 2003 г., представляващи префактуриране на консумативни разходи за гориво, електроенергия и вода от "Марена" АД на жалбоподателя. Основание за префактуриране на консумативите било обстоятелството, че недвижимите имоти на "Марена" АД били апортирани в дружеството на ревизирания субект, поради което тези разходи били неприсъщи на "Марена" АД. Предвид изложеното, "Марена" АД, което се явява наемател на недвижимите имоти, е префактурирало процесните разходи на своя наемодател - жалбоподателя, който от своя страна ги е отчел като разходи за дейността си по счетоводна сметка 600.12 "Други материали". Установено е в хода на ревизията, че прехвърлянето на разходите е извършено въз основа на счетоводна справка, в която "Марена" АД е разграничило консумативните разходи за горива, електроенергия и вода. Представената справка не е придружена от първични счетоводни документи, издадени от доставчика на съответната услуга. При така установената фактическа обстановка и след анализ на сключените от жалбоподателя договори за наем, ревизиращият екип е преценил, че при отчитане на спорните разходи е нарушен принципът за съпоставимост на приходите и разходите. Основание за този извод, са клаузите в представените договори за наем с "Марена" АД, "Мастра" АД и "Италия Стил" АД, в които е включена клауза, че разноските по поддържане на наетите имоти, включително всички консумативи са за сметка на наемателя, който заплаща направените разходи срещу издаването на фактура от наемодателя "Мастра БГ" АД. С оглед горното ревизиращите са приели, че отчетените от задълженото лице разходи за материали - горива, електроенергия и вода, са неприсъщи за дейността, извършени в нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите и противоречие с клаузите на договорите за наем предвид разпоредбата на чл. 232 от ЗЗД. На основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО е преобразувал финансовия резултат на задълженото лице със сумата от 40351 лв. за 2002 г. и 241581 лв. за 2003 г. Правилно Съдът е приел, че жалбоподателя неправилно е отчел като разходи за материали спорните консумативи, тъй като не извършва производствена дейност, в която да изразходва горива и електроенергия, които по своята същност представляват част от себестойността на произвежданата продукция. Точно обратно е положението с наемателите на жалбоподателя, които извършват производствена дейност и за които тези консумативи представляват производствени разходи. Предвид изложеното "Марена" АД няма правно основание да префактурира собствените си разходи за дейността като горива и електроенергия на жалбоподателя, единствено, защото последният се явява собственик на недвижимия имот. В тази връзка неоснователно е твърдението, че производствените разходи на наемателите са необходимо присъщи на наемодателя за извършване на основаната му дейност - отдаване под наем на недвижими имоти, машини и съоръжения. За данъчен период 2002 г. ревизиращият екип е преобразувал декларирания от жалбоподателя финансов резултат със сумата от 62880 лв., а за 2003 г. със сумата от 115305, 68 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 съответно т. 10 от ЗКПО, представляващи разходи за "абонаментна поддръжка", отразени във фактури, издадени от "Италия стил" АД. Процесните разходи представляват част от осчетоводените по сметка 601.17 "разходи за абонаментна поддръжка" общо в размер на 120000 лв. за 2002 г. и 220049,01 лв. за 2003 г. Услугата по абонаментна поддръжка е извършена от "Италия стил" АД и се изразява в поддържане на хигиената, охрана и поддръжка на машинния парк на жалбоподателя. В договора, сключен с "Италия Стил" АД за временно и възмездно ползване на помещения и производствено оборудване е уговорено, че разходите за поддръжка, хигиена и охрана за сметка на наемодателя - "Мастра БГ" АД. Установено е при ревизията и не се оспорва пред Съда, че в представените договори на задълженото лице с останалите негови наематели "Мастра" АД, Митница, и "Никол" ЕООД такава клауза липсва, а е уговорено, че разноските по поддържането на наетия имот, включително всички консумативни разходи, са за сметка на наемателя, който ги заплаща срещу издаването на отделна фактура за тях. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 232 от ЗЗД органът по приходите е признал за целите на данъчното облагане осчетоводения разход за "абонаментна поддръжка" по договора с "Италия стил" АД, а по отношение на останалите наематели е преценил, че отчитането на спорните разходи е извършено в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство. Въз основа на горното, с част от осчетоводените от задълженото лице разходи е преобразуван финансовия резултат в посока увеличение, както следва: за 2002 г. - 62880 лв. и за 2003 г. - 115305, 68 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Предвидена е възможност, ако вещта не е предадена в надлежно състояние наемателят да поиска поправянето й или намаление на наемната цена. В случая не са ангажирани доказателства, че при предаване на отдадените под наем вещи и имоти са констатирани недостатъци, които жалбоподателят е следвало да отстрани за своя сметка. В тази връзка направените в последствие разходи за поддръжка, хигиена и охрана на вещите са свързани с тяхното обичайно ползване и съгласно разпоредбата на чл. 232 от ЗЗД са за сметка на наемателя, ако не е уговорено друго. Предвид изложеното органът по приходите правилно е признал като разход на жалбоподателя припадащата се част от разходите, отчетени в изпълнение на договора с "Италия стил" АД и е отразил в посока увеличение останалата част от разходите за поддръжка, отчетени в нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Това е възприето и от СГС в атакуваното Решение. За отчетната 2003 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО, органът по приходите е преобразувал в посока увеличение финансовия резултат на задълженото лице със сумата от 46456,80 лв., отразена по сметка 629 "Други финансови разходи" във връзка с инвойс № 2003/08/01.09.2003 г., издадена от "Филтек лимитед" с предмет на доставка - комисионна такса. В изпълнение на искане за представяне на документи изх. № К-3251/22.05.2006 г. на 29.05.2006 г. жалбоподателят е предоставил превод на процесната фактура и е заявил, че работата е извършена съгласно договореното и услугата е заплатена. Не са били депозирани договор между страните, доказателства за осъществяването на услугата, за която се дължи комисионно възнаграждение и документи за заплащането на цената по договора. При така установената фактическа обстановка органът по приходите е преценил, че осчетоводеният разход представлява сума, с която вследствие неспазване принципите, заложени в чл. 23, ал. 13 от ЗКПО (документална обоснованост и съпоставимост на приходите и разходите), е намален финансовия резултат преди данъчно преобразуване. Предвид изложеното и на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО с процесната сума е извършена корекция на данъчната основа в посока увеличение. Съдът правилно е преценил, че липсва договор, на който се позовава задълженото лице. Не са ангажирани никакви доказателства за изпълнение на такъв договор от страна на чуждестранното лице, за което последното е следвало да получи спорното комисионно възнаграждение. Не е доказано и заплащането на сумата по инвойса, което е следвало да бъде извършено по банков път, поради което необосновано и неподкрепено с доказателства се явява твърдението на задълженото лице за осъществено разплащане между страните. За отчетната 2005 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО органът по приходите е преобразувал в посока увеличение финансовия резултат на задълженото лице със сумата от 194000 лв., отразена по сметка 6094 "Други разходи" на основание 40 броя фактури, издадени през м. 10.2005 г. от "Мастра" АД за рекламация на изработени изделия за износ. В изпълнение на искане за представяне на документи изх. № К-3252/22.05.2006 г. при извършена насрещна проверка доставчикът "Мастра" АД е предоставил писмено обяснение за извършените рекламации и издадените фактури. Не е депозирал договор за изработка на рекламираните изделия (палта и якета), сключен между него и жалбоподателя, нито договори с чуждестранните клиенти. Не са представени доказателства за приемане на работите и констатиране на недостатъци, дори напротив - в писмено обяснение, дадено от жалбоподателя на 29.05.2006 г. е заявено, че относно некачествената продукция в "Мастра БГ" АД няма изготвени протоколи за същата. В процесните фактури не са посочени конкретни параметри на рекламираната продукция, нито е остойностен размерът на извършените поправки в чужбина на изделията. Не е обоснована финансовата претенция от страна на "Мастра" АД към жалбоподателя, доколкото нито в хода на ревизията, нито при последващите действия по обжалване на акта са представени договори, определящи правата и задълженията на страните. Не е дадено обяснение за причините, наложили издаването на 40 фактури за извършената рекламация, нито основанието за начисляване на ДДС върху спорните суми. Депозираният с жалбата до ДОУИ превод на частна търговска кореспонденция по електронна поща не може да се кредитира като документ, доказващ документалната обоснованост на извършените от жалбоподателя разходи, доколкото не е подписан от страната, от която изхожда. В хода на производството по обжалване, като и при извършване на ревизията, не са представени писмени документи за извършена рекламация от страна на "Мастра" АД към жалбоподателя. Не може да се приеме, че извършването на рекламация следва да се извърши единственото с издаването на данъчни фактури, без да са налице писмени доказателства за договорните отношения между страните и поетите от тях ангажименти. В случая, поради липсата на доказателства по преписката не може да се прецени каква работа е следвало да извърши жалбоподателя, дали при изпълнение на работата са констатирани недостатъци и дали извършените в чужбина поправки на облеклата са резултат от дефекти, допуснати от жалбоподателя. Отказаното право на ДК е по фактури за извършени услуги "общо управленско обслужване", за чието реално извършване жалбоподателят не е ангажирал доказателства и поради това правилно и законосъобразно му е отказано правото на кредит. Това е обсъдено и в Решението на СГС, който е приел правилно, че жалбата е неоснователна. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта относно определената данъчна основа и допълнително начислените данъчни задължения и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП - София сумата от 2788,32 лв., юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение